Не съм богослов и ми е много трудно да обясня на когото и да е освен на себе си защо решението на БНТ да спре излъчването на филма "Последното изкушение на Христос" на Мартин Скорсезе е едно от най-смислените решения на националната медия от много време насам. И ако все пак се опитвам да го сторя, то не е от любов към спора. Тези неща със спор и с победа в спора не можеш да ги внушиш. До вярата човек стига сам - или не стига. Може да си перфектен богослов и пак да си атеист. Вярата е преди всичко лично преживяване - и после култура, образование, догматика и богословие. Освен това



филмът е слаб и тъп



Нещо като телевизионен театър, заснет сред мукавени скали и много лютеница наместо кръв. Гледах го тази сутрин на DVD. Ако много ви се гледа, и вие направете така.

Ние, хората, сме интересно нещо. Когато ни е много тежко или когато скърбим, все едно дали сме вярващи или не, от устата ни неволно се изтръгва: Господи Боже мой! През останалото време земните дела затръшват пред нас вратите към небето. Когато няма на кого друг да се опрем или от кого да потърсим помощ, само тогава се сещаме за Бога. През останалото време разчитаме на себе си или на хората около нас. От време на време, обикновено на големи християнски празници, може да минем през църква и да запалим свещ. Повечето от ликовете на светиите по стените и върху иконостаса са ни непознати. Но поне св. Иван Рилски ще познаем. Ето го пред нас, с едновременно много строги и много добри очи.

Св. Иван Рилски е светец от много висок ранг. Св. Иван Рилски е небесният покровител на България. В своя "Завет" той казва: "И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения."

Кажете ми



откъде имаме представа какво е грях -



защото ние наистина много добре знаем кое е грях и кое - не? Ако си отговорим на този въпрос, ще ни е по-лесно да стигнем до смисъла на разкаянието и покаянието. А покаянието е необходимата стъпка към опрощението. Православието всъщност започва от тези три неща. Осъзнатият грях ни води през покаянието и изповедта до опрощението. "Раят е пълен с разкаяли се грешници", напомнят светите отци.

Никога не е късно да стигнем до Бога. Защото Бог е вътре в нас, в малката стаичка на сърцето ни. Трябва само да го потърсим чрез молитва.

В един двор с ограда законно можеш да влезеш само през вратата. Молитвата е нашата врата към Бога. Св. Силуан Атонски казва: "Ако чисто се молиш, ти си богослов."

Бог е любов. Той иска всички да се спасим. Единствено наша е вината, че не забелязваме знаците му. БНТ постъпи правилно, като спря "Последното изкушение на Христос", защото уважи чувствата на всички в България, които са влезли в малката стаичка на сърцето си и са разбрали, че Бог е любов.

Естетическите критерии, поривът към чисто изкуство тук не важат. Всеки естет може да си намери начин да гледа този филм. След като в конституцията ни е записано, че традиционното вероизповедание в България е източноправославното, прави чест на БНТ, че се вслуша в призива на висшия клир и спря излъчването на един филм,



оскверняващ религиозните чувства на християните у нас



Със стопроцентова сигурност твърдим, че БНТ би постъпила по същия начин спрямо филми, оскверняващи религиозните чувства на мюсюлманите или на евреите.

Подобно на Лев Толстой, и Никос Казандзакис, авторът на романа "Последното изкушение", който е белетристичната основа на филма на Скорсезе, е отлъчен от църквата. Върху гроба на Толстой няма кръст, а само прост камък. Между другото задавали ли сте си въпроса накъде е бил тръгнал осемдесетгодишният Толстой преди смъртта си, която го застига на малката гаричка Астапово? Литературните историци твърдят - към комуната на свои привърженици толстоисти в България, намираща се някъде из Странджа. Истината може би е малко по-друга. Именно в Странджа е бил разположен древният православен исихастки център Парория, където е живял св. Григорий Палама, а също и св. Теодосий Търновски, духовният наставник на Патриарх Евтимий. Може би в залеза на живота си

Толстой е искал да измоли прошка



за най-страшния от греховете - за богохулството си? "Всичко ще се прости, само хулата срещу Светия Дух няма да се прости", е казано в Евангелието. А филмът на Скорсезе е директно богохулство.

Казандзакис умира през 1957 г. във Фрайбург. Погребан е на хълма Мартиника в родния си град Ираклион на остров Крит. Върху гроба му има прост дървен кръст.

Земният ни живот е малка част от нашия живот. Единствено обаче в житейската отсечка тук, на земята, ние можем да спасим душите си. После, когато влезем през онази мраморна врата, само молитвите на живите могат да помогнат на душите ни.

Затова нека, братя и сестри, да се помолим за спасението на душата на великия грешник Казандзакис. Пък както Бог реши.