Дребният и семеен бизнес е един от печалните буфери на поредната данъчна реформа. Собствениците на магазинчета и капанчета, на работилници и ателиета ще си изпатят може би най-жестоко от развихрилия се, небивал фискализъм на новите управници и прекалената им амбиция да осигурят колкото се може повече приходи за държавната хазна, като вдигат стари налози и сътворяват нови.
Ударът върху дребните предприемачи ще дойде от чувствителния скок на патентните данъци. Такива плащат над 230 000 души в страната. Официално експертите на финансовото министерство твърдят, че повишението ще е в рамките на 30-40%. Когато се погледнат конкретните предложения обаче, ясно се вижда, че

за голяма част от дейностите налогът скача до 100%

Идеолозите на реформата побързаха да оправдаят това решение, като вкараха в обращение един железен аргумент. Че размерът на този налог за отделните занаяти и услуги не е променян от 1998 г. досега. И че в този период е натрупана инфлация от цели 42%. Затова било напълно логично дължимите суми да се актуализират. Финансовият министър Милен Велчев многократно декларира, че няма логика данъкът да остане непроменен, след като в същия период заплатите и пенсиите не са били замразени. Този арсенал от аргументи трябваше да произведе впечатлението, че вдигането на патентите е абсолютно справедливо решение.
Само че то е лишено от икономическата логика, в която управляващите се опитват да облекат собствената си реформа. Те непрекъснато повтарят, че ще се следват принципа да се намаляват преките данъци за сметка на повишаване на косвените. Защото по този начин на разположение у икономически активните граждани и у фирмите щели да остават повече средства, с които да се разшири потреблението, да се насърчи деловата активност и да се стимулират инвестициите в разширяване на производството. При дребните предприемачи на патентен данък обаче този подход липсва. Явно те ще трябва да понесат "данъчния бич" на общо основание.
През следващата година търговците на дребно, към които се числят всички семейни квартални магазинчета, павилиони и прочие, ще плащат

данък за всеки квадратен метър търговска площ

Това е предвидено в проекта на изменение на Закона за облагане доходите на физическите лица, който правителството внесе в парламента. В столицата размерът на налога ще варира от 6 до 20 лв. на кв. м, когато обектът е под 100 квадрата, и от 20 до 50 лв. на кв. м, когато площта надминава този праг. В провинцията налогът за първите ще е между 2 и 18 лв., а за вторите - между 9 и 36 лв. на кв. м. В момента патентът за търговците е твърда сума, която отново зависи от площта на обекта. Например най-малките обекти до 20 кв. м в столицата плащат от 80 до 200 лв. А най-големите - над 140 кв. м, внасят в хазната между 2000 и 4800 лв. Простата сметка сочи, че и за първите, и за вторите данъчната тежест догодина ще се повиши средно между 50 до 100%.
С толкова ще скочат и патентите за ресторанти, хотели, заведения, барове. През 2002 г. например хотелите ще плащат двойно повече на легло. Налогът скача от досегашните 4-50 лв. до 10-100 лв. според категорията и населеното място. Ресторантите 1 и 2 звезди ще дължат от 1 до 35 лв. за място, а тези с 3 звезди - между 6 и 60 лв. За кафе-сладкарниците патентът ще варира от 1 до 50 лв. за място според категорията и селището, в което се намират, а за баровете - между 3 и 84 лв. за дневните и 5 и 98 лв. за място за нощните.
Павилионите, бюфетите и караваните ще плащат данък за обект, който ще варира от 75 лв. в най-малките населени места до 500 лв. в столицата и големите градове.
От 3 до 5 пъти ще се повиши догодина данъчното бреме за складовете за търговия на едро. Патентът на квадратен метър ще варира между 200 и 300 лв. Досега той бе в границите от 40 до 80 лв. Производителите на хранителни стоки в столицата ще внасят по 260 лв. в хазната независимо от това в кой район развиват дейността си.
Досега налогът за тях варираше от 100 до 200 лв. В провинцията сумите ще са от 60 до 215 лв.
За много от дейностите и занаятите, които се облагат с патентен данък, финансовото министерство предлага да се въведе единен налог за столицата, а не диференциран за отделните райони, както беше досега. По този начин се постига драстично увеличение на налога. Например хората, предлагащи дърводелски услуги в София, вече ще дължат 780 лв. независимо от точното местонахождение на обекта им. Досега за тях налогът варираше от 200 до 600 лв. В останалите населени места патентът ще е от 50 до 500 лв. По същия ред за шивачите в столицата данъкът скача до единна сума от 840 лв. вместо досегашната вариация от 200 до 600 лв. В провинцията ще е от 40 до 540 лв.

От 50% до три пъти скача патентът за златари и бижутери

Всички майстори на територията на София ще внасят твърдо 3250 лв. вместо досегашните суми между 1000 и 2500 лв. В останалите населени места данъкът ще е от 800 до 2500 лв. Автомонтьорите и тенекеджиите ще дължат по 2600 лв., ако са в София, и между 400 и 1875 лв., ако са в провинцията. Майсторите на електро- и водопроводни инсталации в столицата ще дължат по 560 лв., а в останалите селища - по 100 до 405 лв.
Средно два пъти ще скочи данъкът за организаторите на шофьорски курсове. Досега налогът за дейност с едно превозно средство варираше от 200 до 500 лв. Догодина дължимите суми ще варират от 400 до 1360 лв. Таксиметровите шофьори също ще внасят по-голям данък в хазната. За дейност с един автомобил те ще дължат 135, 350 и 653 лв. според типа на населено място, в което предлагат услугата. Досега размерите бяха 100, 250 и 450 лв. на лека кола.
Бръснарите и фризьорите са пощадени от краен данъчен удар. Патентът за тях е повишен с по-малко от 50%. Салоните в столицата догодина ще плащат между 210 и 840 лв. вместо досегашните 150 до 600 лв. Агенциите за недвижими имоти ще внасят в хазната между 300 и 6600 лв. на обект според това къде в страната развиват дейността си. Досега патентът за тях бе от 300 до 5000 лв.
От всички занаяти и дейности

по-нисък налог ще плащат само обущарите и шапкарите

За тях данъкът в София ще е 120 лв. вместо сегашните до 200 лв., а в провинцията максималният размер ще бъде понижен от 150 до 90 лв.
Драстично се вдига данъкът за екзотичните професии и дейности. През следващата година компаньонките ще пълнят бюджета с патент от 3000 до 6440 лв., а не както бе досега - от 3000 до 4600 лв. Гадателите ще трябва да внесат между 2000 и 5600 лв., а масажистите - между 500 и 1680 лв. Заложните къщи ще дължат от 3000 до 28 000 лв. вместо, както досега, между 3000 и 20 000 лв.
Специално по отношение на тези дейности може да се приеме позицията на финансовите експерти, че е добре да бъдат ограничавани включително и чрез повишаване на данъчното бреме. Не стои обаче така въпросът в останалите случаи. Най-вече защото става дума за препитанието на цели семейства. Драстичното и необосновано повишаване на налозите за много от тях

ще е равностойно на смърт за бизнеса им

Не само малко предприемачите, които смятат, че точно тази цел се преследва - като се вдигнат налозите, част от тях да се откажат от дейността си, броят им да намалее и така да бъдат администрирани по-лесно от данъчните и от другите държавни органи. Би било безумно, ако вдигането на патентния данък е провокирано от подобен аргумент. Защото той изцяло противоречи на ангажимента на новата власт да провежда мерки, чрез които да насърчава бизнесът и да стимулира създаването на новата заетост. Това обаче явно не притеснява експертите на финансовото министерство, които признаха, че точно намаляване на обектите се цели с вдигането на таксите за продажба на алкохол и цигари. От подобно разрешително се нуждае всяка капанче, магазинче и заведение, което смята да предлага тези стоки.
От 2002 г. разрешителните за продажбата им ще се получават срещу две такси: първоначална - за издаване на разрешителното/лиценза, и годишна - за упражняване на правото на дейност. За търговията с цигари и други тютюневи изделия първата такса ще е 50 лв. за дейност в селата, 150 лв. в малките и градове и поне 200 лв. в големите, в курортите и по летищата. Втората такса ще зависи от търговска площ на обекта, като ще е не по-малко от 50 лв. в селата и 150 лв. в градовете. За заведенията двата налога ще варират съответно между 50-250 лв. и 25-2000 лв. според категорията.
Първоначалната такса за търговия с вино и спиртни напитки ще е между 50 и 150 лв., а минималната годишна - от 20 до 150 лв. Разрешителното за заведение ще се издава срещу сума между 20 и 150 лв., а годишният налог за дейност ще е от 20 до не по-малко от 5000 лв. - отново според категорията.

Новите ни управници проявиха здрав разум единствено

като се отказаха от идеята да обложат с допълнителен данък от 10% всяко заето лице в дейност на патент. Естествено МВФ нямаше нищо против това предложение, защото то означаваше допълнителни приходи за хазната. На идеолозите на данъчната реформа обаче им трябваше малко време, за да осъзнаят, че мярката все пак влиза в пряко противоречие с управленската програма. В която властта се ангажира да провежда политика за увеличаване и съхраняване на заетостта. Да не говорим, че същата като принцип и философия разпоредба, предложена и приета от парламента през 1998 г., бе отменена впоследствие от Конституционния съд с мотива, че е противоконституционна.
За съжаление въпреки отпадането на допълнителния данък дори повишението на основния ще е достатъчно основание редица предприемачи да ограничат или дори да прекратят дейността си. Други най-вероятно ще се възползват от предвидените законови и недотам

възможности да избегнат плащането на по-високите налози

За това съществуват поне няколко "вратички".
Могат да регистрират дейността си на името на инвалиди, които по закон плащат 50% от дължимия данък. Ако прехвърлят бизнеса на роднини или приятели пенсионери, ще внасят 60% от патента за определен кръг дейности. Друг вариант е да регистрират две дейности по патентен данък и ако ги извършват с личен труд, ще плащат половината от налога за всяка.
Ако простата сметка на търговците и занаятчиите сочи, че ще трябва да платят значително по-висок патент спрямо оборота и печалбата, която очакват да реализират през годината, те могат да регистрират и друга дейност извън патентната. В такъв случай законът ги задължава да преминат на облагане по общия ред с данък печалба. Тогава размерът на сумите, които ще трябва да внесат в хазната, ще зависи единствено от финансовите резултати, които ще покажат пред държавата. По същия ред към плащане на данък печалба могат да се прехвърлят и търговци, които имат оборот над 50 000 лв. и се регистрират доброволно по ДДС. Ако парламентът подкрепи повишението на патентите, което предлага кабинетът, със сигурност мнозина от предприемачите ще прибегнат до някой от спасителните варианти.

ТАБЛИЦА Как се променят патентните данъци за някои професии, упражнявани в страната:

Дейност	Размери през 2001	Размери през 2002
Машинопис и ксерокс	180-400	180-508
Козметични услуги	100-600	100-810
Маникюр, педикюр	60-250	60-338
Часовникарски услуги	60-250	60-313
Тапицерски услуги	180-350	180-438
Стъкларски услуги	100-400	100-540
Ремонт на битова техника	60-650	60-878
Отдаване на видеокасети под наем	300-2000	300-2500
Фотографски услуги	200-600	200-750
Санитарни възли под аренда	150-250	150-340
Коминочистачи	50-70	50-98
Продажба на вестници и списания	30-150	30-188
Химическо чистене	400-1000	400-1320

Забележка: Посочените примери са според действащия Закон за облагане доходите на физическите лица и предложения от правителството проект за неговото изменение.