Да кажем мислено "Сбогом" на Ланслот Уеър. През 1938 г. той основа "Менса", която в наши дни класира българите на второ място в света по интелигентност - след евреите.

MЕNSA значи "маса" и щом името ти е Ланслот, как да не ти хрумне за рицарите на кръглата маса, означаваща равнопоставеност. В Оксфорд има къща с месингова табелка, осведомяваща минаващите римляни за FONS ET ORIGO MENSAE. "Основоположникът", специалист по авторско право и интелектуална собственост, и всички от "Менса" (в САЩ сега те са към 100 000) знаят, че колкото и точки да набереш в теста за интелигентност, това не значи, че си разумен.

Понеже ни липсва разум, днес повече деца не ходят на училище от вчера и не са равнопоставени по шанс в живота. Просвещението сякаш не е било, глобализацията ни носи нова неграмотност, суеверия и вяра в царе, папи, патриарси. Цар Симеон се усуква около загубения си трон. Папата, полякът Войтила, канонизира свой предшественик, който наричал евреите кучета. Руски мистици се сетиха, че императорът преследвал староверците и сегашната "черна серия" от руски беди започна веднага щом канонизираха Романовци. Значи - гняв Божи; нали истинският мъченик - и преди, и след революцията - бе народът.



Да се срамуваме ли от нашата азбука



- По-амбициозният владетел носи по-големи беди - каза проф. Джоунс.

Наближавахме Копенхагенския дворец с дворчето, застлано със дребни павета, между които все прораства трева, понеже там никой не върви. Но ние знаехме, че през войната кралят го обхождал насам-натам с жълта шестоъгълна звезда на ревера. Толкова можел, толкова направил за датските евреи. Повече от Борис III.

Бяхме на преводаческа сбирка в Копенхаген. Домакините ни показаха един портрет на Андерсен с надпис "Приказки" на десетина азбуки и стотина езици. Потърсих има ли го на български. Имаше го.

Благодариха ни. Ние, преводачите, сме били направили "приказките" най-четеното четиво на света, по-четено от Гьоте и Шекспир.

Но професор Джоунс беше шекспировед и в замъка Елсинор (там го произнасят Хелсингьо), след като отминахме приземието с каменните вани за солена херинга, всяка вана с вместимост 3 кубика, извади книгата за дневната разкладка и ни показа:

- Ето: рейнско вино - по 3 литра за жените, 4 за слугите, 5 за войниците. За владетеля и семейството му безотчетно. Значи, когато вдига тост за Хамлет при първия му сполучлив удар в дуела, кралят не прави особен жест; все едно аз да пия една кока-кола!

Така проф. Джоунс ни обясни как трябва да се превежда текстът за датския принц.

А датчаните ни обясниха, че Андерсен не е универсален, а толкова локален, че го разбират само на родния му остров Фюн. Фюнският не бил датски, а "езикът, на който ангелите говорят в неделя". За да предаде неговата поетичност, един грък превел Андерсен в стихове. Ами американският превод на "Малката кибритопродавачка"? Какво ще кажа аз за американците?



Новите дрехи на царя



Замислих се. Помислих още малко. Накрая казах:

- Те са американци.

Спогледаха се разбиращо.

"Малката кибритопродавачка" на Андерсен е тъжна приказка. Момиченцето, което продава кибрит на улицата, умира от студ. Но в американския превод то се озовава в разкошна къща, камината бумти, на масата слагат цвъртяща от фурната гъска. Поданиците са щастливи.

- Да се пазиш от царе - посъветваха ме. - Вие ги наричате първи секретари на партията, нали?

Американците се защитиха отлично за "Кибритопродавачката":

Творбата тръгва по света и е неподвластна на автора си. Неграмотната черна готвачка я разказва на децата в плантацията. Демократично е да зачитаме правото на неграмотните да променят разказа, щом върви от уста на уста. Няма авторско право (ама и Бил Гейтс го нямаше още).

По времето на Андерсен наричали Копенхаген "Северната Атина" - философи, драматурзи, разказвачи. Стохиляден град с крепостна стена. Вечер заключвали вратите, давали ключа на краля и призори го получавали обратно.

Усъмних се:

- Толкова ли бързо се наспивал Негово Величество? За него ли е приказката "Новите дрехи на царя"?

- Не. Може би да. Андерсен, син на перачка-алкохоличка, се гордеел, че го канят в двореца. Но знаел, че на трона може да седне принц-глупак, понеже е от потекло на роднини, които се женят се помежду си и се израждат.

Виж, дето се съмнявам, че кралят спял толкова малко, е друго. Датският крал бил спец по следобедния сън. Спял на трона с ключа в ръка. Ставал ли сънят му дълбок, изтървал го, ключът дрънвал на плочестия под и го събуждал. Но - каква несправедливост! - сега изкарват, че не той, а Карл Велики има авторско право върху следобедната дрямка и Шарлеман (Карл) е символ на обединена Европа. В нея всеки прецаква другия. Ех, Ферхойген!