|
От няколко години трима млади ентусиасти от проекта PaperMovie правят нещо като кино, но снимат епизодите с фотоапарат. Всъщност става дума за комикси, но не рисувани, а със снимки на живи герои. Всичко това се разпространява не в книга или списание, а с черно-бели флайъри в заведения и магазини.
--
Проектът се казва PaperMovie, защото прилича на кино върху хартия. Въпреки че е на аматьорско ниво, има си сценарии, кастинги, снимки.
От 2000 г. досега са издадени три истории, а в момента се разпространява четвъртата - "Котки". Комиксите не се продават, могат да се намерят безплатно, ако предварително знаеш точно къде и кога. Разпространяват се в определени барове, клубове, кафенета, магазини, тату-студия. Достатъчно е само някъде да попаднеш на епизодите и после сам ще знаеш къде и как да ги намираш.
"Винаги съм искал да се занимавам с кино, но не съм учил за това. Този проект е начин да реализирам желанието си", признава създателят на проекта Милен Антиохов. Той измисля сюжетите на комиксите и обяснява, че ги прави като за филм.
"В основата на всичко все пак е добрата история. Разбира се, съобразяваме се и с техническите възможности - не може да правим епос или фантастика", допълва той. Обединяващото в историите е, че всички са градски - за разлика от повечето български филми, които по някакъв начин са свързани със селото. Поредиците са реални - като погледнеш, знаеш коя е сниманата улица, а като видиш "актьорите", имаш усещането, че си ги виждал някъде - или в трамвая, или в някой клуб, или кой знае къде... "Все още не сме готови за истинско филмче, но може би скоро ще направим - поне за 5-10 секунди", убеден е Милен.
"Актьорите", или по-скоро "моделите", също
не са професионалисти и се снимат без хонорар,
за идеята. Местата за разпространение също са подбрани внимателно. Освен да са интересни и нетрадиционни, има и няколко задължителни условия. Комиксите не могат да се намерят на места за хранене. Освен това не ги оставят в нощни клубове, ако салоните не са достатъчно осветени или не работят и през деня. "Преди няколко години беше по-лесно, защото имахме много повече свободно време и успявахме да се съберем да правим снимките. Сега е много по-трудно, защото всеки е зает. Фотографът
Симеон Леви има много други поръчки, но продължава да работи и не се е отказал", казва Антиохов.
Зад забавните истории, идеите, снимките и всичко останало стои доста изтощителна работа. "Ужасно много усилия сме хвърлили. И се опитваме да вършим нещата така, че да не ни е срам от това, което сме направили", казва Антиохов. Проектът отнема доста време, а извън "филмчетата" всеки от тримата е зает с професията си. Няма как, налага се да се работи и за пари. Със сигурност момчетата са доста заети, но явно успяват да се преборят с вечния недостиг на време. Създателят на проекта - Милен, е на 29 г. и е учил маркетинг в УНСС. През последните три години работи в рекламни агенции. А съвсем отскоро е в списание "Максим", чийто първи брой ще излезе след 2 седмици. 28-годишният Симеон Леви прави снимките. Той е завършил фотография в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". В момента снима реклами, работи и за различни списания. Сайтът на проекта (www.papermovie.com) се поддържа от Мирчо Мирев, също на 29 г., който е учил информатика в СУ "Св. Климент Охридски". Сега работи като програмист, но и има много други свои лични проекти. Най-актуалният му проект е интернет сайт, в който се дават съвети по битови проблеми.
Всичко започва през 2000 г., когато Милен предложил на един художник да нарисува комикси с история, написана от него. "Той не я довърши и след още 2-3 неуспешни опита един приятел ми подхвърли да не се мъча с рисунки, а да снимам пластмасови фигурки. И така реших, че ако снимам хора, ще е по-лесно да го направя", обяснява той. След това намира непрофесионални актьори, които били готови да се снимат. Тъй като Милен измисля историите, той най-добре знае каква визия търси и затова сам си ги подбира. "Най-хубавото е, че снимките са статични и за един кадър се търси точно определено движение", признава той. Освен приятели и познати в историите се снимат и съвсем случайни хора. Понякога Милен ги среща в някой бар или на улицата и им предлага да се снимат. Е, случва се да се натъкне и на странни реакции от рода на:
"Комикс, а? Искаш да кажеш, че съм ти смешен, нали!"
С възрастните е най-трудно, но не и с хубавите момичета - особено като им покаже някой от вече готовите епизоди - бързо се навивали.
На http://www.papermovie.com всеки, който иска да се снима в някой епизод, може да изпрати снимка. Ако екипът реши, че някой типаж подхожда на дадена история - просто му се обаждат. От началото на проекта над 200 души са участвали по някакъв начин в PaperMovie. "Никой не получава пари за това, но най-хубавото е, че никой не се държи така, сякаш ни прави страхотна услуга", коментира Милен. При снимането на първата история - "Трикраки кучета", най-трудна се оказва комуникацията. Тъй като снимките се правят още по времето, когато мобилните телефони са лукс, ако някой пропусне да дойде в уречения час - всичко се проваля. "Един ден дори трябваше да снимаме как две момчета тичат и трябваше да изглежда, че го правят много бързо. Няколко пъти не се получи, но при следващия опит единият така се засили, че направо зави зад блока и... повече не се върна. Явно му беше писнало да тича или си имаше друга работа, но не му беше удобно да каже", спомня си Милен. За "Трикраки кучета" са снимани 80 кадъра, отпечатани са 500 бройки за всеки епизод. Парите дошли от спонсор. За един месец излизат и осемте епизода.
На Мирчо Мирев му хрумнало да ги
отпечатат на хартия и да ги раздават като флайъри
Първоначално разпространението се оказва трудно. От някои заведения и магазини дори не искали да ги вземат, защото мислели, че си правят реклама. Все пак намерили подходящи места, където да ги оставят. След време хората сами ги питали какво се случва по-нататък и очаквали още истории. "Всъщност, май се получи много хубаво, че идеята с рисуваните картинки не се получи. И до днес съм много благодарен на Петър (художника), че беше мързелив и не ги дорисува", убеден е Милен. Той не искал веднага да започва със следваща история, но пък се случило така, че сънувал нова - криминална, която става сюжет на втория проект - "36". Пак намерили спонсор и всичко станало доста по-лесно и бързо. За две седмици снимат 180 кадъра за 16 епизода. Всеки епизод е с по 3000 бройки. "Снимахме на централни места и понякога трябваше да спираме движението на някои улици. Новото в този проект е, че издадохме и саундтрак към него. Направихме и клип. Покрай него доста си изпатихме, защото снимките бяха на подземните етажи на НДК, където беше пълно с бълхи", разказа Антиохов.
С втория проект се увеличава и разпространението - комикси вече има не само в София, но и в Пловдив, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Видин, Горна Оряховица. Въобще проектът заживява свой живот. Дори ако някой не успее да си вземе флайер,
бармани или сервитьори му разказват пропуснатия епизод
Третата история е "Апартаментът" с 12 епизода в 2000 тираж и 3 епизода-половинки в тираж 600. Снимана е само в жилища.
Най-нова и различна е последната поредица - "Котки". Дори чисто визуално тя се отличава от предишните с доста по-луксозния си вид. Черно-белите снимки и думите на героите, обвити в популярните "облачета" над тях, са отпечатани на ламинирана хартия. Формата пък е квадратна и приличат на малки плочи или по-скоро на кутийки за CD. Някои пък ги оприличават на поставки за чаши. Тези истории обаче не излизат периодично и нямат сюжетна връзка помежду си. Засега от "Котки" са издадени шест епизода.
В проекта за първи път участва и "външен автор". През лятото от PaperMovie обявяват конкурс за сценарий и получават 63 истории. Наградата на победителя е, че по неговия сюжет е направен шестият епизод на историята. В следващ епизод пък ще бъде включен и нов фотограф. "Заедно с екипа на сайта на "Фото форум" ще направим конкурс за снимки на тема "Лоша котка". Победителят ще направи снимки за нов епизод", обясни Милен.
Всички комикси от "Котки" са разпространени на доста необичайни места. Петият например го разглеждат
затворниците от Софийския, Плевенския и Пловдивския затвор
Мястото не е избрано случайно - историята е криминале, или по-скоро негова пародия, дори е малко поучителна, поясни Милен. Предишният епизод пък е разпространяван във фитнесзали и плувни басейни. Обединяващото в тях е, че винаги някъде присъства котка. Понякога е само на картинка, друг път е снимана или само е загатнато за нея. Засега са издадени шест епизода, а издаването на поредицата ще приключи до юни 2006 г. През първите дни на ноември ще е готов и седмият епизод. Той ще бъде разпространен в университетите в София, Варна, Пловдив, Велико Търново.
"Историята е за любовта между двама старци, за да видят студентите, че любов има не само при младите, но и при възрастните", разясни Милен. На 10 ноември пък на концерт на група "Ъпсурт" в Пловдив, както и в такситата в града ще бъде разпространен осмият епизод.
Други истории от комиксите вече се пускат и в градския транспорт. "Оставяли сме ги на седалките в тролеи, в метрото. Това лято сме решили да раздаваме епизоди от "Котки" и на плажа", планират от екипа. Разбира се, има и постоянни места, на които винаги се оставят новите епизоди - в една видеотека и в една верига магазини.
Скоро на българските истории ще се радват и в чужбина, защото три от следващите епизода ще бъдат изпратени в различни столици. Първото планирано място е Москва, а думите на героите ще са на руски език. На японски пък ще е историята, която ще лети чак до Токио. Ще има и на английски, но тя ще се разпространява в няколко различни държави, в които живеят повече българи. "Предвиждаме и еротична история. От нея пък ще има в секс-магазините", разкри Милен. Е, вече по всичко личи, че таргет групата ще се разширява.
Най-трудната част от издаването на комиксите, разбира се, е финансирането. За всички проекти екипът досега е намирал спонсори от фондации или по проекти, а и непрекъснато търси нови. Парите отиват основно за отпечатването на флайърите, трудът е изцяло доброволно-ентусиастки.
|
|
|