:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,722,826
Активни 110
Страници 22,490
За един ден 1,302,066
Скандал

"Енронгейт" хвърли сянка върху президентството на Буш

Фалитът на седмата по големина американска компания и последвалите разкрития насочиха общественото мнение към твърде близките контакти между Белия дом и едрия бизнес в САЩ
Снимка: Ройтерс
През последните дни за американските медии войната се върна на по-привична територия от планинския Афганистан, а именно - във Вашингтон, Хюстън, Чикаго и Ню Йорк. Новото бойно поле се нарича "Енронгейт": скандалът с фалита на седмата по големина американска компания, който повлече одиторската фирма "Артър Андерсен" и може да има последици за досега процъфтяващото президентството на Джордж Буш-Младши.

Събитията от последния месец и половина имат две страни, заслужаващи внимание. Едната е шумният провал на смятаната за много влиятелна енергийна компания от Хюстън, породен от алчност и безотговорност на висшето й ръководство, както и неумението (или нежеланието) на одиторите от "Артър Андерсен" да се справят с явните фалшификации на счетоводна документация на клиента им. Там думата ще имат прокуратурата и съдебните власти.

Другата страна е ехото от този фалит във Вашингтон. Последиците за Буш и администрацията му не са съвсем директни, а по-скоро са свързани с възобновения обществен интерес - подкрепен и с нови данни - към влиянието на едрия бизнес върху Белия дом. Този аспект на скандала тепърва ще се развива, като прогнозите за евентуални щети на републиканското управление варират от минимални до огромни.

Когато на 2 декември 2001 г. "Енрон" обяви фалит, шокът беше голям - все пак



това е най-големият фалит в историята.



За проблемите на седмата по големина американска фирма се разбра още в началото на ноември, когато бе обявено, че тя ще бъде купена за $9 млрд. от друг гигант - "Динерджи". Никой обаче не очакваше, че сделката ще се разсъхне в края на ноември, а още по-малко, че "Енрон" ще се срути така драматично само дни по-късно. Клишето "колос на глинени нозе" е много подходящо за хюстънската енергийна корпорация, която от години е послъгвала в счетоводните си отчети, заблуждавайки не само инвеститорите си, но и федералната комисия по търговията с ценни книжа. След фалита компанията призна, че е надписала почти $568 млн. върху печалбата си за последните 5 години.

Изглежда, че единствените, които са знаели истинското състояние на бизнеса, са били топмениджърите на компанията. "Ню Йорк Таймс" публикува интерактивна графика, в която движението на акциите на "Енрон" беше наложено върху продажбите на акции на компанията от нейния мениджмънт. Трябва да си сляп, за да не видиш как строго се е спазвал принципът на старшинство при отърваването от дяловете в потъващата фирма. Висшето ръководство начело с изпълнителния директор и председател на борда Кенет Лей е продало акциите си (става въпрос за пакети от стотици хиляди акции!) докато цената им е била все още $60-80. Следващите в йерархията са получили разрешение да пуснат дяловете си на пазара при цени от $40-60, а най-нисшите членове на ръководния екип са взели едва по $20-на на акция през септември. Цената на продадените от мениджмънта акции до края на септември надхвърля $1 млрд. Два месеца по-късно "Енрон" се търгуваше за 80 цента. На 14 януари нюйоркската борса спря операциите с дялове от фалиралата компания.

Най-скандалното е, че пенсионните фондове в компанията са били замразени, което е попречило на служителите да продават акциите си в "Енрон" докато те все още са имали някаква стойност. Така



няколко хиляди служители остават с пръст в уста:



без работа и без реални спестявания. Циничното отношение на шефовете в "Енрон" стана явно от слушанията в Конгреса, където бяха цитирани окуражителните електронни писма на Кенет Лей до служителите от август миналата година: "Работете, всичко е наред, компанията никога не е била по-добре". По същото време Лей вече е бил продал акции за $160 млн.

За капак шефовете на "Енрон" разпределят близо $55 млн. в премии буквално седмица преди компанията да потъне. Пари са получили общо 500 служители, но 11 от вицепрезидентите са си разпределили от $ 500 хил. до 5 млн. на калпак.

Всичко това има класическите признаци на т. нар. инсайдър трейдинг (или вътрешна далавера на български), популяризирана от филми като "Уолстрийт" и особено обичана тема от федералните прокурори. Властите вече започнаха криминално разследване на действията на "Енрон" в Хюстън, Сан Франциско и Ню Йорк.

Скандалът обаче не спря дотук. Криминалния компонент на фалита придоби нови измерения, когато се разбра, че "Артър Андерсен" - фирмата, която прави годишния одит на "Енрон" от 1997 г. насам, е унищожила повечето счетоводни документи от проверките. Още по-съмнително е и това, че според признание на ревизорите документите са били изпратени в пещта малко след като федералните власти са започнали да ровят делата на "Енрон". "Артър Андерсен" отначало настояваше, че процедурата не е била нищо повече от рутинно прочистване на стари бумаги, но бързо изостави това смешно твърдение. "Където има дим, със сигурност има и огън," коментира Франклин Вели, бивш федерален прокурор пред "Ню Йорк Таймс". "А когато горят документи, огънят е особено силен."

Базираната в Чикаго фирма "Артър Андерсен" е едно от петте големи имена в одиторския бизнес. Тя обаче вече сгази лука миналата година и беше глобена $7 млн., защото допуснала ревизирана компания да продължи с неправилно водене на счетоводството си. Подобни инциденти не се случват често в този бизнес, който се крепи върху доверието на корпорации и правителства към одиторските екипи.

В началото на тази седмица



"Артър Андерсен" се опита да измие поне частично срама



като уволни партньора във фирмата, отговорен за одита на "Енрон". "Ние няма да толерираме неетично поведение, грешки в преценката или умишлено нарушение на нашите правила," заяви изпълнителният директор Джозеф Берадино. Същият този Берадино преди месец обвини мениджмънта на "Енрон", че е подвел одиторите. Сега обаче топката е в половината на "Артър Андерсен" и тепърва ще става ясно какви са щетите върху репутацията на топревизорите.

Може би най-интересно е да се проследи как фалитът на "Енрон" и последвалите разкрития за бизнес-навиците на големите корпорации ще се отрази на Белия дом. Строго погледнато, никой в изпълнителната власт не е направил нещо, с което да облагодетелства сгромолясващата се "Енрон". Белия дом поне видимо остана настрана от проблема, въпреки че изпълнителният директор Кенет Лей призна, че е увещавал висши служители (включително шефа на Федералния резерв Алан Грийнспан, финансовия министър Пол О'Нийл и търговския министър Доналд Еванс) да помогнат с някоя и друга дума пред банките, за да може "Енрон" да получи спешен кредит. Стана ясно, че Робърт Рубин, финансов министър при Клинтън, и сегашен изпълнителен директор на Ситибанк, също се е застъпвал за "Енрон" пред приятели в Белия дом, но без успех. Рубин уреди преди години финансовото спасяване на фалиращото Мексико, и нищо чудно, че сега се грижи за клиент, който дължи $800 млн. на Ситибанк. Въпреки целия този натиск, позицията на администрацията е показно пасивна - правителството няма работа в бизнеса на корпорациите. Членове на екипа на Буш даже побързаха да заявят, че никой от тях не е занимавал президента с проблемите на една фирма. Това може и да е така, макар че е доста съмнително. Кенет Лей,



шефът на "Енрон", е личен приятел на Буш



и един от най-сериозните донори в политическия му живот. Буш е получил общо $623 хил. за двете си губернаторски и президентската си кампания. "Енрон" и Лей дават общо $200 хил. за церемонията по встъпване в длъжност на президента миналия януари. Много близки са и отношенията между Лей и вицепрезидента Дик Чейни, който напусна енергийния бизнес, за да се върне в политиката. Чейни призна, че негови съветници са се виждали с хора на "Енрон" 6 пъти през миналата година, като последната среща е била на 10 октомври. Темата е била енергийната политика на кабинета. Вицепрезидентът е обсъждал с Кенет Лей и енергийната политика, която беше формулирана в доклад през май миналата година. "Ню Йорк Таймс" твърди, че доста от препоръките - т.е. предпочитанията на "Енрон" са били уважени в този доклад. Чейни обаче направи огромен гаф, като отказа да съобщи каквито и да било подробности за разговорите си с "Енрон" и за това какви съвети е получил. Така той напомни за най-лошите традиции от времето на Клинтън, когато членове на кабинета отказваха да говорят дори в Конгреса по щекотливи въпроси.

Но лошите новини за Белия дом не свършват дотук. Бизнес списанието "Ред Херинг" публикува наскоро материал за инвестиционната компания "Карлайл груп", чиято история е като сценарий на лош тв-сериал. Оказва се, че "Карлайл груп" е специализирана в купуването на полуфалирали фирми-производители на оръжие и специална техника, които скоро след това чудотворно се съвземат с помощта на някоя солидна държавна поръчка. Любопитно е още това, че



"Карлайл" държи на заплата Джордж Буш-Старши,



а президент на инвестиционната компания е Франк Карлучи, бивш министър на отбраната и близък приятел на сегашния шеф на Пентагона Доналд Ръмсфелд. А наскоро военното ведомство взе решение да поръча за армията критикуваната от много специалисти артилерийска система "Крусейдър". От кого? От фирма, собственост на "Карлайл груп". Иронично, но факт: според "Ред Херинг", до октомври 2001 г. един от инвеститорите в компанията е било семейство бин-Ладен от Саудитска Арабия.

С развитието на "Енронгейт" темата за "Карлайл груп" беше подхваната и от "Ню Йорк Таймс", с което скандалните - макар и все още не незаконни - конфликти на интересите на членове на екипа на Буш влязоха в полезрението на американците. Сигурно е, че скоро ще се появят още публикации по темата, която освен всичко друго осигурява и разнообразие от доминиращите - и мразени от медиите - външнополитически новини. Това едва ли радва президента. Още повече, че според скорошна анкета на "Галъп" 67% от гласоподавателите смятат, че Белия дом е твърде силно обвързан с интересите на едрия бизнес. Демократите потриват ръце, макар и предпазливо, защото много от тях също са финансово задължени на "Енрон" и подобни компании. Според наскоро публикувани документи половината от конгресмените и две трети от сенаторите са получили някакви пари от "Енрон" за кампаниите си. От 1989 г. насам компанията е дала общо $6 млн. на двете партии, но в съотношение 3 към 1 в полза на републиканците. Затова не е много сигурно, че "Енронгейт" ще получи подобаващи слушания в Конгреса и Сената и че публиката ще разбере цялата истина за конкретния случай. От гледна точка на демократите обаче, общата тема за връзката на Буш с "големия бизнес" е сравнително безопасна за тях и може да бъде повдигана отново и отново, когато има повод. Още повече, ако Белия дом сам им помогне с някои действия. Съобщения в пресата, например, твърдят, че администрацията е склонна да облекчи нормативите за замърсяване на въздуха за ТЕЦ-овете в Америка, което ще спести огромни средства на енергийните компании-собственици. Буш е уязвим, защото "Енронгейт" възбуди общественото недоволство от недосегаемостта на големите корпорации и техните шефове, а и медиите с готовност подхванаха тема, която ги откъсна от проточилата се война с тероризма. При по-лош късмет за Буш, сянката, която "Енрон" хвърля върху Белия дом, може да се окаже доста дълбока.
818
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД