Понякога си мисля, че Европейският съюз не знае какво да прави с България. Ясно е, че страната трябва да бъде част от неговата източна граница поради логистични, политически и военни причини. Но през последните месеци и дни става ясно, че май това е всичко, което той иска от България.

Преди дни "Сега" писа, че българите ще могат да работят законно в страните от ЕС след 2007 г., но само в сферата на услугите и строителството. Присъединителният договор предвижда 7-годишен преходен период за свободно движение на работна ръка. Всяка страна-членка на ЕС има право да не наема българи за такъв срок от време. За свободното предоставяне на услуги на България обаче не й е наложен преходен период. Само Германия и Австрия въвеждат допълнителни ограничения в тази сфера.

Тези последни брюкселски вести отново показват, че предизборните интереси на Великобритания, Франция и Германия



тежат много повече от интересите на новите страни-членки



и на кандидатките за членство. Вълната от национализъм и протекционизъм в тези държави може да бъде сравнена само с начина, по който политиците в Германия през 30-те години обвиняваха всички други освен себе си за политическите си неволи. Резултатът е известен.

Евросъюзът даде да се разбере, че се интересува само от българските строители и обслужващ персонал, а не от останалата високомотивирана и завършила университети работна сила. Да не говорим за български ръководни кадри.

Нещо повече, много от чуждите фирми, които инвестираха (т.е. купиха за жълти стотинки приватизираните български държавни фирми), веднага уволниха или демотивираха заварените ръководни кадри и ги заместиха с чужденци. Една такава чужда фирма има сега 30 чужденци на ръководни постове със заплати многократно по-високи от това, което може да получи българин. Тези хора не само са по-зле подготвени от българите, чиито места взеха, но често изобщо нямат никакъв опит за работата, на която биват назначавани. Срещам доста такива свръхдобре платени "гастарбайтери", които признават, че в техните страни те нямат шанс да бъдат наети заради напредналата си възраст или лоша квалификация. Те признават, че са получили назначението си "с връзки".

И макар че и на мен не ми е лесно да получа като чужденец правото на престой в България, мисля, че българското правителство трябва да проучва внимателно всяка молба на чужденец, който идва, за да измести българин.

Време е



да въведете за чужденците същите правила,



каквито те прилагат към вас. Да се въведат входни визи за американци, канадци и англичани би било едно добро начало. А на англичаните да не се издават никакви бизнесвизи. Не само защото те не издават такива на българите, но защото много британци създават фалшиви фирми в България с цел да узаконят закупуването на недвижима собственост със земя. Това си е чисто беззаконие.

Само така на българите ще започнат да гледат сериозно и ще ги приемат за равни в евроиграта.

С позитивна нотка искам да отбележа, че познавам способни български ръководни кадри, които създадоха свои фирми и влязоха в конкуренция с тези, които са ги изместили. Стискам им палци!



* Коос Ян Схаутен е председател на Българо-холандския бизнесклуб. Той е на 50 години, женен е за българка, живее и работи в София от 6 години, където е основал фирмата за интернет-дизайн "Уебфактори". Пише редовно в изданието Sofia echo.