Аз все още се колебая. За кого да гласувам?

Като гледам, май за никого. Сигурно няма да съм сам - половин България е с мен. И тази половин България, мисля, също има право да защити позицията си!

Съгласен съм, че всеки от кандидатите има своите достойнства и разполага със сравнително солиден управленски потенциал. За съжаление аргументите "против" натежават. Ще се опитам да обоснова, макар и в най-общи линии, своите съмнения.

Георги Първанов е уравновесен човек, натрупал сериозен политически опит. Но дълбоко напластените партийни пристрастия и резонно очакваният постоянен натиск от страна на твърдия червен електорат при обсъждането и вземането на повечето решения едва ли ще му позволят да бъде президент на всички българи.

Освен слабостите на неовладените емоции и невинаги отговорно обмислените изявления, Жорж Ганчев има и друг, много важен недостатък. Известно е, че от президента зависи пряко или косвено назначаването на някои ключови постове. Той трябва да притежава кадрови нюх. Г-н Ганчев е с доказана липса на подобни качества. Два пъти вкарва хора в Народното събрание и два пъти тези хора се разбягват и го оставят без парламентарна група.

Петър Берон е учен с неоспорим интелект и обаяние, но върху евентуално възобновената му политическа кариера ще продължава да тежи съмнението за ДС сътрудничеството му. Не знам къде са се дянали днес документалните свидетелства, но през 1990/91 аз и останалите членове на НКС чухме личната му изповед.

Към Богомил Бонев имам един въпрос: как ще обясни заплахите с Наказателния кодекс и квалификациите "сръбски мекерета", адресирани до българските интелектуалци по време на войната в Косово през 1999 г.

Политическата кариера на г-жа Инджова, с която тя толкова се гордее, не е изобщо кариера на политик, а е просто кариера на висш държавен чиновник. Тя не е била избирана от хората, не е печелила с определена програма или идеология тяхното доверие, а е назначавана от своите началници.

Най-сериозният кандидат за поста - г-н Стоянов, се самоизтъква, че пръв от политиците е тръгнал на битка с корупцията, че и сянка от съмнение за подобни провинения не е паднала върху него. Корупцията, хайде, може и да го е отминала (най-малкото поради невъзможността да бъде доказана), обаче неморалното разбогатяване и циничното (на фона на общата мизерия) осигуряване на служебен разкош - хич! Не сме забравили скандала с губещите държавни предприятия, развързвали кесията си за хатъра на "ТОЙ Е".

Що се отнася до прословутата му антикорупционна борбеност, то много преди нашата общественост да се запознае с физиономията на самоотвержения борец, български политици (главно от средите на дисидентите) не само останаха докрай верни на своите нравствени принципи, но и (за разлика от г-н Стоянов) не позволиха, доколкото им стигаха силите, тази социална язва да придобие отчайващите днешни размери още в началото на демократичните промени.

Точно затова и бяха отстранени впрочем от политическата сцена. Затова няма да гласувам за никого.

Бог да пази България от следващия президент!