Заченатите по идея на премиера обществени дебати* за българската национална идентичност в контекста на поканата за преговори с ЕС са чудесен медиен фон за евакуацията на Националния исторически музей от центъра в покрайнините на София. Експертен съвет ще обсъди днес тематичната структура на новата експозиция в дом 1 на резиденция "Бояна". Най-вероятно ще я одобри, защото подготовката за местенето в новата сграда върви с пълна пара. В НИМ вече има строен план със срокове, отговорници и финансови разчети - от застраховките на експонатите и скъпо струващите витрини до средствата за мобилни връзки за контрол при пренасянето. Операцията ще глътне около 1 млн. марки и трябва да приключи до 15 май, за да може в навечерието на 24 май да бъде открита новата експозиция. Малко вероятно е това да стане. Преди седмица се разбра, че от покрива до първия етаж в новата сграда текат порои вода, паната и дърворезбите са мухлясали, а до 31 март строителите трябва да са я напуснали, за да влязат там музейните специалисти.

В навечерието на Клинтъновата визита пресата алармира, че има вероятност фондовете на музея да зимуват на палатки в двора на резиденцията. Заради очертаващия се мащабен скандал датата за откриването на новата експозиция се отложи с два месеца, но с това по същество проблемът не е решен.

Чиновници от Министерството на културатапреди година и половина се кълняха, че е постигнато трайно и историческо решение за съдбата на НИМ. Съмнително е. Може би нямаше да е зле, ако сегашните дебати за националната идентичност бяха предшествани тогава от една обществена дискусия за съдбата на музея.

Може ли някой да гарантира, че ако държавният глава напусне резиденцията, там няма да пламнат реституционни апетити, каквито имаше за земите на киноцентъра? Настаняването на НИМ в Бояна е компромис с най-представителната част от националната идентичност. Експозицията ще се намали между два и три пъти, а музеят ще трябва да ограничи и други свои основни функции. Явно през май в най-оптимистичния вариант ще бъде открита една представителна изложба под закърпения покрив на боянската резиденция.



С достолепно мълчание беше отмината идеята



за истински трайно и достойно решение чрез строителство на нова сграда за музея. Една национална подписка за събиране на средства сигурно би представила в благоприятна светлина част от българската идентичност. Подобно начинание, както и друг път е споменавано, би издигнало престижа на фондации като "Бъдеще за България", "Ценности", "Св. св. Кирил и Методий", ФРГО и много други. То би осмислило и съществуването на фонд "13 века България". Едно такова национално усилие вероятно би предизвикало съпричастност и у българите в чужбина, които, стана известно неотдавна, правителството ще кани за "Български великден", че и разходите им ще поеме.

Някаква нова обществена сграда в близките години сигурно ще бъде построена, но все още не е ясно каква ще е тя. Не е за вярване, че СДС държи неговото управление да се запомни с взривяването на мавзолея и бившата столична библиотека и построяването на едно шадраванче на площад "Славейков". Някои анализатори са склонни да предполагат, че президентът Стоянов не се чувства уютно в бившата резиденция на Тодор Живков и иска тя да бъде заета от друга институция, за да има повече основания, след като остане без представителна сграда, да си пожелае нова. Тогава би могло да се реанимират позатихналите планове за изгонване на НХГ и Етнографския музей от бившия царски дворец, за да се настани там президентството. Или би могло да се мисли за ново строителство. Ако това стане, то ще е нов ярък щрих към моралната идентичност на управляващия политически елит.



Нека само деликатно припомним,



че няколко години изгорялото крило от бившия партиен дом беше обещавано за нуждите на НХГ, но парламентаристите все пак предпочетоха да си го запазят.

Всеки разговор за националната идентичност неизбежно се върти около въпроса "Кои сме ние". Част от отговорите са събрани зад витрините и във фондовете на НИМ. Но има още един въпрос, пряко свързан с темата - "Какви сме ние?". Негови тъжни отговори могат да се открият в непоследователното поведение на българския политически елит от последните десет години при решаването на съдбата на най-големия български музей.



------------

* Възползваме се от случая да напомним на някои парламентарно представени общественици, че думата "дебати" в българския език няма форма за единствено число. Неправилната и употреба поражда подозрения към грамотността и интелектуалния статус на отделни политици. Вярно е, че никой не може да ограничи правото на друг човек да си изглежда такъв, какъвто е в действителност, но все пак... Ми европейци сме, джанъм.