Вторник, 18.30. В градинката пред читалището в "Младост" децата ритат топка, бабите им разменят новини, момчета и момичета пият бира. На стълбите на читалището са се подредили десетина мъже в костюми. Вътре в залата пък двайсетина старци вече са заели места. Всички чакат Филип Димитров. По спирките в квартала от седмица са налепени плакати, на които пише, че експремиерът ги кани на беседа за митовете на българския преход.

Докато чакат, защото "той е зает човек" и позакъснява, обменят последни коментари по темите на деня. "Ама Едвин Сугарев защо трябваше да ги говори тия неща точно сега", плахо недоволства жена на средна възраст. Става дума за ултиматума на синия кинжал към Иван Костов до седмица да излезе от политиката, защото ще му извади всички кирливи ризи. "Какво толкова, какво толкова", вдига адреналина гръмогласен мъж и обяснява: "Той си каза, че е негово лично мнение и че не ангажира СДС."

На входа на читалището събират подписи срещу концесията на автомагистрала "Тракия". Там побеляла седесарка разказва за съседка, на която казала да дойде на сбирката. Тя обаче я срязала: "Не съм от ваш'те."



"Как може да се кланят на един човек?",



недоумява жената по адрес на феновете на Костов. "Нека го харесват, и аз го харесвам, но да са заслепени по една личност..." Другите й отвръщат утвърдително. Точно в този момент пък мъж на уважителна възраст проявява гражданска позиция и добри юридически познания. Но не заради Костов, а защото не иска да си напише ЕГН-то в подписката. "Това са лични данни, как може да ми ги искате?", пита грубо той. "Ако искате, ги дайте, в закона пише, че не могат да ни ги искат, но когато сами си ги даваме, не е престъпление", компетентства жената...

Филип Димитров идва. Децата, бабите им и младежите не го забелязват. В залата обаче петдесетина седесари го посрещат с аплодисменти - един-двама младежи, десетина жени на средна възраст, останалото - пенсионери.

Експремиерът разказва книгата си за митовете на прехода, която написал преди две години. Преразказва я понародному, не както когато говори пред журналистите. "Ако се сърдиш на нацията, стой вкъщи, дърпай си косите и си викай: колко ми е калпава нацията! Или търси друга нация", обяснява Димитров мита, че политиците са велики, но хората не ги разбират. Препращайки към Костов, разбира се. Разказва как в СДС дълго време се занимавали с магии, като обяснявали, че през 2001 г. не са загубили изборите, а царят им ги взел. Или пък че направили всичко по време на управлението си, но нямало кой да го оцени.

След краткия увод той заръча на пенсионерите да агитират онези, които не са наясно за кого да гласуват. "Ясно ми е, че с присъстващите тук сме на един акъл, но трябва да приобщим тези, които не са тук, а някога са гласували за нас", спуска поръчения Димитров. И дава думата.

Само че синьото гражданство в



"Младост" се оказва на друг акъл



Тон дава възрастен мъж.

"Защо не направихме нищо, когато в ръцете ни беше да реформираме съдебната система, да променим Наказателния кодекс, да отворим досиетата? Не помислихме, че този "Български Великден" ще ни изяде главата, ще докара друг манталитет! Защо го допуснахме?", кара се той. "Посрещнахме царя като освободител на "Цариградско шосе". Нямаше ли политика, която да анализира и да каже какво ще се случи", продължава речта си недоволният седесар. "Царят си дойде като едно и едно две и си стои на трона, и се чуди как да вземе още няколко мандата", заключава гневният човек и за илюстрация разказва виц.

---каре тук---

В зала за международна конференция влиза американецът. Вижда пирон на стола си, вади инструмент от джоба и го изважда. Влиза англичанинът. Вижда пирон на стола си, вика the boy, той го вади. Влиза руснакът, вижда пирона и сяда върху него. Влиза българинът, вижда, че няма пирон, вади един от джоба си, забива го и сяда. Изводът: и СДС-то се държало като нашенецът.

---

Филип Димитров обаче е мъдър човек, философ и ловко прехвърля темата: "Само ние можахме да извадим България от комунизма." Слава богу, че сегашното правителство продължило направеното. "И слава богу,



не се оказа вярно, че царят е руско ченге,



което ще попречи на влизането в НАТО", опипва почвата експремиерът.

Думата взима Радулов. Някой си. Обяснява, че не е привърженик на нито една партия. Но само за СДС бил гласувал. "Дадохме ли ви възможността да управлявате? Дадохме ви я! Защо тогава я пропиляхте?", пита въпросният Радулов, ама доста заядливо. И забива пръст в раната: "Като искате да спечелите изборите, какво ново ще ни предложите, за да ни мотивирате?"

Докато се опитва да намери дипломатичен отговор, Димитров нагазва в библейски води и споделя с Радулов, че за него той е изключителен важен човек. Нещо като блуден син, защото не бил докрай убеден, че трябва да гласува за СДС. "Питате ме пак ли същото ще направим? Да, пак същото, но по-добре", подгрява максимално електората Димитров. "Имате възможност да ни дадете доверието си, защото сме бити, но не сме си тръгнали, въпреки че можехме", навива се политикът.

Става стар мъж, прозрял историческия драматизъм. "Девет правителства се изредиха върху майка България...", започва той. Димитров реагира: "Веднага ви прекъсвам, като казвате, че са се изредили, излиза, че са зверове, които са я издебнали някъде." "Не ме прекъсвайте - сърди се дядото, - майка България не е проститутка, за да й се изреждат правителствата, тя вече е друга", поправя се той. После усеща, че няма подкрепа и пита друго - докога ще се връзва конят зад каруцата и защо депутатските листи са по-важни от програмата. Димитров го успокоява, че програмата ще е ясна във вторник.

Каква е коалиционната политика на СДС, осведомява се малко неуверено симпатизантка. И дава възможност на Филип Димитров да нарисува най-живописната картина на политическата ситуация в момента: "Въведен е някакъв ред в политическия хаос в България. Какво имаме? Една малка, слаба партия, която иска да бъде много силна, но обещава, че ще бъде опозиция. Това е партията на Иван Костов. Една малко по-голяма партия, която е монолитна, здрава, но е закопчана в своята етническа принадлежност и не може да се откопчи от нея. Едно значимо нещо, което в момента управлява държавата. Но понеже се дефинира като център, е като кокичето - не го знаеш дали ще климне наляво или надясно. И още едно нещо, което бих си позволил да нарека двойна звезда - това е ОДС-БНС, което свети с две светлини, но в крайна сметка е поело ангажимента да има обща ПГ и общо да участва в следващото управление. Между тези неща ще се избира. Така че

нека да кажем, че бутилката е наполовина пълна"



Очевидно словото Димитрово не е спонтанно, разбираме ние на следващия ден - той го е публикувал почти същото в един вестник. Бива ли само в "Младост" да попиват мъдростите му? Не бива!

За малко залата остава без думи. После отзад се чува, че звездата май е мираж.

"А какво правим с данните на социолозите, които ни дават 6,8%", не мирясва онази жена. Тук Филип Димитров започва да раздава диагнози. Разказва, че сините дълго време са се държали високомерно. "Поведението на СДС от 2001 г. до излизането на Иван Костов беше поведение лудо. След неговото излизане стана поведение драматично. Ако ние в началото бяхме достойни за психиатрията, след това се оказахме достойни за класическа трагедия", обяснява спада в доверието на партията експремиерът. После разкрива, че процентите в момента са само от хората, които "застават сега с гърдите си зад нас". Сиреч, търси се потенциалът. Изчисленията на СДС сочели, че засега социалистите вкарват 90-92-ма депутати, които могат да паднат до 80, ако гласуват повече хора.

След туй темата някак естествено се измества към пенсиите, които май повече вълнуват присъстващите. Димитров обаче рязко губи интерес, поглежда часовника и казва, че вече не е време за този дебат. Малцината останали в залата с облекчение си тръгват.

"Егати, аз няма да гласувам за тия", казва отвън възрастен мъж. "Ние ще си гласуваме за наш'те", успокоява го друг.