|
Логично е преди приватизацията на толкова апетитно за държавата дружество, представляващо цял отрасъл в икономиката, страстите да се нажежават. Нормално е също така да се използват всички средства, за да се елиминират конкурентите. Разбираемо е и че почват политически пазарлъци за запазване на сферите на влияние и икономическото статукво.
Съвсем обаче нелогично и ненормално изглежда арена на скандали да става изпълнителната власт. Онази, която трябва да отстоява единствено държавния интерес, а не лични или корпоративни въжделения. Защото е ясно, че всеки скандал сега, по какъвто и да е повод, срива цената и свива интереса на потенциалните кандидат-купувачи.
Върхът на айсберга - - мениджърски договор
Върхът на айсберга в скандала между членовете на един от най-здравите тандеми в правителството Николай Василев и Любка Качакова се оказа един мениджърски договор. Този на изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг" Георги Попов, който Любка Качакова отказа да подпише. В него според запознати с документа Попов поставял редица екзотични изисквания за условията в България като заплата от 10 000 долара, билети до Унгария, специализация в САЩ, процент от продажната цена на холдинга и др. Всички тези екстри са нормални за шефовете на сродни предприятия по света. Нещо повече, те са задължителни, за да се гарантира, че фирмата се ръководи от лоялен човек, който защитава единствено нейните интереси, а няма да се интересува от разработване на схеми за източването й. Само че има един дребен детайл, видимо убегнал от съзнанието на Попов. Че става дума за България и за управление на една все още държавна фирма. (Въпреки че пред в. "Сега" той заяви, че това не е държавна фирма, държавното участие в нея е над 90%, т. е. той де факто е държавен мениджър.)
След двумесечни гадания какво поискал Попов и какво Василев бил склонен да му даде вицепремиерът с крайно неудоволствие съобщи месечната заплата на тютюневия бос - 1300 лв. Качакова пък обясни, че е подписала стандартен мениджърски договор, на базата на който Попов управлява холдинга. Въпросът е защо всичко това не беше казано още при завързването на интригата. Ако това беше направено, щяха да се пресекат по-нататъшните възможности за продължаване на историята. Тя обаче бе подхранвана от непрекъснати сплетни, слухове, подхвърлени информации, допълнени от въображение. Защото Василев наруши два от основните принципи на общуването с медиите - "Не лъжи" и "Не укривай информация".
Излъгани илюзии за приятелство и принципи
Ако се слезе на по-дълбинен пласт от конфликта, става ясно, че тук голяма роля играят излъганите илюзии. От една страна, Николай Василев разбра, че неговата съмишленичка и приятелка от "Българският Великден" Любка Качакова няма да преглътне изолирането си от делата на холдинга, главозамаяна от факта, че е шеф на директорския борд. От друга страна, самата тя трябваше да се прости с илюзията, че "Ники е човекът, за когото би влязла в огъня". Качакова не можа да прости, че Попов бе обявен за изпълнителен директор на холдинга, преди да е избран борд, който да го определи. Освен това той бе посочен, а не бе избран след конкурс. Тя прие като личен провал факта, че тандемът Василев-Попов е по-здрав, отколкото нейното приятелство с вицепремиера.
На тази база се започна едно измерване на величие и взаимни удари под пояса. В замяна на неподписания договор Попов реши да се саморазправи с човека на Качакова - шефа на "Благоевград БТ" Христо Лачев. Организира срамна среднощна акция за свалянето му на 9 срещу 10 януари. След това бе отречено да е имало такъв екшън. Малцина обаче знаят, че той се състоя.
След това се заговори за оставка на Качакова като шеф на борда на холдинга и като зам.-министър. Тя категорично отказа подобен ход, тъй като липсват причини за него. Чу се, че Попов се бил отказал от битката и се върнал в Унгария. Със завръщането си в София той пък заяви, че това са "пълни глупости и измислици". През цялото време обаче политическата сила НДСВ не се намеси в конфликта. А именно тя е излъчила Василев и Качакова да носят политическата отговорност за случващото се в холдинга. Този негатив призна вчера пред БНР и Емил Кошлуков. Именно парламентарната група имаше механизъм да потуши конфликта, ако бе заела твърда и принципна позиция.
Вместо това в ролята на арбитър влезе премиерът Симеон Сакскобургготски. Той свика работно заседание на кабинета, на който бе обсъден случаят под предлог, че се разглежда стратегията за приватизация. След намесата свише страстите се укротиха.
Истинската ябълка на раздора - приватизацията
Ако се потърсят корените на цялата тази история, неминуемо се стига до предстоящата приватизация на тютюневия гигант. С идването си на власт НДСВ обяви, че ще бърза с продажбата на холдинга. Николай Василев неведнъж казваше, че "Булгартабак", БТК, Варненската корабостроителница и решаването на проблемите в тях са лична негова отговорност като политик.
В същото време явно е, че мнозина не искат приватизацията на холдинга. Това си личи и по бавенето на закона за приватизация в парламента. Кой е заинтересован холдингът да остане държавен по-дълго?
На първо място това е коалиционният партньор на НДСВ - ДПС. Причината е, че хората на Доган са притеснени за хилядите семейства български турци, които отглеждат тютюн, и огромните региони електорат, чието единствено препитание е това. Интерес имат и редица компании, тъй като в момента печелят добре, бидейки миноритарни акционери, без да е необходимо да инвестират или да носят отговорност за управление. И други, които са били дълго време дистрибутори или доставчици по силата на близки контакти с властта. Има, разбира се, и заинтересовани политически сили, свикнали да гледат на тютюневото дружество като на вечен спонсор на партийните каси. Всички тези страни биха направили всичко възможно, използвайки всякакви средства, за да забавят продажбата.
Когато Василев обяви новия директорски борд на холдинга, той заяви: "Мисля, че този борд ще вдигне цената на холдинга с $ 50 млн." Вместо да повишат цената обаче, членовете на борда с постоянните си разправии правят всичко възможно да я намалят. Това пък е вода в мелницата на компаниите, които ще наддават за дружеството.
Четири компании -
мераклии за целия холдинг
Интерес за участие в процедурата най-ясно досега заявиха вътрешният инвестиционен фонд на Дойчебанк, щатската "Филип Морис", "Бритиш Американ табако" и руският "Интернешънъл табако фонд". Дойчебанк и руският фонд предявяват претенции към целия холдинг. А намерението на правителството засега е да предложи пакет акции между 51 и 80% от него.
Това е залегнало и в предложената стратегия за приватизация, подготвена от АП, работна група и консултанта по сделката. Кредитанщалт инвестмънт банк бе оставена за консултант на правителството, макар постигнатото от нея при предишните процедури е твърде скромно. Въпреки това комисионата за услугата ще е $ 2 млн.
Продажбата като цяло среща съпротива у мнозина инвеститори и у много приватизационни експерти. Сред тях е Владимир Каролев, който предлагаше да се продадат фабриките поотделно, за да може държавата да вземе повече пари.
12 компании бяха поканени от посредника, Агенцията за приватизация и Министерството на икономиката преди разработването на стратегията, за да се чуят техните изисквания. Тогава зам.-министър Калоян Нинов заяви, че те по-добре знаят как трябва да се продава подобен холдинг. Вследствие на това в стратегията си посредникът препоръчва на правителството максимална гъвкавост при подготовка на условията на конкурса, за да бъдат задоволени всички евентуални изисквания на кандидатите. В нея участваха представители на други гиганти в бранша - "Алтадис" (формирана след сливането на "Сейта" и "Табакалера"), "Галахър", "Франа", "Банк ъф Америка".
Продажба на цяло или преструктуриране -
избор на кандидат-купувачите
Спорът на цяло или на парче стопира досегашното раздържавяване на компанията, тъй като много от потенциалните купувачи искат или цигарени фабрики, или манипулационни за тютюн. Почти няма компании, които да съчетават двете дейности. Затова "Булгартабак" е уникален феномен.
След провалената приватизация при управлението на ОДС, когато правителството не получи нито една оферта, се заговори, че ще се премине към някакво предварително преструктуриране на холдинга и към продажба на части от него. Сега тази идея е изоставена. В стратегията все пак се допуска възможност някои от дружествата да се приватизират поотделно - например фабриката за опаковки "Юрий Гагарин"-Пловдив и др.
В наддаването ще могат да участват цигарени и тютюневи компании, финансови институции и консорциуми между банки и производствени фирми. Едно от задълженията на бъдещите собственици ще е да запазят пазарния дял на българските цигари на външните пазари. Кандидат-купувачите ще могат да предлагат схеми за преструктуриране на "Булгартабак". Няма да се поставят условия за запазване на работни места.
Шефът на АП Апостол Апостолов заяви, че ще настоява парламентът по-бързо да приеме новия закон за приватизация (който мина вчера на второ четене в икономическата комисия), защото след влизането му в сила ще започне продажбата на стратегическите "Булгартабак" и БТК. Правителството пък трябва да приеме наредба за конкурсите, за да стартира процедурата. Методът, по който ще се продава тютюневият холдинг, е конкурс. Според Апостолов, ако всичко стане максимално бързо, в началото на второто тримесечие ще може да започне приемане на оферти за тютюневия гигант.
Все още не е готова оценката на "Булгартабак холдинг", но се очаква тя да е около $ 300 млн. за 100% от холдинга. Шефката на борда на холдинга Любка Качакова лансира в отговор на журналистически въпрос идеята, че минималната цена не бива да пада под $ 100 млн., без да уточни дали това е сума за 100% от акциите или за някакъв пакет, който ще се предложи за продажба.
"Булгартабак" има 22 дъщерни дружества в България. В тях работят 12 000 души. В предишната стратегия за раздържавяването бе уточнено, че той осигурява препитание на над 50 000 домакинства. Дружеството държи над 98% от пазара на цигари в България. Всичко това обяснява неговото стратегическо значение за икономиката на страната. А това пък е залог за кървава битка за спечелването му.