Правителството заслужава поздравление за безспорния си успех с първата емисия облигации на Република България на международния пазар. Икономическите наблюдатели са единодушни в оценката си, че страната направи блестящ дебют на международните финансови пазари. Тук не става въпрос за познатата хвалипръцковщина и обичайното перчене на родните управници по "инвестиционни форуми" и "донорски конференции", а за реалните резултати от емисията.

Според мен най-значим от тях е постигнатото високо търсене на емисията. При предлаган обем от 250 млн. евро набраните заявки са над 4 пъти повече, за 1.1 млрд. евро. Такова търсене още на пилотната емисия на нов за пазара емитент доказва, че пазарът крие няколко пъти по-висок потенциал за пласиране на български дълг. И което е по-важно за нас - че търсенето на нашите облигации на пазара има достатъчен обем да покрие поне настъпващите падежи по външния дълг на страната. Така е покрит тестът за



финансова автономност



на страната, доказана е възможността ако не за обслужване, поне за "превъртане" (roll-over) на съществуващия външен дълг без опекунството на Международния валутен фонд. Доказана е и отдавна застъпваната от нас теза, че страната има възможност да се финансира нормално, на пазара, и не е принудена да надява безпрекословно усмирителната риза на фонда. Не ще и дума, след като веднъж е доказано, че България има достъп до достатъчно търговско финансиране, преговорите с МВФ ще се водят доста по-продуктивно. Една е позицията на страна, напълно зависима от един кредитор, а по съвсем друг начин преговаря правителство, което има възможността веднага да каже сбогом на фонда и да води самостоятелна политика. След успешната първа емисия еврооблигации поредното стенд-бай споразумение с МВФ губи сакралното си значение - ясно е, че можем и без парите на фонда. Тъкмо затова е лесно да предвидим, че това споразумение ще бъде сключено без повече драми.



Светлина на хоризонта -



така можем да опишем втория значим резултат от първата българска евроемисия. Досега възможностите на страната да ползва търговско финансиране се оценяваха доста по-скептично поради разумното опасение, че пазарът едва ли ще приеме "отведнъж" средносрочна емисия. Формулата "една до три години" бе негласният консенсус за възможния пазарен хоризонт на българския дълг. Тази формула залегна и в предварителните споразумения за емисията. Едва когато новият дългов инструмент бе предложен на пазара, се оказа, че реалните купувачи потвърждават значително по-изгодна срочност на дълга. Оказа се възможно емисията да се продаде с 5 години срок за погасяване. Ако дългът на страната се обслужва регулярно, срочността на емисиите тепърва ще расте, обратно



цената на дълга ще намалява



Засега не знаем точно при каква цена ще бъде пласирана емисията - пазарът има последната дума. Но отсега е ясно, че цената ще е изгодна за нас и ще е под 8% годишно, т. е. междубанковият процент ЛИБОР с надбавка до 4%. При нормално обслужване на дълга в бъдеще надбавката над пазарния процент ще намалява, обслужването на дълга ще става по-поносимо.

Обратно, ако пазарът е песимистичен, въпросната надбавка при следващите емисии ще расте. По този показател ще следим в бъдеще оценката на пазарните кредитори на България за състоянието на икономиката. И по отношение на цената на дълга първата емисия е най-важна, тя определя началното ниво. Страни като Полша, Унгария и Чехия пуснаха първите си емисии с надбавки към 10-12 на сто над ЛИБОР-а и за 10 години стигнаха нива с малко по-добри (2-2.5 на сто надбавка) от това, с което България ще стартира. Няма съмнение, че този път



условията бяха благоприятни



за България. И стигащото до паника бягство на капитали от Латинска Америка, и осезаемата вече рецесия на големите западни икономики, и повишеният тъкмо в навечерието на емисията кредитен рейтинг на България - всички тези външни фактори повлияха в попътна посока. Но само добрата конюнктура не е достатъчна за успешния дебют на един нов емитент на финансовия пазар. Много пъти досега условията са били подходящи, но едва сега страната може да се възползва от тях. Заслугата за това е изцяло на финансовия екип на правителството. В подготовката на емисията той показа завидна вещина, точност и бързина. Несъмнено и досега властта не е била лишена от професионалисти, които биха се справили с такава емисия (но никога не посмяха). За първи път обаче имаме кабинет, който реагира навреме.