14 кандидати ще атакуват вратите на Кремъл на 26 март. Руската ЦИК приключи с приемането на документите на потенциалните президенти и до дни ще каже кои от тях ще бъдат допуснати до надпреварата. Според закона всеки кандидат трябваше да събере по половин милион подписи в своя подкрепа, да декларира своите, на съпругата си и на децата си имоти и доходи. Сега предстои проверка от данъчните и административните органи за достоверността на подадените декларации. Едва след това ще стане ясно кой ще се включи в истинската надпревара, която ще започне на 26 февруари. Очаква се летвата на ЦИК да прескочат не повече от 10 кандидати, от които сериозни претенденти са 4. Битката ще се разрази между двама, а фаворитът е един.



Мимансът



Отначало желаещите да атакуват Кремъл бяха доста повече - ЦИК регистрира 32 инициативни групи, които издигаха най-различни одиозни фигури. Сред тях бяха четирима еколози, двама синдикални лидери, двама бивши служители на КГБ, петима бизнесмени със спорна репутация, няколко безработни и т. н. Сред амбициозните например бяха Александър Демин, върховен атаман на Общоруската политическа организация на казаците, Левон Саврозян, измамен вложител от пирамидата "МММ" и лидер на "Партията на народния капитал" (каквото и да означава това), княз Исмаил Таги-Заде, наричан още "краля на карамфилите в Москва", защото държи този вид бизнес в столицата, Умар Джабрилов, чеченски бизнесмен и съсобственик на московския хотел "Редисън-Славянская", станал известен покрай обвиненията, че заедно с кмета Юрий Лужков е организирал убийството на американския си съдружник Пол Трейт, Юрий Скуратов, отстраненият главен прокурор, който дискредитиран със сексфилм, излъчен по държавните телевизии, и т. н.

Щенията на повечето от тях обаче бяха пресечени още на ранен етап. Предсрочните президентски избори, насрочени след оставката на Борис Елцин, имаха едно безспорно предимство - те отстраниха карикатурните кандидати. Половин милион подписи (както е по закон) за твърде кратко време могат да съберат само онези кандидати, зад които стоят силни политически структури, способни бързо да мобилизират своя електорат.

Негативът е, че останалите сериозни участници в президентската надпревара също се оказаха в цайтнот и бяха поставени в очевидно неравностойни спрямо Путин условия. Те трябваше спешно да търсят пари и да мобилизират организационни ресурси за предсрочната президентска кампания. В относително по-благоприятно положение са кандидатите от партиите и движенията, участвали в парламентарните избори - те все пак имат действащи щабни структури. Останалите останаха зад борда.



Фаворитът



Не може да се отрече, че оставката на Елцин бе наистина "президентски" подарък за Путин. Той го постави в почти безпогрешна ситуация от гледна точка на резултатите. За повечето наблюдатели основният въпрос вече не е кой ще спечели, а ще има ли втори тур на изборите и каква подкрепа ще получи и. д. президента. За трите месеца до изборите Путин няма как да направи кардинална грешка, която да му струва победата. А и той действа предпазливо, като не бърза да разкрива дългосрочните си намерения.

От тактическа гледна точка за Путин е изгодно да остане "фантом" без точно определени възгледи и модел на поведение. Докато е "черна кутия", той отговаря на очакванията на най-различни групи избиратели - от крайно леви през умерено десни до откровено националистично настроени, които виждат в него човек, способен да защити техните интереси.

Това "единство на лидер и народ" е най-силният коз на Путин, защото му дава възможност не само да спечели без проблем, но и постепенно, без резки движения, да започне да се освобождава от сянката на Елцин и да не попадне в прекалена зависимост от т. нар. олигарси, както това стана с предшественика му през 1996 г.

Путин може да си позволи дори да се откаже от водене на предизборна кампания в традиционния смисъл на думата - с програма, с дебати с противниците си, с обиколки и срещи с електората. Достатъчно е да бъде внимателно експлоатиран образът на работещия, а не на говорещия политик - медиите и без това следят всяка крачка на и. д. президента, а в неговата кампания са задействани в пълен мащаб както държавният апарат, така и наличните бюджетни ресурси.

Единствената опасност, която заплашва Путин, е превръщането на предизборната кампания в очевиден фарс. А подобна тенденция вече е налице.



Вечният втори?



Единственият, който би могъл да бъде реална конкуренция на Путин, безспорно е лидерът на комунистите Генадий Зюганов.

Независимо че повечето наблюдатели и този път не са оптимисти за шансовете му за победа, той просто е длъжен да участва в надпреварата. От една страна, няма логика КПРФ да "подари" победата на Путин, без да извлече максимална изгода от ситуацията. Президентската надпревара дава отлична възможност да се стартира новият етап от консолидацията на левите сили (дребните партии и движения, които се отказаха от коалиция с КПРФ за парламентарните избори, претърпяха пълен крах и единственият им шанс да оцелеят е отново да се върнат под крилото й). От друга страна, това е шанс за разширяване на кръга от симпатизанти на комунистите - за разлика от Путин Зюганов има достатъчно ясна, макар и спорна програма по основните области от обществения живот. Ако Путин наистина тръгне по пътя на десните реформи, на следващите парламентарни избори политическо махало пак ще се отклони наляво. Затова колкото по-висок е резултатът на Зюганов, толкова повече шансове има КПРФ да си осигури политическо бъдеще.

Шансовете на Зюганов не бива да се подценяват и по още няколко причини. КПРФ винаги е разполагала с твърд и много дисциплиниран електорат, който може лесно да бъде мобилизиран в сюблимен момент. Не случайно вече десетилетие тя се бори на равна нога с партията на властта и дори я побеждава. Комунистите имат и мощен финансов, административен и медиен ресурс (поддържат над 300 регионални вестници). И не на последно място - след отказа на Евгений Примаков и Юрий Лужков да се кандидатират за президент на предизборната арена не останаха силни играчи, способни реално да отнемат гласове от Зюганов. Останалите конкуренти като Григорий Явлински, Константин Титов и т. н. ще се борят за подкрепата не толкова на левия, колкото на десния електорат и така ще отнемат от гласовете на Путин.

Може да се смята, че Генадий Зюганов е изпълнил програмата-максимум, ако се добере до втори тур от изборите.

Олимпийците



За останалите кандидати за Кремъл е валиден олимпийският принцип - важното е участието, а не победата.

Лидерът на "Яблоко" Григорий Явлински например не оспорва факта, че няма никакъв шанс дори за второто място. Но ще участва в изборите, "за да се движи Русия по пътя на демокрацията".

Извън помпозните изявления Явлински има далеч по-прагматична причина за участие в надпреварата - той трябва да се опита да поправи неособено приятната за него ситуация от парламентарните избори, които съкратиха фракцията на "Яблоко" в Думата наполовина. Ако мине в сянка, неговата партия рискува окончателно да се свие и да изгуби идейната си идентичност, която е най-силната й опора. Затова, ако има балотаж, Явлински едва ли ще призове привържениците си да подкрепят някой от претендентите - по-скоро би ги насърчил да гласуват против двамата. Абсурдно е да се демонстрира близост с КПРФ, а пък идентификацията с Путин ще доведе до нов, този път фатален отлив на електорат.

От съвсем други, чисто материални, съображения е движен лидерът на ЛДПР Владимир Жириновски. Неговата задача е да събере поне 6-7% от гласовете, с които да вдигне "пазарната" си стойност, компенсирайки незадоволителното си представяне на парламентарните избори. Отсега е ясно, че при втори тур той без угризения ще подкрепи по-силния кандидат - в случая Путин. Още повече че Жириновски и сега обективно играе в отбора на и. д. президента - по традиция той поема най-радикалните и националистични изказвания по отношение на Чечения, Запада и комунистите. Все пак славата на "спаринг-партньор" - било на Елцин, било на Путин, трябва да се защитава. (Фактът, че ЦИК отказа да регистрира Жириновски като кандидат-президент заради "забравен" апартамент, в случая е малък проблем. Националистът ще изиграе своята роля независимо дали ще е претендент или "дисидент").

Много по-конкретна цел пък си е поставил губернаторът на Самара Константин Титов. Кандидатурата на един от лидерите на Съюза на десните сили изненада мнозина, тъй като е известно, че партията и особено нейният идеолог Анатолий Чубайс от самото начало открито подкрепиха Владимир Путин. Надпреварата обаче е чудесен шанс Титов да осъществи амбициите си и да се превърне в политик не от регионален, а от национален мащаб. Нещо, което един Юрий Лужков не можа да направи. Идеята на Титов не е съвсем абстрактна. Той не би се отказал от варианта "Лебед" например (през 1996 г. Александър Лебед завърши трети и призова привържениците си да гласуват за Елцин. За награда бе назначен за секретар на Съвета за безопасност). Проблемът е, че в момента Путин има значителен превес пред Зюганов и едва ли ще е склонен да се пазари за подобни неща. А и шансовете Титов да завърши на трето място не са особено големи.



Липсващият претендент



Президентската надпревара щеше да е много по-интересна, ако Евгений Примаков се бе съгласил да се включи в нея. С отказа си той на практика лиши Владимир Путин от един от най-силните конкуренти на Кремъл - дори след провала на "Отечество-Цяла Русия" (ОВР) на парламентарните избори Примаков продължаваше да е на трето място в рейтингите със стабилните 10%.

Решението на Примаков обаче лесно можеше да се предвиди. Оставката на Елцин го завари в доста сложно положение. Той вече бе казал "а", като обяви, че ще участва в президентската надпревара ден преди парламентарния вот. След 19 декември обаче ситуацията бе коренно различна. Вече нищо не можеше да спре разпада на ОВР - първо губернаторското движение "Цяла Русия" обяви, че подкрепя Путин за президент, а после се провали идеята Примаков да стане председател на Думата, което би му дало солидна трибуна за разгръщане на кампанията в съкратените срокове. И той трябваше да реши дали да заложи на твърде неясната ситуация в ОВР, където възможността за вътрешна мобилизация е минимална, или да намери удобен предлог за излизане от борбата.

Девет дни преди крайния срок за регистрация Примаков се обяви оттеглянето си. Нещо повече, той не посочи за кого да гласуват привържениците му. Така ОВР от партия с двама потенциални кандидат-президенти - Юрий Лужков и Евгений Примаков, се оказа единствената парламентарна партия, която се отказа от всякакво участие в президентските избори. Което е твърде безславна съдба за една коалиция, създадена с толкова амбиции и надежди.