Банките щели да скъсат с основния лихвен процент на БНБ. Те може би са решили да определят лихвите по депозитите и кредитите чрез астрологическата метода на гадателя Люмиер, та затова настояват за незабавна



смяна на методиката



за определяне на основния лихвен процент. Шефовете на Банковата асоциация тъй нечленоразделно мърмореха за новите си идеи при смятането на лихвите, та не се разбра за какво иде реч. Но опитният човек знае: когато не е ясно за какво става дума, значи става дума за пари. Банките са недоволни от поредното падане на доходите от държавните ценни книжа. Известно е, че откак България има валутен борд вместо централна банка, основната лихва на БНБ не се определя рационално, а се изчислява като средна доходност на тримесечните държавни ценни книжа. Тази доходност според колеги в момента е 2.65% годишно, от сряда насам основният лихвен процент е обявен като 3.23% на годишна база, а банкерите настояват основната лихва да е поне 5%, за да се балансира вече с просто око видимата дупка в сметката за приходите и разходите на банковата система. Та



банките хленчат



пред патрона си от финансовото ведомство да им увеличи доходността. Защото при сегашната структура на лихвите, когато по депозити банките плащат 3-4% годишно, държат безлихвени резерви в БНБ, а от купените държавни ценни книжа получават ефективно под 3%, банковата система е обречена на загуба. Затова банките искат само финансовото ведомство да увеличи дажбата им, за да покрият издръжката си. Цялата сценка с новата лихвена метода наподобява на воплите на циврещо хлапе, което врънка майка си: ако не ми купиш шоколад няма вече да папкам. Но твърдокаменният страж на бюджета не се трогва, а като строга майка профилактично пошляпва дупето на детето и продължава да го влачи в избраната посока. Според него нямало нищо обезпокоително в падащите доходи по държавните ценни книжа. А проблем видимо има, но не там, където сочат банковите босове. Той се нарича



ефект на изтласкването,



по английски речено, crowding-out. Държавно гарантираните ценни книжа изместват рискованите кредити за бизнеса и намаляват кредита за стопанството. У нас изместването не става с обичайните по света способи (за да привлече нужния й кредит държавата плаща по-голям доход по своите емисии), а със семпли и познати от времената на комунизма начини. У нас кредитът за стопанството е просто забранен. И как не, когато вече трета година единствената атракция на политическата сцена е екшънът "Съдят банкери". Щом държавата преследва кредиторите, кредит за фирмите никой не дава или го дава при абсурдно изискване за тройно и петорно обезпечение. Една журналистка ми обясни, че за да вземе 5,000 лева заем за най-бегъл ремонт, трябвало да ипотекира цялото жилище! Ето така се забранява кредитът.



Държавата елиминира бизнеса и населението



Като конкурент за кредитния ресурс. Чрез показното подрънкване на белезници ("който дава кредит е престъпник до доказване на противното") и безумни изисквания за свръхобезпечение. Като единствен "сигурен" получател на заеми, тя извива ръцете на банките и намалява доходността на своите емисии. За да бил носел бюджетът по-малко разходи за финансиране. За едни и същи пари бюджетът, който тегли заеми за чисто потребителски нужди плаща няма 3%, а стопанството, което произвежда доходите ни, плаща 15, 16% и повече по банкови заеми. Пет пъти разлика. При това нарастваща, защото бюджетът щял още да намалява доходите, можело и при 0% да се издават ценни книжа. За сметка на това фискалистите раздават съвети как банките можели още да увеличат лихвите по кредити за стопанството. Ще дойде време да разберем



цената на разбития пазар



на капитала в страната. Господа артистите, поели финансите и цялата власт в страната, устремно разбиват финансовата система. Така си осигуряват година-две евтин кредит за бюджета, но унищожават банките, разбиват финансовия пазар още в зародиш, и така правят невъзможно нормалното пазарно капиталообразуване. От една страна налаганият нисък основен лихвен процент разбива депозитната база - за 3 или 4% никога не бих вложил пари в банка, по-добре в чекмедже да ги държа. От друга страна липсата на стопански кредит капсулира бизнеса: спъва развитието на онези, които могат да работят ефективно и да печелят, спира преливането на капитала между отраслите. Лишена от кредит и банкова система, българската икономика става неефективна трудно повратлива и лесно уязвима. И много евтина за купуване.

-----------------

Използвани са идеи и на други икономически експерти на Гражданско обединение "Св. Георги Софийски".