|
Тогава Милър е на 85 години, но свежият му и проницателен ум иронизира горчиво върху съвременната епоха, в която "светът не само е обърнат в театрална сцена, но постепенно чезне и крехката граница, отделяща самозванството от житейския опит".
Разглеждайки "играта" на основните участници в американските президентски избори, Милър засяга
"деликатния въпрос за откровеността",
в който се заключава цялата противоречивост на политическото послание: можеш ли да спечелиш последователи, ако не играеш? Ако не нахлузиш маска? Как да убеждаваш, без да лъжеш? И стига до парадоксалното - но само на пръв поглед - заключение: че в истинския театър има много повече истина, отколкото на политическата сцена. Вдъхвайки живот на илюзията за своята роля, големият актьор не лъже, не се прикрива или преструва. Артистът е искрен в пресъздаването на образа, облича го в кръв и плът. Накратко, заключава Милър, "творението му се докосва до истината". Докато политическият комедиант копира само фалша на театралната илюзия, той се старае да внушава и лъже истински. В театъра, особено ако е добър, лъжите са самата истина, докато професионалната политика не е способна да надхвърли изкуството на лъжата, в което истината е подменена с правдоподобност.
С известно неудобство ще подчиня размислите на Милър на
българската предизборна театралност
Големият цикличен спектакъл - изборите - са време, в което всеки политически комедиант дава най-доброто от себе си в изкуството на лъжата. Българските политактьори винаги са се отличавали с известна дарба в областта на комедията и фарса (Жорж Ганчев и прочее), но им липсва истински драматичен талант в умението да убеждават.
Тази предизборна кампания ще е най-щедрата на обещания. И то не защото политиците подценяват критичното чувство на своите избиратели, а защото милиардите от еврофондовете ще им дадат реална възможност да ги изпълнят. Успехът на следващото правителство е предизвестен. Но дори и тази приятна перспектива е впрегната в предизборната пропаганда на политическите партии, като всяка напира да си присвои заслугата за неизбежния просперитет. Иначе казано: с чужда пита помен правят. С парите на Европейския съюз предизборни обещания дават. Това ще е
голямата лъжа на тези избори -
че благоденствието не е внос, а местно производство, че то ще дойде от НДСВ, БСП, ОДС, ДСБ... и т. н. И ще спечели най-убедителния манипулатор. Оня, който успее да внуши на електората "Петте милиарда - това съм аз!".
Затова партийните предизборни кесии са така щедро развързани, затова се леят елейни обещания за шокови подскоци на заплатите и пенсиите. Затова са всичките парадоксални съчетания по двойки, тройки и четворки в художествената ни политическа гимнастика. Затова жълти депутати и министри се юрнаха из провинцията да откриват компютърни зали, да подаряват линейки и да разясняват, пропагандират, манипулират, лъжат, че тъкмо те са носителите на благоустройството. Затова доскоро абсолютни мълчаливци - като един бивш премиер - не могат да си склопят устата от категорични позиции по всички въпроси на нашето съвремие. Затова е цялата оглушително надигаща се врява отдясно, отляво и от средата. Затова красноречието ще бъде издигнато в култ. Защото
който излъже най-красиво, той ще яхне правителството
на гарантирания успех. Ще си проправи път не към един, а може би към два мандата. Защото за цяло поколение политически самозванци това ще е последното раздаване на картите, преди да ги натирят от политическото казино. Време е за гигантския блъф, за виртуозния финт, за животоспасяващата фалшификация, която ще определи политическия елит на следващото десетилетие. Битката е историческа по своя характер. Ако и актьорите се окажат на висота, ни очаква една прелюбопитна и вълнуваща предизборна кампания, в която всички средства ще бъдат позволени.
