|
Медиците ни трябва да отговарят за нещо чудовищно - за заразяването на 393 либийски деца със СПИН. В началото на февруари срещу българите бяха повдигнати смразяващи обвинения:
----------
- Заговор и умишлено извършване на действия, водещи до безконтролно убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на Джамахирията - деяние, наказуемо със смърт;
- Причиняване на епидемия чрез инжектиране на 393 деца от болницата "Ал-Фатих" с вируса на СПИН - деяние, наказуемо със смърт;
- Умишлено убийство с използване на вещества, които рано или късно причиняват смърт - деяние, наказуемо със смърт.
---------
Освен това три от българките са обвинени в поддържане на незаконни сексуални връзки с местни граждани. Срещу една е повдигнато обвинение за производство на алкохол, а всички с изключение на една са обвинени в употреба на алкохол на обществени места и незаконна търговия с валута.
Ако съдът прецени, делото може да приключи в един ден - 4 юни, с изслушване на обвинението и защитата. Ако стане така, до 4-5 седмици ще има присъда, която може да бъде обжалвана единствено пред Народния апелативен съд. Неговото решение е окончателно. Отгоре е единствено Кадафи.
Изцяло в правомощията на Народния съд е да реши кои доказателства да вземе предвид и кои да пренебрегне при определянето на присъдата. Единствено допускането на всички доказателства обаче дава реален шанс на защитата да докаже невинността на обвиняемите. Защото кой може да ни убеди, че е справедлив един процес, в който избирателно се приема и отхвърля доказателствен материал.
С какво разполага обвинението?
То гради тезата си върху самопризнанията на две от медицинските сестри и върху 5-те банки със заразен кръвен продукт, за които се твърди, че са били открити в дома на Кристияна Вълчева. Според това, което досега е известно, по време на полицейското разследване две от обвинените българки са признали, че умишлено са инжектирали децата със заразена кръвна плазма. Една от тях е направила същото самопризнание и пред прокурор.
Уличаващи българите самопризнания е дал и палестинецът Ашраф Ахмед Джума Ал-Хаджудж, срещу когото са повдигнати същите обвинения като срещу сънародниците ни. Той заявил пред следствието, че е имало заговор за умишленото заразяване на децата.
Да, но както вече официално се знае, върху задържаните е било упражнявано насилие. Или както либийският адвокат Осман Бизанти предаде думите им -
"физически и психически натиск"
Колко страшни неща могат да се крият зад тази зловещо суха фраза всеки може сам да си представи. Нека всеки сам си отговори и на въпроса има ли нещо на света, което не би си "признал", ако всекидневно и систематично е жертва на тормоз, от месеци не е виждал света на свободните хора и не знае какво го чака.
Една реплика е достатъчна, за да придобием поне бегла представа за условията, в които шестимата медици са прекарали повече от година - "Тука не е за нормални хора, тука е за луди!" Това изкрещяла Валентина Сиропуло в ареста. За ужаса разказа една от измъкналите се медицински сестри пред "24 часа".
Пред съда българките са се отрекли от направените самопризнания. Само че той тепърва ще реши кое да уважи - признанието или отказа. Пак
от съда зависи дали ще има
----------
- независима медицинска експертиза на кръвния продукт, който според следствените материали е открит в дома на Кристияна; - дали ще бъдат допуснати анализите, изготвени от лабораторията по СПИН към френския институт "Луи Пастьор";
- дали ще бъде изслушан откривателят на вируса на СПИН проф. Люк Монтание;
- дали ще се вземат предвид заключенията на Световната здравна организация за разпространението на СПИН в Либия.
---------
Тези искания постави адвокат Осман Бизанти на последното съдебно заседание на 30 април. Удовлетворяването или отхвърлянето им може да бъде решаващо за изхода на делото. Защото според изводите на Световната здравна организация, чиито експерти на два пъти посещават Либия (в края на 1998 г. и в началото на 1999 г.) СПИН-епидемията е резултат от
вътреболнична инфекция, немарливост
и лоша организация на работата.
В такъв случай (при възникване на вътреболнична инфекция) отговорност би трябвало да носят ръководителят на болничното заведение, шефовете на засегнатите отделения, старшите медицински сестри, съответните отговорници по хигиената, както и санитарните органи в държавата, които са длъжни да упражняват контрол.
Ала според обвинителния акт (който беше публикуван от в. "168 часа" през март) директорът на детската болница Атиа Ат-Тахир Али Ал-Джума и шефовете на отделения Халифа Миляд Мохамед Ал-Шериф, Абдул Азис Хюсеин Мохамед Шембеш и Абдел Менам Ахмед Мохамед Ал-Шериф са обвинени единствено в небрежност и в злоупотреба с положението си на държавни служители. А цялата вина е стоварена върху българите и палестинеца.
От текста на обвинителния акт излиза, че Кристияна Вълчева е организирала пъклен заговор за заразяване на децата и
"тя и този, който стои зад нея,"
са държали "в подчинение" останалите българи и палестинеца Ал-Хаджудж, "за да продължат инжектирането". Никъде обаче не се споменава кое е лицето, което "стои зад нея". Кристияна е обвинена и че е "получила големи суми от обвиняемия Джон Англичанина чрез обвиняемия Адел Египтянина". Точните имена на Джон и Адел обаче липсват, не се разбира и по силата на каква логика, въпреки че са определени като "обвиняеми", те не фигурират сред общо 16-те подсъдими по делото.
"С цел подбуждане към продължаване на действията по инжектирането" Нася, Кристияна и Валентина имали интимни взаимоотношения с Ал-Хаджудж, продължава обвинителният акт. Нася пък произвеждала алкохол, с който "черпила лица от други националности" с цел те "да са зависими от указанията й и подчинени на нарежданията й, за да продължат заедно довършването на операциите по инжектирането на децата с вируса".
Звучи чудовищно и абсурдно. Още повече, че
българките винаги са дежурели в групи с медсестри от други националности,
под задължителното наблюдение на старша сестра - либийка. Да не говорим, че Кристияна въобще не е работила във въпросната педиатрична болница. Същото се отнася и за мъжа й - д-р Здравко Георгиев.
От обвиненията излиза, че медици, които са отдали живота си на грижа за живота и здравето на хората, изведнъж се се превърнали в "отровители-убийци", които умишлено сеят смърт и "вербуват" сподвижници с алкохол и секс. В държава, в която и най-дребните прегрешения се наказват жестоко според местните закони.
Ако оставим настрана чисто човешката абсурдност на обвиненията и се върнем към тезата на прокурора, възникват
серия от въпроси без отговори
От обвинителния акт излиза, че източникът на заразата е един. Тогава как да си обясним факта, че либийските деца, лекувани в болници в Западна Европа, са с поне 4 типа заразявания? Някои носят само вируса на СПИН, други са заразени със СПИН и хепатит В, трети със СПИН и хепатит С, а четвърти едновременно със СПИН, хепатит В и хепатит С.
Не става ясно и какво точно е намерено в дома на Кристияна, като се има предвид, че според специалисти няма начин кръвни продукти да бъдат съхранявани в извънболнични условия. А къде е била направена експертиза на намереното? Сравнени ли са резултатите с резултатите от изследванията на заразените деца?
Как да си обясним факта, че в болницата са продължили да откриват нови и нови случаи на заразени деца дълго след като българките са прибрани? А децата, които са постъпили заразени, тях кой ги е заразил?
Нужните изкупителни жертви
Разбираемо е, че когато става въпрос за човешка и национална трагедия с такива размери, либийските власти нямат друг избор освен да търсят виновниците и да ги накажат с цялата строгост на закона. Животът на 400 семейства завинаги е променен. Те са обречени на болка и естествено търсят възмездие. Ако властите не им го дадат, рискуват да предизвикат мощно обществено недоволство. Още по-неприятно е, че всичко това се случва в Бенгази - известен център на опозицията на Кадафи в Либия. Следователно виновни на всяка цена трябва да бъдат намерени.
За всеки либиец е много по-лесно да приеме и повярва, че чужденец е заразил детето му - вследствие на заговор (на империалистическите врагове) срещу Великата Социалистическа Народна Арабска Джамахирия. Отколкото, че злощастната история е плод на немарливост на собствените му съграждани. Такова обяснение е логично за либийския народ, който е свикнал да се бори с външния враг и е готов и занапред да го прави, живеейки според повелите на "Зелената книга".
Само че най-важна е справедливостта. И за това Народният съд трябва да поиска да установи, да чуе и да види истината, цялата истина, и нищо освен истината. Каквато и да е точно тя, и колкото и да е неудобна.
каре------------------------------
ПРЕДИСТОРИЯТА
На 9 февруари 1999 г. 23-ма българи, работещи в болници в град Бенгази са арестувани. След няколко дни става ясно, че са задържани във връзка с разследването на масовите случаи на заразяване с вируса на СПИН на деца в педиатричната болница в града.
В началото на март повечето от задържаните са освободени. В ареста остават шестимата българи, които после са обвинени.
През май делото е предадено на Главната прокуратура. От там през юни го прехвърлят в Бюрото за народен иск - специален орган, който съвместява следствени и прокурорски функции и се занимава с дела, свързани с националната сигурност на Либия.
В края на януари 2000 г. посолството ни в Триполи е уведомено, че до десетина дни срещу българите ще бъдат повдигнати обвинения.
На 7 февруари е първото заседание на Народния съд. На обвиняемите е прочетен обвинителният акт в присъствието на служебен защитник. Подсъдими освен шестимата българи са един палестинец и девет либийци.
На 27 февруари в присъствието на българския консул обвиняемите българи опълномощават либийския адвокат Осман Бизанти да ги защитава.
На 28 февруари е второто заседание. Бизанти иска отлагане на делото, за да може да се запознае с материалите по него, които са над 1600 страници. Следващото заседание е насрочено за 3 април.
На 3 април отново по искане на Бизанти делото е отложено за 30-и.
На 30 април Бизанти поставя конкретни искания пред съда, без изпълнението на които по собствените му думи не може да осигури реална защита на клиентите си. Следващото заседание е насрочено за 4 юни.