|
Има две тълкувания на това, което се случва.
От една страна, налице е поредният син лидер, който напуска с гръм и трясък "Раковски" 134, хвърля си партийната книжка и решава да поеме по някакъв собствен политически път.
На такива "чудеса" СДС се е нагледало -
и в коалиционното му минало, и в партийното му настояще.
Историята на СДС е низ от "цепения", "замразявания" и "отлюспвания" на хора, групи и цели партийни структури. През 1991 г. покрай кавгите в СДС около приемането на новата конституция от партията си отидоха тези, които направиха СДС-център - Българска социалдемократическа партия и Политически клуб "Екогласност", както и авторите на СДС-либерали - Зелената партия и част от Федерацията на клубовете за демокрация.
През септември 1994 г. Стефан Савов извади Демократическата партия от СДС, след като сините решиха да замразят временно членството й в коалицията и създадоха паралелна демократическа партия. През 1997 г., преди да спечелят парламентарните избори, сините поголовно изхвърлиха от редиците си тези, които бяха недоволни от политиката на Иван Костов за партизирането на СДС. С помощта на т. нар. предварителни избори властта на "Раковски" успя да се раздели с доста инакомислещи.
В края на мандата на 38-ото народно събрание пък СДС бе напуснато от лидери като Христо Бисеров и Йордан Цонев.
Какво е общото между всички тези ходове на отчаяние? Общото е, че нито един от тези, които напуснаха СДС през годините, не успя да остане в голямата политика. Този факт днес постоянно се изтъква от ръководството на СДС. Сините шефове казват: "Ето и Софиянски тръгва по този път. Значи и той ще свърши така."
Проблемът Софиянски-СДС обаче има и друга страна.
Столичният кмет не е някакъв пореден син лидер,
който смята, че политиката му е до колене. Софиянски е най-популярният български политик и един от най-успешните кметове. От друга страна, СДС съвсем не е онази сила, онази "синя магия", която беше в началото на 90-те. Сините все по-трудно могат да си позволят да се разделят с хора от калибъра на Софиянски. През тези дълги години бе ясно, че напускането на който и да е лидер от СДС автоматично сваля синята популярност с 1, 2, 5 или колкото и да е процента. СДС, което през юни успя да спечели някакви си 18 на сто, едва ли трябваше да допусне напускането на Софиянски.
Без Софиянски СДС едва ли може да стане по-популярен, отколкото със Софиянски. Без промяна на лицата и политиката СДС може само да продължи да пада надолу, и надолу, и надолу.
Разбира се, това не поставя под съмнение самото съществуване на СДС. Партията може да бъде заплашена само ако Софиянски успее да изгради стройна организация, която наистина да бъде конкурент на СДС в дясното политическо пространство. Синята партия ще продължи да намалява прогресивно и обратнопропорционално на растежа на формацията, която столичният кмет реши да си направи.
Това е напълно възможно. И без да е начело на тази партия, Софиянски може да я поведе със своя авторитет. Тя ще стане популярна и без да е стройно организирана - без да има структури, силни програмни документи и т. н. Софиянски вероятно ще се опита да организира чисто дясна, консервативна и електорална партия, която спокойно може да мине и без широк централен щаб. Колкото и да отричат ролята на личността в партийното строителство, действащите шефове на синята партия едва ли ще отрекат, че в случая със Софиянски не организацията, а водачът е важен. Вижте какво стана с НДСВ! Та България и днес се управлява от нерегистрирана партия, която има лидер и почти нищо друго. В този смисъл
Софиянски не прави СДС-2, а НДСВ-2
Това е вярно, още повече че кметската партия ще се бори предимно за електората на НДСВ - за тези, които гласуваха за царската коалиция през юни. А не за тези, които гласуваха за СДС през юни. Мнозина твърдят, че на парламентарните избори през тази година СДС не е успял да надскочи резултата, който му гарантира т. нар. твърдо ядро на поддръжниците и заради това по-нататъшен спад в резултата на сините вече е невъзможен. Разбира се, това не е така. Преди 7-8 години твърдото ядро на СДС гравитираше около 30-32 на сто. Постепенно през последните 4-5 години то ерозира до 25 на сто, а след това падна драстично надолу. Факт е, че нито едни избори не се решават от твърдото ядро, а от мнозинството избиратели, които гласуват "шарено". В този ред на мисли твърдото ядро на СДС през тази година съвсем не е 18 на сто, а по-малко, и то също подлежи на ерозия. Особено ако е подложено на изкушение от човек като Стефан Софиянски.
СДС е в тежка ситуация не само заради удара, който в момента му нанася Стефан Софиянски. Съвсем нормално е да се очаква, че ходът на
столичния кмет ще катализира процесите на разделение в СДС,
които отдавна текат. Сбогувания обаче едва ли ще има през следващите три месеца - до 13-ата национална конференция на партията, която бе насрочена за средата на февруари. Едва ли лидер на СДС, който не е съгласен с политиката на ръководството, би напуснал партията преди конференцията.
Сбирката на 40-те първи седесари в Каденабия, Италия, много ясно показа, че в напъните си за напускане на СДС Стефан Софиянски е абсолютно сам. На този етап. Вътрешнопартийната опозиция в СДС със сигурност ще се опита да премери сили през февруари с Костов, Екатерина Михайлова, Пламен Иванов и Йордан Соколов. И само ако не успее да промени лицата в НИС на СДС, може би ще се стигне до нови драматични хвърляния на членски книжки. Дори да се случи точно така, едва ли ще има върволица от сини лидери, които тропат на вратата на Софиянски.
Други хора могат да образуват опашки пред вратите на новата партия - това е армията от изгонените, обидени, изтерзани,
скитащи немили-недраги из политиката бивши членове на СДС
Те са хиляди. Последното предложение, което Стефан Софиянски отправи към СДС и което СДС категорично отхвърли, бе връщането на СДС към коалиционното му минало. Вероятно сега Софиянски ще се опита да възкреси онова старо СДС, в което немного мирно съжителстваха демократи, земеделци, радикалдемократи, социалдемократи - почти цялата десноцентристка палитра. Кметът вероятно вече е отправил оферта към партията му да се присъединят идеологът на радикалдемократите Михаил Неделчев и лидерите на РДП Александър Йорданов и Аспарух Панов. Вероятно покана ще получат ексдепутатите Павел Шопов и Красимир Момчев. От Демократическата партия - тази, която е партньор на СДС в Обединените демократични сили, вече обясниха, че Софиянски е отправил оферти към техни партийни структури, както и към структури на БЗНС-НС на Анастасия Мозер.
Шансовете за успех на Софиянски се увеличават и от факта, че останалата сериозна част от политическите партии у нас гледат благосклонно на начинанието му. НДСВ и ДПС с радост биха оказали логистична подкрепа на Стефан Софиянски и неговите приятели.
Ако Софиянски успее да направи сериозна партия, която да е парламентарно представена в следващия парламент, вероятно много бързо
ще се стигне и до преструктуриране на дясното политическо пространство
При тотално сбърканата коалиционна политика на СДС през последните години кметската партия вероятно лесно ще стане предпочитан субект за временно или постоянно коалиране на останалите значими десни партии.
СДС тръгна по пътя на партийното сепариране - път, който БСП вече отдавна пое. За разлика от социалистите, които се разделиха на идейни течения, но останаха в обща партия и коалиция, десните явно тръгнаха по пътя на тоталното разделение в самостоятелни политически субекти. Твърде е вероятно след години отново да се стигне до ново единение - така както земеделци и демократи се обединиха в Народен съюз, а по-късно заедно със СДС направиха ОДС. Всичко това е възможно, но не сега и не с тези лидери.
|