Умирайки, папа Йоан-Павел Втори направи публична декларация, която ще звучи дълго след смъртта му: животът е свещен на всеки свой стадий, а в страданието можем да намерим истината. Папата превърна своето страдание в акт на вяра и в смирено припомняне на света за непобедимостта на човешкия дух. Папата каза на своите последователи, че животът - било този на неродените, на сакатите, на бедните и отхвърлените - е винаги ценен.



Шок и ужас



Този неблагополучен термин прекрасно илюстрира чувствата, които Йоан-Павел Втори генерира през 27-те години на своя понтификат. Папата категорично се противопостави на войната в Ирак и на доктрините на войната. Католиците начело с Карол Войтила изпитаха шока да чуят повтарянето на някои най-ретроградни доктрини на църквата, както и ужаса да наблюдават как крехкият старец критикува за правата на човека световната суперсила.

Да следваш папата не беше лесно за тези, които приемат религията прагматично. Например тези, които казват "не" на евтаназията, обаче "да" на контрацепцията. Папата ги настройваше понякога в своя подкрепа, понякога против. След поредица от италиански папи, които вярваха, че църквата ще оцелее само ако си затвори очите за модерните нрави, полският папа накара католиците да се чувстват неудобно. Неговата непреклонност по теми като



хомосексуализма, абортите, развода,



безбрачието на свещениците възмути много католици, които имаха чувството, че 20 години след като Ватиканът бе тръгнал по пътя на реформите, католицизмът се връща в средните векове.

След публикацията на енцикликата Veritatis Splendor през 1993 г. изразих своето учудване пред един свещеник доминиканец. Папата отново се беше противопоставил на използването на противозачатъчни, което според него беше лукава перверзия срещу природата и Бога. Доминиканецът сви рамене и ми каза, че поне от 20 години нито една жена не е изповядала пред него като грях, че използва противозачатъчни. Папата виждаше злото и в презерватива, въпреки че той се пропагандира за намаляване на разпространението на СПИН в Африка например.

Това правеше от Йоан-Павел Втори отличен прицел. Как да приемаш неговите позиции, когато той мълчеше например за скандалите със свещеници педофили?

Но същият този папа изразяваше прогресивни идеи по теми като дълга на Третия свят, смъртното наказание или търговията с оръжие. Как може Западът да се оправдава за това, че ограбва развиващите се страни? Как можем да водим подобен живот на егоистичен материализъм? Защо участваме в несправедлива война?



Папата публично подразни Джордж Буш



за войната и отправи същите критики при частна аудиенция с Тони Блеър. Така той стана най-красноречивият говорител на тези, които са непредставени на световната сцена. Неговите позиции за търговията с оръжие и особено за войната в Ирак му осигуриха Нобеловата награда за мир през 2003 г.

Вдъхновеното проповядване от папата на правото на всеки човек на храна и свобода му спечели неохотното уважение на елитите. То също вдъхнови масите да свалят своите потисници. При пътуванията си в Хаити, Чили и Ел Салвадор през 80-те години папата вдъхнови масите да се разправят с десните диктатори в тези страни.

В неговата родина изборът на поляк за папа подкопа претенцията на комунистическия режим да говори от името на тази страна. По-късно откритата му подкрепа за движението "Солидарност" на Лех Валенса изигра ключова роля за падането на комунистическия режим на генерал Ярузелски. Това интензивно навлизане в политиката откри нова глава в съвременния понтификат.



Какво противоречие!



Същият човек, който освободи поляците от съветското пленничество, а хаитянците - от диктатурата на Дювалие, не разреши никакъв импулс на свобода вътре във Ватикана. Това противоречие е характерно за лидерството за Войтила: романтичният борец за свобода и неговото обратно лице на ужасяващ автократ. Затова днес се питаме: какъв ще бъде следващият папа?

Войтила умееше да привлича вниманието на медиите. Той посети 117 страни, пропътува почти милиард километра. Всички негови последователи живееха с надеждата, че ще бъдат удостоени с папска визита.

Но тези медийни фойерверки не могат да скрият



провалите на Войтила



По време на неговия понтификат католическата църква се смали навсякъде по света - освен в Африка и в Азия - в полза на протестантски евангелистки движения. Броят на хората, избиращи да станат свещеници, също драматично намаля след 1979 г.

През последните години Войтила положи усилия да осигури своето наследство. Той напълни йерархията на църквата с лоялни, праволинейни, но невпечатляващи фигури. От 124-мата кардинали на възраст под 80 години, които ще изберат неговия наследник, 100 са назначени от Йоан-Павел Втори.



Малцина от тях притежават качествата,



необходими за запазването на моралния дневен ред, който той бе наложил. Те също така нямат качествата, необходими за възстановяването на любовта и доверието, от които църквата беше ограбвана при скандалите от последните години. Най-голямата опасност е, че Карол Войтила ще бъде надживян от най-лошото от неговия понтификат, докато най-доброто ще изчезне завинаги.

Без мощната духовна централа, която представляваше Йоан-Павел Втори, църквата рискува да изпадне в криза. Културната война, която изправя един срещу друг Първия и Третия свят, който изправя прогресивните срещу консерваторите, рискува да подпали света на католиците.

Докато милиони от тях вярват с цялата си душа в либералния и състрадателен католицизъм, който не отхвърля съгрешилия, като грехът може да е хомосексуализъм, разводът или противозачатъчните, останалите се придържат към стриктната ортодоксалност, олицетворявана от Йоан-Павел Втори. За тези католици (и за техните консервативни еквиваленти в еврейските, мюсюлманските и протестантските евангелистични общности) не трябва да има гъвкавост. За тях църква, която се огъва, за да се спогоди с модерността, е църква, която се руши.

21-и век, подобно на 1-ия, предлага изкушения, на които трябва да се устои, както и авторитет, на който трябва да се подчиниш.



Консерваторите в религиозните среди



виждат светския либерален свят като враг, който прекалено дълго е имал надмощие. Според тях така наречените "прогресивни", водени от идеята за правата на индивида, доведоха до приемането на прекалено много злини като норма. Разбитите семейства, безразборните сексуални връзки, хомосексуалността, зависимостта от алкохол и наркотици - това е резултатът от тяхната банкрутирала философия, смятат те. Така че за ортодоксалните положението е нетърпимо и те искат да видят собствените си мирогледи, преведени в правителствени политики, законодателство, норми на поведение. И те са готови да водят битка за това, колкото и тя да е дълга и тежка.

Наистина битката вече е започнала. В Щатите консервативни католически сили се съюзяват с англикански, мюсюлмански и еврейски лидери, за да подкрепят консервативните позиции на телевизионния проповедник Майкъл Хауърд против аборта. Има още много други примери.

За да оцелее, църквата трябва да поеме в нови посоки на интелектуално и духовно възраждане. Ако не успеят, католическите лидери ще бъдат принудени да приемат екстремни позиции. Те ще се превърнат във фундаменталисти.

При всички успехи на своя понтификат най-големият пропуск на Йоан-Павел Втори е в това, че той оставя бъдещето на църквата като една голяма неизвестна.

--------

* Кристина Одон е била главен редактор на "Католик хералд" от 1990 до 1994 г. Статията препечатваме от в. "Обзървър" със съкращения.