|
Фактът, че само две години след идването си на власт той отново се явява на вот, се обяснява с прокараната от самия него нова конституция, която бе одобрена от 74% от избирателите на референдум през декември м. г. Именно тя постанови сегашното гласуване, като то вече ще осигури на президента 6-годишен мандат вместо досегашния 4-годишен, както и право да бъде преизбиран.
Основният закон регламентира също бъдещият парламент да е еднокамарен, забранява приватизирането на държавните нефтени монополи, спуска институционални бариери срещу корупцията и социалното неравенство. Изобщо - осигурява стабилна законова основа за амбициозната "мирна социална революция", обявена от Чавес още с идването му на власт преди две години. Основното в програмата му е борбата с бедността, корупцията и разслоението в обществото. И той започна реализирането й с личен пример.
Първо се отказа от президентската си заплата
от 700 000 боливара (1200 долара), защото те щели да са по-полезни, ако отидат за три студентски стипендии. "Не харча нищо. Не плащам за бензин, храна или шофьор, защо ми са?", запита той журналистите, пред които обяви решението си. И добави, че армейската му пенсия била достатъчна, за да издържа жена си и дъщеря си.
Президентът се отказа също от телохранители и отмени поръчката за нова бронирана президентска кола. Така той стартира своя т. нар. "План Боливар 2000" (по името на водача на освободителните войни срещу испанското владичество в Латинска Америка Симон Боливар) за обновлението на Венецуела. За изпълнението му бяха мобилизирани 70 000 войници, които да ремонтират пътища и да стоят походни болници в бедните квартали.
На референдум през април 1999 г. 90% от венецуелците подкрепиха новия президент и одобриха предложеното от него създаване на Конституционно събрание (КС), което да стартира законодателни и съдебни реформи.
През август м. г. КС обяви "извънредно положение" в правната сфера и преустанови дейността на Върховния съд и други органи на правосъдието.
Обвинени в корупция и прогонени
бяха близо половината от 4700-те съдии в страната.
После бяха отнети правомощията на парламента. КС му забрани да гласува закони и дори да заседава в пълен състав, защото депутатите прекалено се месели в дейността на КС при подготовката на новата конституция и реформирането на корумпираните държавни институции. Подгонен бе практически целият компрометиран политически елит.
Опозицията обвини Чавес, че узурпира цялата власт и нарече действията му "държавен преврат". Във Вашингтон също се притесниха какво ли става във Венецуела - вторият след Саудитска Арабия доставчик на петрол за САЩ. Държавният департамент призова Каракас "да не нарушава здравите демократични традиции".
На всяка критика обаче Чавес отговаря с контрааргументи, че никога във Венецуела не е правено толкова много за добруването на онеправдаваните досега широки слоеве. И че точно това е истинската демокрация.
Факт е, че президентът се ползва с невероятна популярност сред венецуелците. Това подсказва, че те май са
зажаднели точно за силен, деен лидер,
който наистина прави нещо за прочистването на страната от покварата на досегашния политически елит и за възраждането на националното достойнство.
За пореден път жителите на Венецуела дадоха своята подкрепа на Чавес на референдума за нова конституция на 15 декември м.г., но триумфът от победата в него бе помрачен от стоварилото се върху страната тъкмо по това време катастрофално наводнение. Десетки селища бяха погълнати от кал и вода. Загинаха 30 000 души, 150 000 останаха без дом.
В този трагичен момент Чавес отново демонстрира бърз рефлекс и тънък усет за точно поведение. Той не спря да обикаля от едно пострадало селище до друго и лично да окуражава бедстващите. Армията му бе изцяло мобилизирана за спасителните операции.
Вярно, сега - пет месеца след стихията, много жители в засегнатите райони още продължават да живеят в палатки. Но според Ройтерс повечето от тях не винят Чавес за положението си, а просто смятат, че той не е в течение на проблемите им и стягат делегации за лични срещи с него. Докато враговете му го клеймят като "диктатор", мнозинството от венецуелците продължават да го харесват, защото думите и действията му не се разминават, а безочливата по-рано корупция линее под желязната му хватка.