И кога се молиш, не бъди като лицемерците,

които обичат да спират по синагоги и по

кръстопътища да се молят, за да се покажат

пред човеците.

Матей, VI, 5



Колкото по-неразумно и вредно е едно

учреждение, с толкова повече външно

величие се кичи то, защото иначе не би

привлякло никого. И с църквата е така.

Лев Толстой



"Абе чудна работа - идеолозите не ми даваха да дишам през комунистическо време, камо ли да спомена Христос в книгите си. Всички бяха атеисти и служеха на КГБ. После изведнъж се преустроиха, сега редовно ходят на църква, даже направиха донос до губернатора, че в стихотворенията си маскаря правата вяра." Така ми се оплака поет от руския град Орел.

Не се изненадах. КГБ в Русия вече няма. Ако някой не знае, то се преименува по доста музикален за българското ухо начин: сега се казва ФСБ. Но кагебисти останаха; вече служат на друго КГБ -



нещо като Комитет на Господа Бога



Пак идеологическа работа, надзирателска. Хората се чувстват полезни, хем с опит са.

Филмът на Скорсезе "Последното изкушение на Христос" не е порнография, не слави насилието, не подтиква младежта към дрогата или към бунт срещу глобалния Тато. Номиниран е за "Оскар", създаден е по романа на гръцкия майстор Никос Казандзакис.

Произведение на изкуството е.

Може ли църквата да протестира срещу произведения на изкуството, които и се бъркат в канона? Що да не може, демокрацията позволява.

Редно ли е БНТ да слуша БПЦ по тия въпроси? Не. БНТ може да организира диспут между каноници и общественици, хем ще си качи рейтинга, но да слуша отделни институции и граждани не бива. Само че



телевизийката ни така е свикнала



Още работят някои стари телевизори, които преди петнайсетина години по Великден показваха неправдоподобно интересна програма - само и само непорочното гражданство да не се съблазни с празнична литургия. И да не загуби атеистичната си девственост. Тогава БПЦ не пращаше протестни писма. Трайкаше, а по големите национални празници по-първите духовници смирено стояха до стожера на войнстващия атеизъм - Тато. Инстинктът да служиш на идеологията, пък тя да ти се отплаща с власт и сребърници е неизтребим. Тук не става дума за вяра, нито за религиозност - и аз съм човек вярващ. Става дума за църква и нейните обществени пъчения. Църквата се състои от живи хора, организирани в йерархия. Тази йерархия е взела връз себе си задачата да посредничи между Висшата сила и простосмъртните,



като че е един такъв PR на Господа



Това, че тя е удостоена с телефон-петолъчка за Неговите указания, пък ние, останалите - не, е работа недоказуема и съмнителна, но за самите църковници то е като бившия член 1 от конституцията - на него се крепи властта им. Само че когато тази институция се усети силна и властваща, тя е в състояние да забранява книги, да спира филми, да гори книжки, вещици и обикновени мислещи. И да отблъсква хората от Христовото учение, както и от други велики учения и мъдреци. Може да стигне и до патологично безумие - да прави реклама на средна хубост книга, като търси писателя й, за да го убие (Салман Рушди), да кара католици и протестанти да се трепят в името на Христа цели векове, да науми примитивни дебили да стрелят с оръдия срещу хилядолетни статуи, защото "им обиждали вярата". Щом една църква улови повече властчица, начева да тържествува. Болезнено-имунизираният срещу идеологиите Йосиф Бродски се е произнесъл: "Няма по-голямо противоречие от тържествуваща църква и няма по-голяма безвкусица от това."

Вместо да дирят болката сред човеците и смирено да я лекуват, "пастирите" предпочитат да завръщат с тояжка стадото човешко - по-престижно им се види. Вместо да варят чорба за гладните, да направят безплатни болнички край църкви и манастири, те предпочитат да ми указват кой филм може, а кой не. Църквата отлъчи Лев Толстой - един от най-вярващите хора на земята, църквата през 1954 забрани книгата на Никос Казандакис - "Последното изкушение". Чудно как нашите духовници не са стигнали до Ботев и Вазов - и те им се мешат в ресора. Какво е това възклицание:

О, мой Боже, правий Боже -

не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, Боже -

мен в сърцето и душата...

И какви са тия обиждащи Вехтия завет квалификации:

Соломон, тоя тиран развратен,

отдавна в раят нейде запратен,

със свойте притчи между светците

казал е глупост между глупците,

и нея светът до днес повтаря:

"Бой се от Бога, почитай Царя!"

Свещена глупост!

А Вазов:

Че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва...

Кои са те, че да говорят? Кой е тоя Толстой? Кой е Скорсезе? Кой е Казандзакис?

Я всички на водопой - пастирите идат.