- Г-н Стойчев, корабът "Роталия", както стана ясно, тези дни се завърна в България по доста необичаен начин, бих казал, в условията на нелегалност. Не очаквате ли някакви санкции или заплахи от фирмата, претендираща, че е собственик?

- Докарването на "Роталия" е един напълно законен акт, тъй като бяха налице груби нарушения от страна на фирмата, закупила корабите, включително и "Роталия". Както е известно, 4-те кораба бяха закупени на разсрочено плащане, а от доста време насам "Бургуелс" спря плащанията. Действията, които се предприемат в такива случаи, са най-различни. Едно от тях беше завеждане на арбитражно дело в Лондон. Беззаконието от страна на фирмата "Бургуелс" продължи година и половина, а решение на съда все още нямаше. Бяхме длъжни да се погрижим за имуществото си.

- Но сега решение на Арбитражния съд в Лондон има.

- Но тогава нямаше. Имаше решение на българския съд и всичките ми действия за докарването на "Роталия" се основаваха на него. Затова предпочетох принудително да си върнем поне 1 кораб, чиято стойност отговаря на неплатените вноски - около 350-400 хиляди долара. Освен това нарушенията станаха много - смяна на имената на корабите, нередовни документи, липса на знаци за национална принадлежност.

- Решението на Арбитражния съд не значи още, че ще си вземате парите от "Бургуелс" автоматично?

- Не! Бедата е там, че подобни юридически услуги по света са изключително скъпи. Докато се осребри решението, ще плащаме доста.

- Да кажем, че "Роталия" е спасена, остават още 3 кораба, продадени на същата фирма. Каква е съдбата им? Как ще се докарат дотук или някъде другаде.

- За съжаление всичките действия са свързани с разходи. Трудно можем да гарантираме дали разходите няма да достигнат евентуалните приходи.

- В решението на Арбитражния съд прочетох сумите, на които са оценени корабите, точно 2 000 000 щатски долара.

- 1 600 000 долара са изплатени, след което фирмата спира плащанията.

- И излиза, че за да си вземете оставащите 400 хиляди долара, може да похарчите още толкова.

- Такъв е законният път. Щетата от "Бургуелс" е към 400 000 долара и ние трябва да си я търсим. По принцип рисковете са много. Харчим пари и не се знае какво ще бъде крайното решение на съда. Процесите са невинаги ясни и никога със сигурен изход. Искам да ви кажа, че даже и след благоприятното решение на съда, не очаквам веднага ефективно плащане. Нашата информация е, че "Бургуелс" не разполага със сметки в която и да е банка по света. Може и да греша, но досега не сме попаднали на такава.

- А нямате ли сценарий, някакъв таен план, как все пак да си върнете последните 3 кораба, при положение че "Бургуелс" не плати?

- Вижте, за да се приведат в изправност и другите кораби, са необходими много пари. Ще ви кажа само, че през декември наложихме арест на "Офелия". Арестът беше извършен в Намибия от наши адвокати. В момента в който изпратихме нотариално заверени документи в съда и очаквахме решението корабът да бъде продаден на търг, за да си получим парите, "Офелия" офейка в неизвестна посока. Възможно е да е под друго име или под друг флаг. Какво да ви кажа, корабите ни бродят из океаните като пиратски. Но така или иначе всички процедури трябва да минават през съда.

- Г-н Стойчев, когато се продават корабите през 1995 г., директор на "Океански риболов" е бил Тодор Иванов. Парадоксално звучи фактът, че той изготвя договорите за продажба на 4-те кораба на "Бургуелс" и след броени дни напуска поста и отива на работа в същата фирма. Много случайности се нанизват на едно място...

- Това са стари сделки, не съм присъствал на тях, но все пак смятам, че е нормално хора от бранша да се занимават с бизнеса. Ако не могат да работят в "Океански", ще търсят възможности извън него. Преднамереността в случая е само една вероятност.

- Ако преднамереността не е само една вероятност, човек може да си помисли, че директорът е продал фактически корабите на себе си.

- Чувал съм това, но също съм чувал, че стотици хора в момента работят в държавни фирми и в свои.

- Нормални ли са според вас цените, на които са продадени корабите? Четири кораба за 2 000 000 долара.

- Е, все пак това е било в друго време. Цените се сменят всеки ден. От дистанцията на времето трудно мога да кажа дали те са реални или не. Аз съм синдик все пак - за другото си има експерти.

- Вие наистина ли нямате информация къде е "Офелия" сега, в кой океан, в коя част на света?

- Наистина нямам. И е много трудно да я набавя. Освен това в момента съществува и много по-фрапантен случай. "Океански риболов" е собственик и на риболовния кораб "Албена".

- Къде е той?

- "Албена" е отдаден на фирма "ЕГКА фишинг", която почти от година е прекратила плащанията си по договора за наем. Имам дълга кореспонденция, но тя е еднопосочна, обратна информация няма.

- Къде е седалището на тази фирма?

- В Малта.

- Да не би да говорим за някой от другите директори на "Океански" Маринов или Патранесков?

- Трудно е да се обясни нещо, което е в Малта. Донеотдавна фирмата имаше български представител. Но сега и той изчезна. Доколкото ми е известно, там работят с български екипажи. Опитни българи, работили в "Океански риболов", сега са там. Това е факт. В тази връзка също подготвям и доклад до окръжния съд за предприемане на действия. И тези действия ще бъдат свързани с разходи и със сигурност ще бъдат засегнати хора.

- Какво очаквате от "Албена"? Имам предвид в долари?

- Сумата вече наближава 500 000 долара.

- Икономическа полиция не се ли занимава със загубите от некоректни партньори? Разбирам, че дотук имате да събирате около 1 000 000 щатски долара.

- Предприемат се действия, но става дума все пак за чужбина. Кой да плаща? Няма кой.

- Ами вие може и да се пенсионирате, докато някой реши да плати. Зад гърба ви има кредитори все пак. Данъци към държавата, плащанията на моряците, банките...

- Искам да ви уверя, че през последните 2-3 години е направено много. Успяхме да изплатим около 85 процента от задълженията си към моряците. Вие знаете преди това какъв ад беше тук - всеки ден стачки, работехме почти под обсада. Независимо от изявленията в публичното пространство на някои синдикалисти като Пламен Симов и други. На мен лично не ми е много ясно за какво се борят. Претенциите са едно, законността и редът са нещо друго. Претенциите трябва да се отнасят в съда. Независимо кой и за какво претендира. Когато аз поех дружеството, заварих много силно социално напрежение. Около 1300 души имаха вземания, и то съществени, в порядъка на 1000-2000 долара. Общата сума беше около 3 000 000 долара. В предприятието работиха над 200 души. Под съмнение беше каквото и да е изплащане на заплатите. Това, което постигнахме, вече е забравено. Положително е, че всичките 1300 души получиха от 80 до 100 процента от дължимите суми. Сега социалното напрежение е туширано. Все пак има и други кредитори, между които на първо място държавата. Законът я поставя в привилегировано положение и ние трябва да го спазваме.

По-важното е кредиторите да знаят кой съсипа "Океански риболов". Ако "Титаник" потъна от айсберг, "Океански" го потопи беззаконието.





Стойчо Стойчев - синдик на "Океански риболов" ЕООД в несъстоятелност

снимка към интервюто Stojdhev