Двупартийната комисия на президента Джордж Буш, отговаряща за данъчната реформа, вече проведе първото си заседание. Основната дискусия бе посветена на въвеждането на данък върху потреблението, а не върху дохода - като начин да се увеличат спестяванията и инвестициите. Разговорите преминаха спокойно и колкото и да е странно, нямаше шокиращи изявления.

Ако се замислим, ще си дадем сметка, че това би трябвало да ни учуди. Не беше толкова отдавна времето, когато



данъкът върху потреблението бе много спорен въпрос



Всеки, който предлагаше реформа, отдалечаваща се от практиката да се облагат с данъци доходите или капиталът, не бе удостояван с внимание. Изключение правеха случаите, когато нетрадиционните идеи се лансираха от някоя висока трибуна.

Фактът, че словосъчетанието "данък върху потреблението" може да бъде произнесено днес във Вашингтон без всякаква емоция, се дължи на работата на неизвестния за неспециалистите икономист Дейвид Брадфорд. Той почина на 22 февруари 2005 г. - на 66 години, от изгаряния, които получи, след като коледната елха в къщата му се запали. Професор по икономика в университета в Принстън от 1966 г., където е признат за един от най-добрите американски икономисти, работещи в данъчната сфера, Брадфорд даде най-големия си принос в данъчната политика в по-ранен етап от своята кариера - като асистент на Бил Саймън, министър на финансите по време на президента Джералд Форд. Саймън е един от първите политици, предложил федералната данъчна система да бъде ликвидирана и да се започне от нулата. Той признава, че данъчната система тогава е била (и продължава да бъде) ужасен мишмаш от случайности, нещо много различно от всичко онова, което републиканци или демократи биха създали целенасочено.

Саймън възлага на Брадфорд задачата



да измисли идеалната данъчна система



Брадфорд представя доклада си "Работен вариант за основна данъчна реформа" няколко дни след като Джими Картър полага клетва като президент. Картър обаче нямаше интерес да следва идеите на администрацията на Форд. Това, което Брадфорд изработи тогава, беше първото реално предложение за въвеждане на данък върху потреблението.

През 1977 г. идеята за данъци върху потреблението не беше съвсем нова: много икономисти, мислители от Александър Хамилтън нататък бяха адвокати на облагането на потреблението вместо на приходите. Аргументът винаги е бил, че данъците върху потреблението са добри не само за икономиката, че те стимулират формирането на капитала и в крайна сметка водят до по-високи заплати, а освен това са и по-справедливи. Това е така, защото при облагането на потреблението на хората се събират данъци от онова, което са взели от икономиката, а не от което са вложили чрез спестявания и инвестиции.

Новото при Брадфорд беше, че планът му бе замислен така, че



да работи в реалния живот



Преди това Джон Мейнард Кейнс се бе изказал, че "данък върху потреблението, макар че звучи добре на теория, е невъзможен на практика". Теоретиците в данъчната сфера предполагаха, че потребителската система ще попадне в затрудненото положение на директните данъци - като например акциза върху горивата или данъка върху оборота. В резултат на това повечето сериозни дебати за данъчната реформа в периода след войната се водеха за данъка върху дохода. Това означаваше да се обложи с данък всичко с изключение на потреблението - спестяванията, инвестиционни доходи, дори нереализираните капиталови печалби.

Брадфорд създаде алтернатива, която системно премахва от данъчната база спестяванията и инвестициите. (Логично, в система, при която не се облагат спестявания или инвестиции, данък трябва да има само върху потреблението.) Например спестяванията ще се третират като лични пенсионни вноски, които са първоначално освободени от облагане, но по-късно, когато парите се взимат обратно, те ще се облагат с данък (както при традиционните лични пенсионни вноски). Или пък спестяванията биват облагани с данък, а парите, които след това се взимат обратно, са освободени от налог.

Идеята на Брадфорд даде насоки на данъчната политика на Буш. Намаляването на данъците върху дивидентите, капиталовите вложения и мерките, позволяващи на бизнеса да амортизира по-бързо средствата за производство, става причина да се избере данъчна система, базирана върху потреблението.

По време на управлението на Буш-старши Брадфорд беше член на борда на икономическите съветници. Неговата смърт е загуба за всички реформатори в данъчната сфера независимо от тяхната партийна принадлежност и философия. Но стореното от него живее, както стана ясно на всеки, чул изказването на Алън Грийнспан пред данъчната комисия преди седмици. Посланието му бе, че САЩ трябва да преминат на данък върху потреблението.



* Брус Бартлет е старши сътрудник в Националния център за политика и анализи и е бил част от административния екип на Роналд Рейгън и Джордж Буш.