Чак се чудя как Муравей веднъж не вдигна телефона да ме напопържа. За какво ли не го ядох допреди половин година пред четящата, гледаща и слушаща публика. Обяснявах му, че задушава инициативните с данъците си. Виках по него с пълно гърло, че без да ме пита, дава моите данъци на разни мърлячи от заводски тип, дето не могат да си организират работата така, че да плащат заплати - камо ли данъци и осигуровки. Разнебитвах го, че вкара касови апаратчета само с месец-два медийна подготовка откъм обяснения. Поучавах го на тема: "Не притискай инициативните, а им дай да дишат, ако искаш да имаш ръст, защото те произвеждат неща и дават работа."

То само аз да бях, иди-дойди. Цялото обществено и медийно мнение викаше по Муравей по същите поводи. А той се оправдаваше, обясняваше, убеждаваше, потеше се и пържеше в светлината на прожекторите.

Не че нямаше голяма доза истина в критиките към нашия приятел Муравей. Имаше. Но



имаше и дебат,



в който изкристализирваха желани бъдещи състояния. Имаше, значи, полза.

В началото на Водолея обаче (вж. последните три лекции), когато нещата си идват по местата, аз на мястото на Муравей бих дигал телефони и питал с професорски тон: "Де сте сега, бре, стожери на обществения интерес? Мен ме изядохте с парцалите за една стотна от онова, което става сега?..."

То, като погледнеш, прав би бил човекът. Де царското обяснение за ДДС-то върху лекарствата? Нямаше не месец-два предварително обясняване - един час нямаше. Де го разтоварването на бизнеса от данъци? Инициативните ги натовариха като камили, а искат от тях да тичат като хрътки. Де го облекчаването на хала на народа, дето уж Муравей го държеше беден само от собствена муравейска лошотия?

И пак ми



вземат данъците и ги дават на разни мърлячи



- в случая 180 милиона на жепейските такива, - дето не могат да си направят сметката и предпочитат песничката "дай бе, чичо, дай парички да си имам...". И не плащат данъци, защото "нямали средства". Че аз как имам да ви давам бре, маскари с маскарите? Парите да не ги бера по шипките в миндьовското землище?

Де я накрая светлината на прожекторите, под които се пържеше нашият приятел Муравей? Няма я. Че как да има обществено мнение там, където няма общество? Как да има медиен натиск в общ интерес там, където медиите са придворни струнни квартети? И затова, макар на фона на днешните аритметици Муравей да изглежда като добрия Дядо Коледа, никой на сегашните не им дири сметка. А него, дето заедно с омразното СДС вдигна разполагаемото богатство (както казват икономистите) на всеки човек с цяла една-трета - него (и тях) го мразят.

Възпитан човек излезе този наш Муравей, че веднъж барем не ме напопържа. Ама така е - човек не цени онова, което има, докато не го загуби...