Началото е 1995 г. По това време в "Океански риболов" ври и кипи. Вилнеят синдикатите, през месец-два сменят шефовете на фирмата. Държавата е в стрес, корабите са захвърлени по пристанищата на океаните и трупат огромни загуби. Време само за далавери.

В подобна ситуация бяха продадени и 4 от най-запазените траулери от "Океански риболов" на станалата печално известна фирма "Бургуелс". Сделката предвижда стойността на корабите да се изплаща за 4 години на равен брой месечни вноски. "Афала", "Офелия" и "Роталия" са оценени по 400 000 щатски долара, а "Капрела" за 800 000 щатски долара. След като се изплатят и последните вноски, "Бургуелс" става собственик на четирите кораба.

Това обаче е според меморандума за споразумение от 9 май 1995 година. Дни след подписването на договора неочаквано се появява нов договор за ипотека като гаранция за изплащане на сумите. Някой очевидно е поискал корабите да станат негова собственост, преди да ги изплати, някой очевидно е прекарал доста безсънни нощи, за да измисли подобен юридически трик.

От българска страна договорът е изготвен от тогавашния директор на "Океански риболов" Тодор Иванов, а министър по това време е Румен Биков. Веднага след като се сключва сделката, Тодор Иванов решава, че директорският стол в "Океански" не го удовлетворява. Далеч по-примамлива изглежда длъжността представител на "Бургуелс" за България и той регистрира дружество "Бургуелс-България" със седалище в Бургас.

Но докато траят всичките юридически процедури,



фирмата вече е натрупала огромни дългове



Кулминацията е лятото на 1999 година. Екипажите остават без хляб и вода, корабите са съсипани, някои от тях и опожарени. Всичките са съсредоточени главно в Ангола, със съмнителни документи, някои от тях готови всеки момент да потънат. Животът на хората е застрашен - появяват се публикации в "Труд", "Сега" и в някои от бургаските вестници. Задълженията се трупат - от една страна, към моряците, от друга страна - към "Океански риболов". В съдебните искове се спряга сумата от 350-400 хиляди долара. Заведен е арбитражен иск в Лондон срещу "Бургуелс". Решението се бави и синдикът на "Океански риболов" Стойчо Стойчев е принуден да вземе непопулярни мерки, за да спаси екипажите и единствения кораб на ход "Роталия". Траулерът успява да се измъкне под нелегалното име "Гонзо", което предполага и не съвсем редовни документи, придружаващи кораба. Никакви български институции не си направиха труд да защитят българите в чужбина и корабите, които в крайна сметка са си все още българска собственост. Между другото, нехаеше и моряшкият синдикат. Случайни хора се упражняваха по темата за "Роталия", съветваха моряците какво и как да направят, като утежняваха съдбата им повече.

Пламен Симов, който стана по-популярен и от "Роталия", също не успя да се потопи в проблема. Моряци твърдят, че той не се бил потопил даже и в океана, но защо да виним него, когато България все още се нарича държава, със съответните институции при това.



За 10 години над 10 кораба отидоха за старо желязо,



четирите кораба на "Бургуелс" с изключение на "Роталия" не могат да се придвижат даже и за да бъдат нарязани за скрап.

Последният кораб, който се люшка на бургаския кей, също е продаден за скрап и всеки момент ще потегли за Турция, за да се изчисти пейзажът от български кораби, както се казва, докрай.

Истината е, че този бизнес бе атрактивен през 60-70-те години. Тогава никой не въвеждаше все още 200-милните зони. Рибата се ловеше безпрепятствено буквално до Статуята на свободата. Промените съвпаднаха с моралното остаряване на нашия флот. Той не успя да се адаптира към новите нормативи в света. В момента частните собственици са подложени на тотален тормоз отвън и отвътре. У нас държавните интереси в риболова отдавна са погребани вече.

Докато една Холандия, да речем, плаща на Мавритания, за да ловят риболовните флотилии риба, като разчитат на данъците, само у нас изглежда съдбата на този отрасъл е оставен изцяло на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов. Който обаче не може все още да обясни за какво точно се бори. Може би от висотата на своя Олимп, обграден с желязна ограда и навързани добермани, малко нереалистична изглежда картината в "Океански риболов", но достатъчно е само да нагази няколко месеца в световния океан, за да се убеди колко прав може да се окаже един от собствениците на частна фирма, който твърдеше, че у нас, за да не потопим фирмата, трябва да си потопим корабите".

Единственото утешение засега е все пак



решението на Арбитражния съд в Лондон,



което постановява, че искът на "Океански риболов" е напълно разбираем и оправдан. Неговото окончателно решение е, че искът във връзка с неизплатената сума по покупната цена на корабите съгласно подписаните договори е 353 600 щатски долара. Освен това решението на Арбитражния съд в Лондон предвижда да се изплатят на "Океански риболов" над 25 000 долара лихви, както и други вземания, които закръглят сумата на 400 000 долара.

С това сагата "Роталия" приключи в Лондон.

Одисеята "Океански риболов" обаче продължава в Бургас.



Ексминистър Биков

снимки към материала: Rotalia и Bikov