В новоезика на българските управници лъщят ултранагли клишета. Те са назначени за промиване на мозъците на нацията и звучат от утрин до зрак из ефира. Например т.нар. "финансова дисциплина", която била наложена. Ако имат предвид, че кабинетът всели у нас



страх и ужас от бирници,



това е вярно. Данъчните закони, обрасли с цяла гора от правилници, наредби и противоречащи едно на друго писма от финансовото ведомство, вгорчиха дните на счетоводители и стопански ръководители. Данъците са високи, режимът им е тъй сложен и объркан, че всеки трепери от ужас, щом го сполети данъчна проверка. Послушният парламент даде на бирниците такива права, че ако им хрумне да се заяждат с някого, да могат да му разсипят цялата фирма от проверки, запори и тарашене.

Та страх и уплах от властта се насади у нас превелик, но



финансова дисциплина няма.



Да си дисциплиниран данъкоплатец значи да си плащаш данъците изцяло и навреме. Колцина са у нас фирмите, които могат да си го позволят? Според едно проучване на статистиката 2/3 от фирмите признават, че имат просрочени задължения, т.е. че не им стигат парите да плащат навреме. Благодарение на стръвта на режима да смачка кредита само нищожен брой фирми разчитат на банков заем, за да покрият липсата на средства. Другите са принудени да бавят плащанията. И тръгва веригата - Ванчо не платил на Ганчо, затова Ганчо не можал да плати на Данчо. Това е процес на



насилствен кредит,



който фирмите теглят една от друга, защото при свития ни от бедност пазар всеки се стреми да пласира стоката си дори срещу отложено плащане. Малцина си позволяват да работят по древното предписание "парите напред".

Преди година се направи опит за разгадаване на степента на задлъжнялост на българските фирми. Бяха публикувани данни, че верижният дълг е достигнал между 14 и 17 млрд. лева (над 60 на сто от брутния вътрешен продукт, 10 пъти повече от банковите кредити). Оттогава подобни проучвания не са се прокраднали през розовата завеса срещу неприятни за властта стопански факти. Но завчера вторият човек в МВФ - г-н Стенли Фишер, посочи тъкмо неплатените дългове на фирмите като най-важния икономически проблем на България. Прав е. Невидимият дълг в огромната си част е от



неплатени задължения към хазната.



Данъчните длъжници са отчаяни фирми в технически фалит. Те дълго време са се опитвали да свързват двата края. Който успее - оживява, а който не може - се предава и започва да живее ден за ден, бави плащанията към доставчиците си и практически спира да плаща на фиска, бил той централен, общински, НОИ или здравна каса. Данъчните си мълчат с надеждата, че затъналите данъкоплатци ще се оправят и ще започнат да плащат.

Сред агонизиращите има и някои съвсем смислени фирми, които могат да работят и печелят, но са попаднали в ръцете на братовчеди, които ги източват и превръщат в черни дупки - всеки попаднал в тези фирми кредит и доставка се открадва, крадат се данъци и дори работни заплати.

Да не говорим за дълговете по ЗУНК, които май никой не мисли да плаща.

За да компенсира неплатените данъци, държавата се стреми и успява да увеличи нормата на облагане. Това става главно чрез т.нар. "разширяване на данъчната основа", т.е. чрез облагане на нови, необложени преди дейности и разходи. Забравили затъналите длъжници, бирниците все по-често наобикалят и скъсват платежоспособните фирми от санкции и глоби. Расте броят и размерът на разните такси. Така



данъчната тежест убива



работещите (засега) фирми, защото фалиралите фирми и черните дупки са фактически освободени от данъчно облагане. Това състояние създава данъчен хаос. На пазара се конкурират фирми, фактически освободени от данъци, мита, от здравни и пенсионни налози, че дори и от кредитни задължения, с други, обект на свръхоблагане.

Икономика, в която изрядният платец е преследван, а нечестният длъжник е търпян, има само една перспектива - провал. Можем да го избегнем само ако бързо сложим ред в стопанството. Това значи да се намалят данъците, та да станат поносими, а държавата да вземе всички мерки за събиране на дължимите й вземания.

---------------

Според експерти на "Св. Георги Софийски" данъците трябва да намалеят значително, но в замяна на това да се събират стриктно и навреме.