Съобщенията, че Либия ще наложи търговско ембарго на България, дойдоха ден след като български вестници написаха, че либийски лекари в изгнание обвиняват режима на Кадафи в умишленото заразяване на над 400-те деца в болницата в Бенгази. Медиите се позоваха на опозиционен либийски сайт. Британският "Гардиън" цитира източник от Триполи, че "решението за търговски бойкот е предизвикано от кампанията на българското правителство да навреди на имиджа на Либия".

Според представители на българския бизнес търговията между двете ни страни няма как да пострада, защото такава от години няма. Могат обаче



да бъдат замразени сметките на хилядите българи,



които работят в Либия, и това би било тежък удар върху тях. Известно е, че либийските компании винаги бавят, понякога с години, изплащането на възнагражденията. Със сигурност подозренията за антилибийска кампания ще доведат и до потвърждаване на смъртните присъди за българките от Върховния съд.

Дали българските тайни служби имат задача да "навредят" на имиджа на Либия ние, разбира се, не знаем. Простата логика обаче показва, че България няма нищо общо с обвиненията, появили се в арабския сайт. Твърденията, че служители на либийските тайни служби, директно свързани с Кадафи, умишлено са организирали заразяването на децата са



също толкова абсурдни,



колкото и тези, че ЦРУ или Мосад стоят зад това пъклено дело, изпълнители на което уж били българките.

Да се съчиняват теории на конспирацията там, където нещата са достатъчно ясни, е безсмислено. Медицинските власти на Либия очевидно са подценявали опасността от СПИН, поради което в болниците са липсвали елементарни предпазни мерки. Това са причините за избухването на епидемията. Колкото и затворено общество да е либийското, СПИН се е появил и в тази страна, както и навсякъде другаде по света. И отговорност трябва да носят ръководителите на здравната система и на болницата, а не медицинските сестри.

Повечето родители на заразените деца обаче очевидно са убедени във версията, че българките са олицетворение на дявола. Неотдавна американски лекар разкри, че родители масово променят първоначалните си показания, за да се обори тезата на българската защита, че епидемията е избухнала преди пристигането на българките в Либия.

Позицията на България, че няма да изплати компенсации на родителите на заразените деца, защото това би означавало признаване на вина, не звучи убедително в Джамахирията. Там се прави аналогия със случая "Локърби". Либия се съгласи да плати над два милиарда долара компенсации за жертвите, като жест на добра воля, за да бъде приключен случаят, но



не призна вина.



САЩ, тоест сдружението на роднините на жертвите, приеха това решение, колкото и половинчато да изглежда то. Не случайно либийски представители ни насърчават да се договорим с родителите, след което сестрите могат да бъдат предадени на българската страна. Джамахирията продължава да твърди, че нейният гражданин, излежаващ доживотна присъда в шотландски затвор, е невинен. За западната общественост впрочем непризнаването на вина от страна на Либия в случая "Локърби" остана незначителна подробност.

Проблемът е, че



България вече почти няма поле за маневриране,



след като неотдавна Кадафи изрази раздразнение от натиска на Запада медицинските сестри да бъдат освободени. А този натиск е последният коз на София, ако съдът потвърди смъртните присъди.

При тази усложнена ситуация предстоящото посещение на президента Георги Първанов в Либия изглежда още по-невъзможна мисия. Все пак той е длъжен да отиде в Триполи, макар че не е сигурно, че поканата остава валидна при изразените обвинения, че страната ни води антилибийска кампания. Мизата е вдигната и от България се иска преди всичко да признае вина. Твърди се, че и наши съюзници ни насърчавали на този ход в името на спасяването на сестрите. И за да им се махне тази грижа от главата. Шах и мат.