------------------------------------------------

Хлебопекарната на Георги Бекяров се намира между два от софийските квартали - "Гео Милев" и "Редута". Освен че ръководи "Дента Стил", Бекяров е и шеф на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България". Завършил е автоматизирани системи за управление, занимавал се е с компютри и изчислителна техника. Създава предприятието си през 1991 г. Започва с производството на един вид хляб, сега асортиментът надхвърля няколко десетки.

---------------------------------------------------------



- Г-н Бекяров, вече втора седмица не спират коментарите около повишените цени на хляба. Защо се стигна до това?

- Цената на хляба вълнува всички и доста хора все още живеят с надеждата, че тя ще остане непроменена. Но ако някой се опитва да работи без да променя цените, то това е свързано със заобикаляне на норми. Не е нормално да се произвежда пазарен продукт с ниска цена след като му влияят фактори като гориво, работна заплата, осигуровки и данъци. Цената на хляба не е само суровини и материали. Това са също инвестиции и асортимент.

КАРЕ ТУК---------------------------------------

Не може непрекъснато да се твърди, че хлябът имал социален характер. Той бе превърнат в такъв от правителства, които, както всички с радост разбрахме, няма да се върнат. При тях се наложи да се редим за хляб на опашки в края на ХХ век. С мобифони на опашки за хляб - това беше смешно.

--------------------------------------------------

Ако индустрията продължи да изпълнява социални функции, тя е обречена на гибел. Ако се стигне до фалити, то ще е именно заради цена, която не обслужва бизнеса. Ето защо обяснихме на обществото, обяснихме и на правителството какъв е смисълът на нашите искания. Подписаният с правителството меморандум даде точни правила кой, какво и как може да продава и на кого.

Брашното е изходната точка, от която може да се тръгне за цената на хляба. Заложеното съотношение 1:2 е поносимо както за производителя, така и за потребителя. Когато се създаваше меморандумът, ние взехме активно участие, защото смятахме че по този начин ще се въведе някакъв ред. За първи път се приложи европейски подход към цената на хляба. И затова сега се учудвам с какъв евтин едностотинков популизъм някой се мъчи да ни обясни, че цената няма да се промени. Който иска да не я променя, нека да обясни как ще дотира производителите и да започне да произвежда евтин хляб. Но да каже и как ще хората да си върнат загубата, ако фалират.

Ние никога не коментираме дали цените на тока или на телефоните, да речем, имат социален характер и те се променят. Нито пък обсъждаме социалния характер на вестника, защото и той е информационен елемент от нашето всекидневие, а цената му се променя. Естествено, увеличението не е приятно, не е удобно. То бърка бюджети, съществуването на хората. Но трябва да има поносимост.

- Трите софийски завода обаче не вдигат цените, дори обявиха символична намаление. Това само въпрос на популизъм ли е?

- Чист популизъм, и то много елементарен. И трите хлебозавода купуват същите брашна, плащат данъци. Повишението на горивата ги засяга със същите проценти, както и останалите производители. Просто и тяхната цена в момента е нереална. Всеки елемент на себестойността, който влияе върху цената на хляба, трябва да се добавя, това го пише и в меморандума.

- Това значи ли, че продават на дъмпингови цени?

- Някои от хлебозаводите - особено тези в Ботунец и в Лозенец, продават на дъмпингови цени. Една и съща фирма - "Симит", продава брашна на софийските хлебари на цена от 400 лв./т. Те обаче продават хляб по 57 ст./кг. За килограм хляб са нужни 770 гр. брашно. Излиза, че 30 ст. е само цената на брашното. Като се добавят 6 ст. за изпичане, остават около 20 ст., които не могат да обслужват бранша. Не е нормално да работиш с 1-2 ст. печалба от някакво изделие.

КАРЕ ТУК----------------------------------------

Миналата година цените на пшеницата тръгнаха от 120-130 лв. за тон, а сега - от 160-170 лв. Брашната бяха около 360-380 лв., сега са 420. Това не е отразявано в цената на хляба. През декември горивото беше 65 ст., а сега го купуваме за 1,19 лв. Всичко това се наслагва. Заговори се и за 20% увеличение на минималната работна заплата, а в нашия бранш повечето се осигуряват на минималната надница. И ако не се въведе ред в цените, нещата ще излязат извън контрол.

---------------------------------------------------

Друг е въпросът, че дъмпингът е твърде далеч от европейските пазарни принципи. Когато у нас дойде "Шел" спокойно можеше да наложи дъмпинг и за една седмица щяхме да купуваме само от техните бензиностанции. "Данон" също е многонационален концерн. И той можеше да свали цената на млякото и да ни накара да купуваме само оттам. Но тези фирми дойдоха с качествено обслужване, с модерни опаковки. Видяхме, че бензин може да се продава и заедно с хранителни стоки. Създадоха се условия, при които качеството на обслужване се повиши, но не се намали цената.

А ние сега тръгваме точно в обратната посока - обясняваме на хората колко евтин ще направим хляба. Целта е прозрачна - да изтласкаме конкурентите. И в крайна сметка на пазара ще останат единици. Те ще наложат цени, които няма да са удобни на никого. Освен това с дъмпинговата цена се удря малкият и среден бизнес, а цялата икономика в момента е ориентирана в тази посока. Хлебопроизводството е съсредоточено главно в малки и средни предприятия. Големите са малко на брой и нямат възможност да задоволят нуждите на хората. Освен това, ако в природата беше необходимо да има само слонове, щеше да има слонове, а то има и мишки, и мравки. И някои хора са забравили, че не можем всички да бъдем по един калъп.

- Наскоро лансирахте препоръчителни цени. Ще се пресече ли така спекулата?

- Смятам, че препоръчителните цени са нормални за търговията с такива нетрайни изделия. Те не са задължителни, а просто са ориентир. И моряците, когато видят фара, не виждат точния път до него, а светлината, към която се стремят. С препоръчителната цена действително може да се преодолее и спекулата. Мисля, че тези 10-12% които търговците ще начисляват върху производствената цена, трябва да ги задоволят. Не може някой да си слага 20 или 30% надценка, както става в момента, понеже всичко е на тъмно. Не се знае нито на каква цена се доставя, нито на каква се продава.

Има търговци, които продават между 50-60 ст., а хлябът им е доставен да речем на 36-40 ст. Така някои печелят и до 40%, макар че да търгуваш с такива надценки при този свит пазар е истинско престъпление.

Всички например знаят, че кока-колата е 1,90 лв. Наистина, може да я продаваш и на 2,10 лв, но не повече, защото никой няма да ти я купи. "Данон" защо сложи препоръчителна цена? Защото не са виждали пазарна икономика ли? Така не се наруши и цената, която обслужва производителя. А като се спомене за рентабилност и за инвестиции при хляба, на това се гледа едва ли не като на ерес. Затова и този бранш не се модернизира, няма го разнообразието, което би могло да се получи.

- А не се ли притеснявате, че премиерът може пак да ви каже, че заигравате с цената на хляба?

- Ами хубаво е Иван Костов наистина да ни попита. Аз лично съм му подарил една книга, в която пише от колко грама брашно колко грама хляб се прави. Нека да сметне сам - по цените, по които се продават брашното, маята, тока. Той е добър икономист и ще намери цената на хляба.

- Колко е реалната цена на насъщния в момента?

- Реалната производствена цена е 84 ст./кг. В Америка съотношението между цената на брашното и на хляба е 1:8, в Италия 1:3, в други страни е 1:5. Ние не можем да бъдем максималисти и да искаме съотношение 1:10. Защото цената все пак е акт, в който участват двама - купувачът от една страна и продавачът или производителят - от друга. Не можем да сме некоректни и спрямо хората, понеже потреблението и без това се е свило. Но не може ние като производители до безкрайност да понасяме тези тежести. Всичко това господин Костов го знае много добре и той лично ни препоръча всичко, което влияе върху цената на хляба, да се добавя, а не да се маха.

- Но и делът на сивия сектор във вашия бранш остава доста голям.

- Всичко отново тръгва от цената. Сивият сектор е абсолютно недосегаем, защото се явява на пазара с ниска цена и клиентите го приемат едва ли не с удовлетворение. Така се създава илюзорно спокойствие. Но неслучайно американците имат една поговорка - че сиренето е безплатно само в капана за мишки. И сивият сектор в един момент може да ни изиграе много лоша шега. Има и народна поговорка, че хляб и свещ се плащат. Просто хората са заложили някакъв символ в тези неща.

КАРЕ ТУК------------------------------------------

Некоректно е да се мисли, че хлябът може да се получава даром. А най-некоректно е да се мисли, че това е социален продукт. Всички се убедиха, че здравеопазването вече е платено, обучението е платено. Трябва да се убедят, че и цената на хляба не е социална. В Европа социална стока няма. Там социалните елементи означават бедност, а никой не иска да пуска бедни в дома си.

-----------------------------------------------------

- Покрай данните за свитото потребление обаче се появи и тезата, че стандартът на българина се е повишил и затова той яде по-малко хляб.

- Намаленото потребление е факт. И причината не е в това, че хлябът е изчезнал. Просто има форми, под които българинът се снабдява със суровина. Получил си е земята, оттам ще си вземе и брашно. Много хора не ходят на работа и вкъщи има кой да произведе хлебни изделия. А и тези, които работят, са доста ангажирани през деня и не им остава време да се хранят. Напрежението да оцеляваш в преструктурираща се пазарна икономика е много голямо и никой не си позволява лукса да седне и да се нахрани обилно.

Освен това вече има и избирателно отношение към хляба. Хората се хранят по-малко, но по-избирателно. Количеството не е символ на интелигентност. Прецизното и модерно хранене изисква не обеми, а качество. На пазара вече се пускат изделия, които са със защитени качества. Тенденцията в развитието на хлебарството е в здравословното хранене - да се влагат повече неща, които да дават възможност за пълноценно хранене.

Не знам дали стандартът на българина се е повишил, но забелязвам, че след корекциите на цените на горивата движението по улиците не е намаляло. След като искаш да правиш бизнес, не можеш да се лишаваш от елементарни неща. Всички негодуват за цената на горивата, но всички ползват коли, защото правенето на бизнес изисква движение.

И все пак стандартът на живот не може да се мери с консумацията на хляб. В САЩ например консумират страшно много хляб. По данни на едно американско списание оборотът на тяхната хлебна промишленост за миналата година е $ 5,4 млрд., а за закуските и сладкарските изделия - $ 3 млрд.

- У нас подобна статистика не се води.

- Не се води, понеже българинът се срамува да каже истината за себе си. Когато обсъждахме в консултативния съвет анкетната карта, с която да се уточни колко хлебари има и как работят, исках да се записват и счетоводни данни, които всеки би могъл да покаже. Това е ориентир кой как работи и какви данъци плаща. Човек трябва да се покаже, за да се види, че работи. Американците, освен че посочват името на фирмата, дават също продажбите, с колко души работят, колко камиона имат, какви видове хляб произвеждат. А у нас колегите се срамуваха да извадят на показ тези данни.