Какво става, ако отговорни държавни контролни органи, а не някакви журналисти докажат корупция, измама, нарушение или тям подобни, свързани с конкретно лице и конкретно предприятие?

Правилният отговор е: пак нищо!

В класически пример за това се превръща историята на "Черноморски солници" ЕАД. Икономическа полиция, НСБОП, Сметната палата, Държавен-финансов контрол, Комисията за защита на конкуренцията, Окръжна прокуратура, после Районна прокуратура и т. н., и т. н. се занимават вече близо година със солниците, констатират нарушение след нарушение и... нищо. Даже нищо и половина.

"Черноморски солници" е онова предприятие, заради което спортистката Весела Лечева се канеше да поиска политическо убежище в чужбина. През януари 1998 г. Александър Божков заяви, че мъжът й Манол Велев по престъпен начин е приватизирал солниците. През март съдът развали сделката с мъжа на Лечева и солниците отново станаха 100% държавни. В началото на април 1998 г. министър Божков назначава новата изпълнителна директорка - Ганка Овчарова, която до този момент е била синдикална лидерка.

През септември 1999 г. в централата на Демократическата партия в София е получена информация, в която се говори за партийни далавери около солниците. Информацията е изготвена от ръководството на структура на Демократическата партия близо до Бургас, на нея пише "екз. Единствен!". В нея се визират четирима души - Димитър Стефанов, депутат и член на бюрото на регионалния партиен съвет на ДП в Бургас, Георги Сократов, председател на регионалния съвет на партията в Бургас, Ганка Овчарова, секретар на същия съвет и директор на "Черноморски солници", и Стефан Ставрев, председател на местната организация на партията в Бургас.

Успоредно с това в солниците текат проверка на икономическа полиция и ревизия на Държавен финансов контрол.

На 22. 7. 1999 г. икономическа полиция в Бургас внася доклад N1196 с мнение за образуване на следствие в окръжна прокуратура. 10 дни по-късно - на 2. 8. 1999 г. ревизорите на Държавен финансов контрол Таня Георгиева, Добрина Конарова и Продан Лапчев пишат ревизионен акт от 40 страници.

През септември ДФК съставя акт 01216 на Ганка Овчарова за това, че не е предприела необходимите законови мерки за включване на земята в капитала на дружеството, и за това, че без основание е предложила да бъде увеличен капиталът на дружеството с излишъци на дълготрайни материални активи.

Трите канала - ревизията, полицията и вътрешнопартийната информация, се засичат по няколко пункта.



През 1998 г. от солниците изчезват 746 тона сол,



които се водят на Държавния резерв. Година и половина по-късно все още никой не знае къде се е изпарила солта и защо липсата не е осчетоводена.

Неоснователно са заприходени количества сол, които не са пристигнали в дружеството в момента на осчетоводяването им.

Изпълнителната директорка Овчарова сключва договор за строителство на открито хале с ЕТ "Парма-Пеев" на обща стойност 130 млн. лв. Парите са платени, халето го няма, отчита икономическа полиция. Строителят Атанас Пеев живее два етажа под Овчарова в бл. 32 на ж. к. "Братя Миладинови" - Бургас.

Овчарова уволнява главния енергетик на солниците Димитър Куртев и назначава братовчед си Виктор Гайдаров. След като уволнява еколога на солниците Кирил Желев, сключва договор за екоконсултации с "Интелект" ООД за 16 млн. лв. годишно.

На 29 май със знанието на ръководството група цигани прибират 60 тона релсов път за около 7 млн. лв.

За две години продажбите на сол се сриват тотално - от 100 хил. тона на 25 хил. тона годишно. Заради дъжда през септември вместо очакваните 25 хил. тона държавната фирма произведе само 8 хиляди тона.

Вярно е, че последният потоп по морето - през септември, отнесе солта. Тогава Ганка Овчарова поиска от държавата четири милиарда лева за възстановяване на солниците.

"Черноморски солници" ЕАД използва ситуацията с поройните дъждове, за да иска средства и да финансира предизборната кампания на СДС, казваше депутатът от БСП Любомир Пантелеев.

Срещу Овчарова течеше разследване и в Комисията за защита на конкуренцията. Бургаски фирми, доставчици на сол, се оплакаха, че тя купува суровина само от 1 фирма - "Промар" ООД с президент Вълчо Чанков. Само една фирма се явява дистрибутор на продукцията на "Черноморски солници" - шуменската фирма "777".

В пратената до централното ръководство на Демократическата партия "информация" обаче има и още сведения, които не са включени нито в ревизията на данъчните, нито в разследването на полицията. Демократите са научили, че



депутатът Димитър Стефанов се вози на "Нексия",



собственост на солниците. Стефанов и Георги Сократов ползвали мобилни телефони, също собственост на солниците. От солниците били дадени 5 млн. лева на Георги Сократов, за да си купи шийна яка и за други медицински разходи.

Овчарова купила два апартамента и един видеомагазин в София за дъщерите си. Дъщерята на Ганка - Диана Овчарова, започнала работа в апарата на Централното бюро на Демократическата партия. Без подробности и позовавайки се на "Подкрепа", в "информацията" се твърди, че Ганка имала сметки в България, Израел и Тунис на стойност 250 000 долара.

В компромата пише, че Овчарова е назначила братовчеди на отговорни места в солниците, че уволнява знаещи и можещи, а назначава послушни без необходимата квалификация.

Точно когато с Ганка Овчарова се занимаваха полиция, данъчни и съпартийци, тя обяви, че е пратила на Богомил Бонев и във Военна прокуратура-Сливен жалба срещу Здравко Стойчев - разследващият я офицер от бургаската икономическа полиция. Той е изготвил доклади срещу мен с невярно съдържание,

обясняваше Овчарова.



Притисната до стената, Ганка предприе смела атака



срещу конкурентната Бургаска солна компания, която уж пуснала в търговската мрежа 14 000 тона сол за индустриални цели. Твърдеше се, че това било сол, добивана от Мъртво море, с която се солят кожи, но не и храна. "Въпросната сол е двойно рафинирана. Нямаме нито един килограм, спрян от ХЕИ", контрира шефът на набедената компания Кирил Стоянов. Той заяви, че от солниците ги атакували, защото самите те нямали разрешителни от ХЕИ и за производствена дейност.

"За зла беда" в същото време обаче районна прокуратура в Бургас образува дело за умишлено сключени неизгодни договори от шефовете на "Черноморски солници".

В солниците се стигна до стачка през есента на миналата година. Тогава работниците, водени от "Подкрепа", обявиха безсрочна ефективна стачка с искания изплащане на заплатите и спиране на немотивираните уволнения. До протестите се стигна и след като промишленото министерство отдели от "Черноморски солници" ЕАД поморийските цехове в самостоятелно дружество - "Поморийски солници". Това доведе и до частични уволнения, заради които "Подкрепа" заплаши да блокира административната сграда в Бургас.

Синдикати от "Черноморски солници" обвиниха шефове на дружеството, че с тяхна благословия и в извънработно време частни фирми товарят сол, без стоката да се фактурира. Изпълнителната директорка тогава отговори, че за всяко изнесено количество имало платежно нареждане. Тя обаче не отрече, че от Националната инспекция по труда няма разрешение да се полага труд в извънработно време.



Войната "солниците срещу Ганка"



получи частично решение през декември. Работниците от "Черноморски солници" пресрещнаха Иван Костов пред Дома на нефтохимика в Бургас, където СДС провеждаше отчетно-изборната си конференция. Работниците наклепаха Ганка и поискаха от Командира да я разкара. "Не я познавам лично, но нито един ръководител, ако е лош стопанин, не може да разчита на подкрепа", заяви Костов, за което работниците дълго му пляскаха. Шест дни по-късно бившият административен директор на "Нефтохим" Иван Христов стана новият изпълнителен директор на "Черноморски солници". Ганка Овчарова обаче не сдаде длъжността, а продължи да я съвместява с Христов. Двувластието в солниците бе обяснено от промишленото министерство с протестите на солодобивниците. Те, протестиращите, казаха, че министерството им се подиграва, като оставя Ганка в предприятието, и продължиха гражданското си неподчинение.



След като и Костов не можа да я свали,



Ганка реши да се разправи един път завинаги с протестиращите си подчинени. Предложи 33 от тях за дисциплинарно уволнение, защото се самоотлъчили от работа по време на своя 23-дневен протест. С това стачкуващите нанесли финансови щети и загуби за дружеството. Новият директор Иван Христов обаче не подписа заповедта за уволнение, а Ганка Овчарова излезе в дълъг принудителен отпуск - до март тази година. Тогава изтича трудовият й договор.

По всяка вероятност Ганка Овчарова си отива окончателно. Оттук нататък въпросът е: имало ли е политически чадър над нея и ако е имало - кой го е държал?