Нещо се пречупи в традиционно оптимистичния тон на хората от кабинета "Сакскобургготски". Едва отминали първите 100 дни на правителството и над българите заваляха все по-мрачни новини и прогнози.

Ето само малка част от това, което прочетохме и чухме напоследък.

Новото правителство е изправено пред повече от 1,4 милиарда лева скрит дефицит в бюджета и няма средства дори за най-належащите социални дейности. Общините приключват годината с 210 милиона лева дефицит, догодина той може да стигне 300 милиона. БАН излиза в дървена ваканция за 2 месеца, защото няма пари. 1 милиард долара удари търговският ни дефицит за 9-те месеца, за годината чакаме да сме на минус с 1,5 милиарда долара. Вносът расте 2 пъти по-бързо от износа. Драстично се вдигат патентните данъци - до 2 пъти за отделни услуги и занаяти. Българските лекарства поскъпват до 20% заради ДДС. 13-а заплата и пенсия ще има, ако се намерят пари. Догодина доходите ще растат с по-малко от предварителните прогнози. Безработните и в идните години ще бъдат над 17% от трудоспособните. Малко от прословутите царски ще бъдат безлихвени. 50% от българите не очакват финансовото им положение догодина да се промени, а 30% прогнозират, че то ще се влоши.

Май е по-добре да спрем да изброяваме. И да не напомняме за цените на горива, ток (плюс 20% догодина), парно (плюс 10%), цигари (плюс поне 20%), за чаканата инфлация, за по-високите данъци върху жилища и коли, за куп други неприятни числа.

Всички тези тъжни неща ги съобщават управляващите. Те май най-сетне са започнали да осъзнават, че техните досегашни познания може и да вършат работа в един нормален свят. Но не и в страна, където сивата икономика се движи от 30 до 40%. В която почти всички оцелели за приватизация предприятия са по-скоро музейна ценност и отдавна са загубили стойност и перспектива (само за 6 месеца те натрупаха 140 милиона лева загуби). В която едва 10% от фирмите обявяват печалба. И където на държавата се гледа по-скоро като на противник (понякога съвсем оправдано), а на "отъркването" във властта и в държавната служба - като на източник за лично благоденствие. Заради което към страната ни трудно намират път и без това рехавите инвестиции, които могат да раздвижат застоелите пластове на икономиката.

За всичко това дошлите отвън млади хора от екипа на Симеон бяха предупреждавани неведнъж. Но явно трябваше да минат над 100 дни, за да стигнат сами до познанието. Това, както е писано в Библията, стяга сърцето: "Голяма мъдрост - голямо страдание; и който трупа познание, трупа тъга" (Еклесиаст, I, 18).

Но истинското познание и истинската тъга за правителството и за обикновените хора тепърва предстоят. Вече видяхме в "Сега" част от наброските на т. нар. Бяла книга за завареното състояние на икономиката (ставаше дума само за десетките милиони, източвани от БТК) и можем да си представим какво ще пише в нея, когато и ако бъде сглобена докрай. И за какво оправдание на бъдещи непопулярни мерки ще послужи.

Освен това на управляващите тепърва им предстои да разберат как нямат време да реализират в сроковете, които са си поставили, иначе амбициозната си програма. И как ще трябва да търсят алиби за разминаването (поне на първо време) между илюзиите, които посяха, и горчивите сметки, които трябва всички да плащаме.

Всъщност чертата под първата сметка вече е теглена. След като през юни повярваха в светлото бъдеще, а през септември и октомври бяха удавени в общата теория на апокалипсиса, вчера масата българи предпочетоха да си останат вкъщи, вместо да избират "баща на нацията".

И стана, както е писано: голямо страдание - голяма мъдрост.