|
Според официалната версия под дъното на крайцера се взривява подводна немска мина от времето на Втората световна война. Но съществуват и редица неофициални версии, според които отговорност за гибелта на "Новоросийск" носят италиански, британски и дори съветски диверсанти.
--
Легендарният кораб плава 44 години и служи на различни държави. Всъщност през по-голямата част на своето съществуване той e под знамето на италианските ВМС с името "Джулио Чезаре" ("Юлий Цезар"). Строителството му започва през 1910 г., а е пуснат е на вода пет години по-късно.
През Първата световна война крайцерът участва само в учения. В началото на 30-те години на ХХ е ремонтиран основно и водоизместимостта му става 24 000 тона, като развива висока за онова време скорост - 22 възела (40,7 километра в час), и е въоръжен с по тринадесет 76-милиметрови и 305-милиметрови, както и с осемнадесет 120-милиметрови оръдия. Освен това има няколко десетки едрокалибрени картечници.
По време на Втората световна война "Джулио Чезаре" предимно охранява германски и италиански морски конвои в Средиземно море. През 1943 г. фашистка Италия капитулира и
предава флота си на милостта на съюзниците
До 1948 г. "Джулио Чезаре" се намира в едно от пристанищата на Апенините с малък екипаж за поддръжка. Според специално споразумение италианският флот бива поделен между победителите във войната - СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Москва прибира от Рим "Джулио Чезаре", 9 ескадрени миноносеца и 4 подводници плюс редица малки катери.
Съгласно заповед на черноморския флот на СССР на 5 март 1949 г. крайцерът получава името "Новоросийск" с основна база Севастопол в Крим (днес в Украйна - б. р.). През август същата година корабът вече участва като флагман в маневри на ескадрата в Черно море. Това е по-скоро показване на мускули, тъй като "Новоросийск" е остарял и в окаяно състояние.
Студената война е вече факт и Москва иска да покаже на разузнаването на НАТО, че нейните моряци могат без проблеми да усвояват италианските трофеи. На 28 октомври 1955 г. крайцерът се връща от последното си плаване и хвърля котва в Севастопол. Дълбочината там е около 17 метра.
На следващия ден половината от моряците са пуснати в гарнизонен отпуск. Сред тях е и командирът на "Новоросийск", капитан I ранг А. Кухта. Той е заместен от старшия си помощник капитан II ранг Г. Хуршудов. Според бордовия дневник
в злощастната нощ
екипажът се е състоял от 68 офицери, 243-ма старшини и 1231 моряци. На кораба имало и току-що пристигнало ново попълнения от 200 курсанти на военноморските училища и войници от охраната.
В 1,31 ч. сутринта на 29 октомври московско време от дясната страна под корпуса на кораба се чува мощен взрив. Специалисти изчисляват по-късно, че еквивалентът е бил между 1000-1200 кг експлозиви. "Новоросийск" се килва наляво и започва да се пълни с вода. На крайцера веднага пристигат командващият черноморския флот вицеадмирал В. Пархоменко и близо 30 висши офицери. Към 3,30 ч. в предната част на борда са строени около 800 моряци, които не са заети със спасяването на кораба. Командващият ескадрата контраадмирал Николски предлага те да бъдат евакуирани с катери. Пархоменко категорично отказва, тъй като е убеден, че крайцерът няма да потъне.
Малко по-късно обаче "Новоросийск" започва да се преобръща с дъното нагоре. Само няколко десетки моряци успяват да стигнат с плуване до съседните кораби. Стотици започват буквално да се изсипват от борда във водата. А много от техните другари все още се намират във вътрешността на кораба.
Безхаберието на Пархоменко струва живота на стотици моряци и млади курсанти, захлупени от корпуса на крайцера.
В 22,00 ч. на 29 октомври "Новоросийск" напълно изчезва под водата. При трагедията загиват общо 609 души, сред които моряци от спасителни екипи на другите кораби на ескадрата.
Предполага се, че от взрива и наводнените отсеци мигновено са убити между 50 и 100 моряци. Другите намират смъртта си при потъването и преобръщането на кораба. Само девет души успяват да се спасят с помощта на водолази след 50 часа на дъното на кораба. Според спомените на няколко водолази обречените моряци дълго време пеели бойната песен "Варяг". Едва на 1 ноември настава гробна тишина.
Веднага след трагедията е създадена специална правителствена комисия, която да разследва инцидента. Тя излиза с официално заключение, че взривът е бил предизвикан от германска мина от времето на войната. Комисията пряко обвинява вицеадмирал Пархоменко и редица високопоставени военни от ВМС, че са виновни за големия брой жертви, тъй като не са посмели да евакуират екипажа. Наложените наказания обаче са повече от смешни и до днес гневят оцелелите и близките на загиналите. Пархоменко само е свален от командването на Черноморския флот, а неговите подчинени са понижени. Година след трагедията вицеадмиралът се пенсионира.
"Новоросийск" е вдигнат от дъното на 4 май 1957 г., а десет дни по-късно е откаран за скрап.
Има обаче и други
версии за гибелта на крайцера
Една от тях е торпедна атака или диверсия на италиански военни плувци. В подкрепа на това предположение говори и фактът, че външната страна на пристанището в Севастопол въобще не е била охранявана в момента на взрива. Вратите с подводните мрежи са били отворени, а пеленгаторите, които трябвало да следят за шумовете, не са работили. По този начин военната база е била беззащитна. Теоретично това дори би могло да позволи на чужда подводница да влезе в пристанището.
Най-разпространената версия е, че "Новоросийск" е бил потопен от италиански военни плувци на известния княз Джунио Валерио Боргезе. Той е командвал отряд, който всявал страх в британските спецчасти. Боргезе бил начело на Десета щурмова флотилия - една от малкото ефективни бойни части на Италия по време на Втората световна война. Тяхното бойно кръщене е на 18 декември 1941 г. Тогава "момчетата на княза", както наричали плувците, проникнали в египетското пристанище Александрия и взривили закотвените там английски кораби "Уелингтън" и "Куин Елизабет", като поставили отдолу магнитни мини.
Говори се, че Боргезе не могъл да понесе унижението, че крайцерът "Джулио Чезаре" е предаден на СССР. Князът се заклел пред приятели, че ще отмъсти за Италия. Според военни специалисти сценарият за взривяването на "Новоросийск" бил същият като този в Александрия. Няколко години по-късно италианските медии дори съобщават, че няколко души от някогашния отряд на Боргезе били удостоени с високи награди за изпълнението на "особено опасна задача".
Според друга версия потопяването на "Новорсийск" може да е дело на подводни командоси от Дванадесети флот на ВМС на Великобритания. Те били ръководени от капитан II ранг Лайънъл Креб. По време на войната той защитавал Гибралтар от плувците на Боргезе. Версията гласи, че Лондон имал сведения, че на крайцера ще бъдат разположени ракети с ядрени бойни глави, което обезпокоило британските военни и НАТО.
Последната и
най-шокиращата версия
е, че взривяването на кораба е дело на тайно подразделение на КГБ по заповед на висши партийни ръководители на КПСС. По този начин те искали да дискредитират вицеадмирал Пархоменко, който бил против реформирането на военноморските сили.
Независимо от всички теории остава тъжният факт, че за нехайството и нерешителността на висши съветски военни командири стотици млади моряци и кадети плащат с живота си.
|
|
|
|