|
Как се започна
Делото за кредитите на държави от Третия свят и партийните помощи на "братски" организации и движения се роди на 9 юли 1992 г. под номер 3 по описа на Главна прокуратура. Елитна прокурорско-следствена група се зае с него. Обвинени бяха 22-ма членове на Министерския съвет и на бившия секретариат на ЦК на БКП за периода 1981-1989 г. - за присвояване в особено големи размери, за престъпление по служба и за безстопанственост.
През лятото и есента на 1992-а арестът на "Развигор" 1 бе най-горещата точка в държавата. Там групата на Михаил Дойчев привикваше всекидневно бивши ръководители на партията и държавата, предявяваше им обвинения и им определяше мерки за неотклонение. Най-дълго зад решетките се задържаха Георги Атанасов и Андрей Луканов. Червената агитка от денонощния "Пост N 1" ги окуражаваше с лозунгите си пред следствения арест, закрит впоследствие заради тежките условия в него от министър Васил Гоцев през миналата година.
Прокурорът Дойчев обясняваше, че може да се носи индивидуална наказателна отговорност за решения на колективни органи, тъй като обвиняемите са резолирали персонално решенията за отпускане на средства. Че присвояването е налице, въпреки че не са облагодетелствани трети физически лица, както изисква наказателната доктрина за това престъпление.
Днес вече не е така сигурен. Признава, че въпросът винаги е бил спорен, че са действали "други обстоятелства и фактори", които не желае да назове. "Не успяхме да довършим някои неща и делото остана във въздуха", без особено съжаление казва Дойчев.
Дело N 3 е
рожба на мегаделото N 4 от 1990 г. за икономическата катастрофа
(Да не се бърка с делото срещу бившия Първи, по което Тодор Живков бе осъден на 7 г. затвор и оправдан едва през 1996 г.)
За "икономическата криза" са събрани хиляди томове. При образуването на делото са привлечени корифеи на икономическата мисъл, с които на многобройни заседания се обсъжда как да се подведе под отговорност бившето управление на държавата. Още тогава експерти като проф.Георги Петров, които в никакъв случай не могат да бъдат упреквани в "червен уклон", обясняват на прокурори и следователи, че не може да се търси икономическа щета и съответно наказателна отговорност в политически решения. Пишат заключение, но не ги чуват.
Подхващат един по един промишлените гиганти, но удрят на камък. Следователят Александър Новков събира 10 тома за комбината в Радомир, например. За да констатира, че той по онова време е сред трите най-модерни предприятия от този бранш в света и инвестицията от 1 300 млн. долара не е загробила България, а тъкмо обратното.
Като се провалят с гигантите, магистратите се заравят в отделни неудачни сделки, от които също не могат да извадят "материал". В Правец, например, се разследва несъстоялата се картинна галерия, заради която са закопани 200 хил. лв. И се оказва, че като хрумнало някому да я построи и изкопали дупката, видял я Живков, изсмял се и наредил да не се занимават с глупости и да заровят изкопа.
От всички търсения вадят единствено делото "Сирак" срещу Георги Атанасов и Стоян Овчаров, което завърши с присъда, ефективен затвор и помилване, дело N 3 и дело N 4 от 1992 г. - за "черната каса" и извънбюджетните сметки.
Днес е направо непонятно на какво основание се завихря делото за помощите, след като още на 5 март 1992 г. тогавашният министър на финансите Иван Костов отговаря с писмо на запитване на следствието, че от 1960 до 1989 г. през целия период бюджетът е бил приеман с
превишение на приходите над разходите, тоест без дефицит
и това според Костов поражда "юридически проблем" за търсенето на отговорност, тъй като липсват "вредите", камо ли в "особено големите" размери.
Пак Костов дни след старта на дело N 3 - на 30 юли 1992 г. пише, че от 1979 до 1989 г. в разходната част на законите за бюджета Народното събрание са включвани сумите за безвъзмездни помощи на други страни и са отчитани като "целеви разходи за общодържавни нужди". Това пък събаря обвинението за безстопанственост и тезата на прокуратурата, че тези разходи са били прикривани в държавния бюджет. Става ясно, че те са отчитани със закон като елемент от общото изпълнение на бюджета.
Едва с днешна дата това принуждава Велин Елмаян от специализираното следствие, Е. Маскръчка от градската прокуратура и Вичо Вичев от апелативната да признаят, че разходите за тези помощи са правени в рамките на утвърждавания от Народното събрание бюджет и че Министерският съвет е действал в своите правомощия за изпълнението му. Същото заключение се отнася и за разпореждането с партийни средства от съответните органи на бившата БКП.
В постановленията си магистратите се позовават и на решението на Европейския съд от 20 март 1997 г.
по делото "Луканов срещу България",
когато държавата трябваше да плати за незаконно арестувания бивш премиер обезщетение от 40 хил. френски франка. Според съда в Страсбург няма текст в нашия Наказателен кодекс, който дори да подсказва, че за решения от такъв характер следва подвеждане под наказателна отговорност.
Същото казва и Върховният съд на Виена на 21 юни 1994 г., отказвайки ни екстрадицията на Огнян Дойнов - че "инкриминираното поведение е очевидно в съзвучие с тогавашната конституция и със законите на Република България".
Едва в 2000 г. правораздавателните ни органи се вслушаха в думата на европейски структури по шумното дело, което отне толкова обществена енергия и затри огромни средства. За да се признае това, което е било ясно и на обвинението още от самото начало.
Мегаделото надживя 9 от 22-ата обвиняеми. А всеки от тях се сдоби с мярка за неотклонение през последните 8 години. След осъдителното решение на Европейския съд по делото "Луканов" всеки от тях можеше също да спечели в Страсбург иск за нарушените си права. Държавата би могла днес само да благодари на репресираните от нея граждани и техните близки, че не са я одрусали и не са натоварили българския данъкоплатец, както това направи обвинението.
Но извинение едва ли ще последва. Все пак чест прави на прокуратурата и следствието, че намериха кураж да отупат от праха хилядите папки и
да си признаят затъналия в забрава провал
Само Иван Татарчев остана докрай на позицията си, че по делото има извършени престъпления, което още веднъж доказва било неговия инат, било неговата последователност. Той обаче не мръдна от своето, дори когато тези дни след смъртта на Дойнов се разбра от публикации за негова тайна среща с обвиняемия българин във Виена през 1995 г. Писа се, че главният прокурор търсел информация срещу Луканов, в замяна обещал да отмени мярката за неотклонение. Дойнов отказал, гласи публикация в "168 часа", за която очевидно са ползвани източници, близки до бившия държавник.
За тази среща се бе разчуло още преди години, дори се очакваше Дойнов да се яви сам пред следствието на "Развигор", след като Австрия отказа екстрадицията му. Това обаче не стана, а Татарчев и прокурорът Ангел Ганев отричаха да са се срещали с обвиняемия. Според източници, близки до бившия главен прокурор, "нещо все пак има", но по-скоро Дойнов е предложил да сътрудничи срещу Луканов, в замяна на което е искал да пътува свободно до България, а Татарчев можел да поеме само ангажимент да не го вкарва в ареста. Ако наистина е имало такава среща, независимо от инициативата за нея, очевидно тя не е довела до споразумение. А Огнян Дойнов, чиято смърт съвпадна с хода на прекратяването на делото, остава навеки в родината си, но без да дочака "свободното пътуване".
Повечето му "колеги" по обвинение твърдят, че дори не могат да се зарадват на новината за прекратяването.
КАРЕ 1-----
Потърпевшите
Григор Стоичков:
Това се очакваше и отдавна трябваше да стане. Но за мен дело N 3 е приключило отдавна. Винаги съм казвал, че от него не може да излезе нищо друго освен политически нападки.
Георги Атанасов:
Не желая да коментирам. Защото тия хора трябва да плащат. Това дело беше рожба и проява на "студената война" в България. Стовари се върху човешки съдби и семейства на хора, които заслужаваха уважение, а не обругаване. И показа, че все така не можем да се учим от историята си. Така най-новата ни история бе омърсена с политически произвол и политически процеси.
Емил Христов:
Това следствие беше абсурдно. И според нашето законодателство - тогавашно и сегашно. И според европейските норми. И според международните договорености и споразумения, ратифицирани от България. Защо никой не съди сегашното правителство за помощта от 150 танка на Македония? Но това дело изигра ролята си, насаждайки убеждението, че комунистите са престъпници и мафиоти, грабили народни пари. Това беше политическата цел на тази огромна лъжа, за която едва днес признават, че е лъжа.
---------
КАРЕ 2----
Дело N 3 се водеше срещу:
* Георги Атанасов
* Георги Йорданов
* Георги Караманев
* Григор Стоичков
* Емил Христов
* Иван Илиев
* Йордан Йотов
* Кирил Зарев
* Милко Балев
* Станиш Бонев
* Стоян Михайлов
* Стоян Марков (задочно)
* Александър Лилов (спряно заради имунитет)
Прекратено поради смърт за:
* Алекси Иванов
* Андрей Луканов
* Васил Цанов
* Гриша Филипов
* Тодор Живков
* Чудомир Александров
* Димитър Стоянов
* Димитър Станишев
* Огнян Дойнов
-------
|
|