|
"Но има и една друга почивка и тя е най-истинската - ловът", добавят един през друг двамата бивши евролеви политици Бойко Радоев и Росен Карадимов, облечени в маскировъчни костюми (униформата на авджиите) и с пушки на рамо. Посрещат ни на площада в ловешкото село Румянцево - там е внушителната наследствена къща на Радоев, приютила не една и две евролеви разпивки и завери.
Радоев и Карадимов са отколешни приятели. Навремето заедно основаваха Евролевицата, после заедно се бунтуваха срещу партийния лидер Александър Томов, а сега са национални координатори на най-новото политическо движение - "Социалдемократи". Доскорошният зам.-шеф на БЕЛ Бойко Радоев продължава да е депутат, но независим. А бившият евроляв говорител е общински съветник.
Ловът
"Тръпката от лова е несравнима с нищо", кълнат се Бойко и Росен. Повече говори Карадимов, понеже "по-старата пушка" Радоев приготвя заек за софрата довечера. Сутринта е заклал и петел, понеже на този ден от 5 г. насам прави курбан. На 19 август 1995 г. по време на лов един от дружинката объркал депутата с пъдпъдък и Радоев за малко не станал на супа. Тъй всяка година на този ден семейството готви задушен заек. Той обаче не е скорошен улов, хванат е още миналата есен. Докато мие заека, Радоев изважда един куршум и го дава на колегата си в политиката и лова Карадимов - за кадем. По-младият Карадимов пък с гордост показва сутрешния улов на двамата - 10 гургулици.
Ловният сезон е открит преди седмица и това е само началото. Вече е обяд. Горещо е и птиците са се скрили в дърветата. Ловът е възможен само рано сутрин и късно следобед. Август е сезонът на гургулиците, пъдпъдъците, гълъбите, ама от онези големите, дето не виреят в градовете.
"Щом гургулица мине над мене, на конкорд става",
обяснява Радоев и продължава да се занимава с одрания заек. Депутатът е "законен ловец", както сам казва, от 20 г. Авджия трето поколение е. Научил се е да ловува от баща си и дядо си. Още пази на стената в къщата си ножа, с който дядо му е ходил на лов.
Преди 3 г. успява да запали в тия жестоки мъжки игри и съпартиеца си Росен Карадимов. Това става, след като Росен вижда как Радоев убива пред очите му две диви прасета. Накрая така се пристрастил в лова, че дори си купил малка къщичка в същото село - Румянцево. Гордо ни води дотам - току-що са я полели. 30-квадратната къщурка се кипри сред огромен двор, в единия му ъгъл се зидат бар и огнище.
Радоев и Карадимов са купили за съвместното си ловуване една орташка "Нива" - тя ги откарва безпроблемно през дупките до ловните поля.
С риболова обаче не се получило същото. Радоев е и ловец, и рибар, но на Карадимов край водоемите му е скучно. "Не е същото, не можа да ме заинтригува като лова", обяснява той. А заради лова е готов дори да стане рано - към 4.30 ч.
За да се убедим в ловната страст на политиците, отиваме на бойните полета. Слънцето сърдито пече, но все пак над слънчогледите сегиз-тогиз прелитат гургулици. "Далече са, трябва да дойдат по-близо", обясняват двамата. Нарочно не ходят на лов със суперпушкала. "Тръпката не е в това да свалиш птицата веднага, а в играта. Да я издебнеш, да я изчакаш да се приближи - казват те. - Това е феърплей - или ти, или тя."
Смъртоносната игра с гургулиците обаче е трудна. Тия птички са бързи като стрела, летят с около 100 км в час, зрението им е отлично.
"С пъдпъдъците е по-различно - те са прелетни птици, хранят се на земята", обясняват политиците. На лов за пъдпъдъци се ходи с кучета, които трябва да накарат тия птици да литнат от земята. И тогава - бум...
Къщата кула
Между сутрешния и следобедния лов двамата отмарят под огромната сянка на 65-годишната мушмула в двора на Радоевата къща в Румянцево. Там майката на Бойко Радка, 10-годишната му дъщеря Ана и малката племенница Божана чистят застреляните сутринта гургулици за супа. Докато бабата се кара на внучетата, които повече й пречат, отколкото й помагат, съпругата Весела и Бойковата сестра Ивайла вече сипват изстудената домашна ракия. Радоев пък слага заека да се готви в огнището навън. Из двора щъкат 30-ина костенурки. Гледката е впечатляваща. Радоев ги купува от циганите, за да им спаси живота. Останат ли при ромите, съдбата на животинките е ясна - в казана. Радоев обаче има и друго наум - така спасява и собствения си живот - понеже костенурките ядат змии. А ловците се страхуват най-много тъкмо от тия влечуги.
Къщата е 3-етажна и не прилича никак на обикновена селска къща.
Строена е през 1943 г. от дядото на Радоев,
учил строително инженерство във Виена. През 1996 г. държавата й слага ръка. Наследствената къща е обръщана на младежки дом, детска градина, кооперация, ТКЗС, докато през 1992 г. семейство Радоеви пак си я вземат. Първият етаж "за ужас" на съпругата на Бойко - Весела, е пълен с ловни трофеи - рога от елени, глави на пъстърви и сом, сокол, стара ловна 150-годишна пушка, ножове и т. н. Стаята е с дървена ламперия, през зимата я отоплява камина.
Другата стая долу е пригодена за зимните нощувки на ловната двойка Радоев-Карадимов. В съседство е избата, пълна с бурета домашно вино. Асмите са слабостта на Радоев. Засадил е 25 пръчки. До тях е зеленчуковата градина на Радка.
На 2-ия етаж са семпло обзаведените спални на домакините и гостната с телевизора. От огромната тераса се виждат любимите ловни хълмове на социалдемократите.
На последния етаж - на самия връх на къщата кула, има малка кръгла стая. "Мислех да я правя ловен кабинет, но се отказах", обяснява ни Радоев на вратата. Докато я отваря, той още не знае, че децата са му приготвили изненада - подредили са я, наслагали са черги, закачили си по стената пъстри торби. От кръглата стая се излиза на малка и тясна полуовална тераса, която прилича на президиум. "Тук мога да посрещам хората и да им махам", смее се Радоев. Точно пред къщата се намира читалището, от което стар часовник звъни на всеки 30 минути.
На масата
Докато Радоеви разказват историята на селото, което преди да бъде кръстено на поета Сергей Румянцев, се е наричало Блъсничево, супата от гургулици е готова. Масата е сложена. Семейството вдига чаши, че Радоев е още между живите. До масата се нарежда и колито Бъки. "Той е толкова добродушен, че ако дойдат крадци, и кафе ще им направи", шегува се Бойко. Покрай лакърдиите на масата става ясно, че Радоевата къща е била терен на куп политически събития. "Тук са взети много важни решения и са гостували куп политици", казва Радоев. "А когато не се занимаваме с политика и с лов, правим пастет от езици на пъдпъдъци", хвали се Радоев. "Каква опашата лъжа само", скастря го жена му Весела. Депутатът тъкмо да й каже "Недей така, гургулице моя", и Карадимов се намесва: "От устата на Бойко "гургулице моя" си звучи направо страшничко."
Старият часовник на читалището отмерва 16.00 ч. Време е отново за лов. Двамата мятат пушки на рамо и се качват на "Нива"-та. Така ще е до октомври, когато почва ловът на прасета, фазани, яребици и глигани.
|
|
|
|
|
|