"В казан си се пекла,

по сламка си текла,

Ракийчице,

Светая мъченичице,

алилуя, амин.

(Народна песен)





Което е важно за българина, той си го е възпял. Песента за

ракийчицата се пее от мало и голямо от векове наред.

Едно нещо обаче размъти главите ни тези дни. Оказа се, че по пътя ни към Европейския съюз има огромна пречка. Този път тя не е свързана нито с лоши преговарящи или с липса на свобода на гейовете, а далеч по-проста. Казаните за ракия. Болен евромозък решил, че не можем да влезем в ЕС, ако клечим по казаните и си варим сами огнена вода. В магазините имало достатъчно, а пък и вносът можел да се увеличи, ако чак толкова ни се пие.

"На масата ми може да има най-скъпото уиски или френски коняк, но аз ще предпочета да си сипа от моята ичкия", казва 61-годишният казанджия на софийското село Герман бай Илия. Откакто се помни, той си знае, че най-доброто пиене тече от казана, а не се купува от магазина. Майсторлъка на варенето научил още от дядо си и до ден-днешен го прилага върху трите медни котела на ракиджийницата.

Човекът от години става всяка сутрин и отива да отвори вратите на селския казан. Обикновено пред вратата винаги го чакат хора, мъкнещи бидони и дърва. За повечето от тях варенето на ракия е едно от най-приятните преживявания, независимо от хамалогията. Седмици наред човек се подготвя за свещенодействията над казана. Събира сухи цепеници от бук и чам, тъй като те най-добре поддържат огъня. Бае върху бидоните с джибрито и са чуди какво още да сложи вътре, за да стане неговата ичкия по-добра от тази на съседа.

"Тия от Европейския съюз е време



да кажат и да не таковаме жените си,



защото в Европа вече не го правят. Аз съм на 71 години и като войник съм участвал в масовките на филма "Опълченците на Шипка" през 1952 г. Тогава разбрах какво е опълчение и ви казвам, че сега пак ще стане същото, ако ни затворят казаните", споделя бай Иван от село Лозен. Човекът е приготвил около 200 литра джибри, от което очаква да изкара поне 30 литра хубава ракия. От сутринта възрастният мъж се суети пред вратите на казана и чака този преди него да свърши. Когато му идва редът, се захваща с най-неприятната работа - да изхвърли джибрито и да почисти казана. Дори и да не си пил, след като си стоял със завряна глава половин час във все още горещия меден котел, главата ти се отнася от алкохолните пари и започваш да вършиш всичко останало на "автопилот". След като се почисти добре казанът, се сипва новото джибри. Именно това е суровината, която е най-важна за добрата ракия. Ако не ти е сладко и ароматно джибрито, не може изобщо да се надяваш да потече хубава течност. След това казанът се запечатва с тесто и започва чакането. Също много важно е да се поддържа равномерен огън. Когато джибрито заври, алкохолните пари започват да излизат по серпентина, която се охлажда от студена вода. Получава се кондензация и от чучура започва да тече 80-90 градусова течност. Не трябва да се прекалява с първака, защото след това не можеш да се оправиш дни наред, казват старите ракиджии. Затова и хората винаги си носят за пиене от вкъщи - или винце или стара ракия. Истинският ракиен купон започва когато всичко е готово и хората насядат пред казаните.

По традиция, ако има двама-трима да варят, ракиджийницата се пълни поне с дузина кибици. Върху масата се постилат вестници и всеки вади от торбата каквото носи. Най-вкусното нещо е сланинката, която на жарта се препича до златисто, а уханието й те кара да посягаш по-често към бутилката.

"Не знам каква я мислят тия, ама няма да стане тая работа. Тодор Живков едно време ни беше забранил да варим грозде и сливи, а само джанки. Всички обаче си варяха каквото искат, а в бележката на казанджията пишеше, че е джанковица", спомня си 61-годишният Наско от Герман. Повечето от селяните не се притесняват, ако затворят казана. "Всички ще се си вземем котли и ще си варим по дворовете и мазите. Нека бирникът да ми дойде в къщата и да види какво ще стане", заканват се кибиците около казана.

Съоръжението в село Герман е собственост на потребителска кооперация "Панчарево". Преди пет години обаче хората сами възстановили порутената сграда и сложили нови котли, които били задигнати преди това от циганите. В Герман се плаща на казан - големият е 8 лв., а малкият 5 лв. Не можеш да вариш обаче, ако не си взел бележка от данъчната служба. "Струва 50 ст., ама ако не си си платил данъците, не ти дават бележката", казват хората.

В почти всяко българско село



освен църква и кметство има и казан



Сградата винаги се прави до река, но ако такава няма, не е проблем. Пращината се събира и се изхвърля по нивята. Казанджийницата е мястото, където хората най-често се виждат и се разприказват. Може и да не вариш, но като имаш свободно време, минаваш през казана, за да видиш как върви ракията на съседа. Надигаш кратунката от младата ракия, завърташ главата и започваш да псуваш. Псуваш всичко наред - от правителството до жената, при която обаче все пак се прибираш да си легнеш, след като си се разтоварил.

"На нас всички не е абсолютно ясно, че държавата пак иска да изкара некой лев от нас. Да затворим казаните и да ходим да си купуваме от магазина спирт с есенция. Винзаводите са го закъсали, защото загубиха пазарите си в Русия и сега се чудят къде да си пробутат качествените ментета", разсъждават селяните.

"Да взимат жената и децата, ама ракията да не ми пипат. Нали вечер, ако не ударя две ракии, не мога да заспя от хилядите простотии, за които мисля. Нема работа, парите не стигат, жената гледа лошо, "Левски" падна, абе е...", философства Наско и отпива глътка от кратунката.

Нито един френски парфюм не може да ме възбуди така, както миризмата на домашна ракия премесена с киселка туршийка, допълва Наско. Неговата ракия вече тече към 47 градуса и той решава да я спира. "Ичкията трябва да е силничка, защото се пие, а не си миеш краката с нея", обясняват майсторите. Младата ракия задължително се слага в голям съд с отвор и чак след месец се разлива по бутилките. През това време градусът и пада малко, но и малкото метилов алкохол, който има, се изпарява.

Доказано е, че най-голямата ценност на българина е неговото семейство. Семейство без ракия обаче е нищо, анализират хората от казана.

Дори столичният градоначалник Стефан Софиянски шеговито каза на рождения си ден, че ако му забранят да вари ракия, ще превърне село Поручик Чунчево в анклав и пак ще пълни малкото буренце с парлива течност.

"Следващият път като видя царо из Герман, ще му кажа да не бърка на хората в чашите, защото ние го избрахме, ама ракията ще го свали", отсича бай Иван. Премиерът доста често излизал от "Врана" и се разхождал пеша из Герман, а ходел и до близкия манастир.

По данни на Дружеството на анонимните алкохолици 450 000 българи злоупотребяват редовно с алкохол. Това обаче е твърдото ядро на една партия, в която при нужда ще влязат още милиони, които обичат ракийката и туршийката. Не е лесно на нито една партия или управление да застане срещу такава маса от единомишленици. Ракията вдига настроението, но може и да сваля от власт.