Решението на правителството да замрази цените на парното и тока (до изборите догодина) ще се окаже най-горещата тема за пазарлък с поредната мисия на Международния валутен фонд (МВФ). Отсега е ясно, че точно тези цени ще са ябълката на раздора между родните управници и емисаря Юха Каконен, който пристига в средата на юни.

Първият заместник-директор на МВФ Стенли Фишер успя за по-малко от 24 часа в края на миналата седмица да отправи две важни послания. Първото - играта с тока и парното не отговаря на пазарните принципи. И второто - тепърва ще усетим истински бремето на закъснелите реформи. Той посъветва още да фокусираме точно помощите за бедните, за да могат парите да отиват при истински нуждаещите се.

В настояването на фонда да внимаваме с енергийните цени има логика. И в момента парното, да речем, се субсидира и цената е далеч от себестойността си. Надеждите, че премиерът Костов ще успее да изкрънка от Рем Вяхирев по-ниски цени на газа и така ще намали загубите на топлофикациите (основен потребител на синьото гориво), бяха набързо разсеяни миналия четвъртък. Така тези дружества ще продължат да тежат на бюджета и да изсмукват и без това ограничените му ресурси.

Но не е въпросът само в парното, защото с него се топлят 17-18% от българите. Пълното прилагане на пазарни цени за тока и за въглищата, да речем, също поставя неразрешими дилеми пред повечето български семейства. Ако те получават средните за страната доходи и платят зимните си сметки за отопление, им остава само минимална сума, с която трудно могат да оцелеят, ако не залагат на натуралното стопанство. По всички правила на същите международни финансови институции, които искат от нас да се съобразим с пазара, би трябвало да попаднат в графата на най-бедните жители на планетата. И да разчитат на помощта на държавата.

Още през миналата година около 500 000 български семейства получаваха енергийна помощ от държавата. И няма никаква логика да вдигнем цените на енергията, защото ще се наложи да разширим обхвата на тази помощ. А парите пак трябва да се вземат от бюджета. Това е просто пореден порочен кръг, който емисарите на МВФ засега като че ли не схващат.

Истинската промяна може да настъпи едва когато пазарна стане и цената на работната сила. В днешните български условия обаче това трудно може да се случи. Защото огледалото на родния пазар е прекалено изкривено.

Косвено го призна и Стенли Фишер, като обясни, че повишаването на доходите следва растежа. Но според оценките на МВФ растежът тепърва предстои. Кога ще го последват заплатите, е въпрос без отговор.

Така че ако днес заложим изцяло на пазарни цени на енергията, утре в България просто може да не остане кой да плаща за нея.