|
Още в устава на дружеството е заложено то да бъде препродадено - там пише, че веднага след регистрацията в Софийския градски съд ще започнат преговори с US WEST International Inc. за сключване на мениджърски договор за управление и закупуване на 25% от "Мобилтел". Американците обаче се отказват от споразумението и дълго време след вземането на лиценза компанията няма пари, за да направи обещаните инвестиции.
В битката за лиценз за изграждане на цифрова клетъчна мрежа освен "Мобилтел" има още двама кандидати. Единият е "Детаком", дъщерна фирма на "Дойче бундеспост телеком", другият - консорциум от 8 български банки и фирми. Консорциумът въобще не подава оферта - според негови представители Комитетът по пощите и далекосъобщенията (КПД) не му е дал информацията, необходима за изготвяне на офертата.
Междувременно правителството на Любен Беров замени конкурса със събеседване с кандидатите. Предложението на "Детаком" е отхвърлено - нямало да ангажира българската индустрия. А "Мобилтел" обещава да използва за поддоставчици родни заводи и да им осигури работа. Така молбата на "Мобилтел" за лиценз е удовлетворена. Ощетеният кандидат 2 пъти се оплаква в прокуратурата, но жалбите му бяха оставени без разглеждане. Според тях честотата е отпусната от КПД - щедрост, на която комитетът няма право. С ефира се разпорежда специална комисия.
Интересно е, че процедурата по издаването на лиценз стартира още по времето на правителството на Филип Димитров, когато шеф на КПД бе Стефан Софиянски. Точно заради проблеми с МО и МВР около отпускането на честота се забави издаването на разрешение. Гордиевият възел бе разсечен от военния министър в кабинета "Беров" - Валентин Александров, който изненадващо за всички щедро отпусна "Мобилтел" честота.
Така на практика "Мобилтел"
взе под масата и лиценза, и част от националния ефир
Дружеството получи лиценз за GSM оператор на 8 юни 1994 г. Едно от условията е на 8-ия месец след неговото получаване "Мобилтел" да е покрил градовете Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Благоевград, Дупница, Кюстендил, Сандански, София, Пловдив и Петрич.
"Мобилтел" плати скандално ниска лицензионна такса - 2,4 млн. лв. (малко под 45 000 долара). В другите източноевропейски страни за същото нещо таксата е десетки милиона долара (в Полша примерно бе 60 млн. долара). Това стана причина през 1996 г. тогавашният шеф на отдел "Концесии" Николай Минков да се закани, че таксата може да бъде преоценена. "В условията на лиценза, който е за 12 години, пише, че годишно фирмата ще плаща за поддържане на лиценза реално погледнато около 1 млн. марки", обяснява по онова време Красимир Стойчев. По неговите сметки до края на срока на лиценза държавата ще получи над 25 млн. долара.
Тогавашният председател на КПД Любомир Коларов също се закани да вземе лиценза, тъй като конкурс де факто не е имало. До нищо трагично обаче не се стигна.
Сериозните проблеми на "Мобилтел" бяха от съвсем друго естество. След оттеглянето на американците фирмата не можа да намери пари за инвестиции. В края на 1995 г. Стойчев тръгна да продава компанията.
"Анализите сочат, че всички опити да се намери друг оператор са безуспешни. Никой от големите оператори в момента не иска да бъде партньор на "Мобилтел". В областта на телекомуникациите светът е едно голямо село и ако някъде не си бил съвсем почтен, вече не те приемат на масата", коментира тогава шефът на отдел "Концесии" към МС Николай Минков. Положението бе спасено от "Сименс", който се съгласи да отпусне стоков кредит.
В началото на 1996 г. Красимир Стойчев официално поиска от КПД да му разреши препродажба на дружеството, защото ако това не стане, България ще остане без GSM- оператор. "Мобилтел" няма пари да се разплаща с банките, а спирането на изгражданата GSM мрежа ще доведе до сериозни проблеми в бизнесконтактите ни със света", пише Стойчев. "Беше много сърцераздирателно писмо, затова разреших продажбата", каза шефът на КПД Любомир Коларов. Ръководството на "Мобилтел" дори предложило
да отстъпи безвъзмездно 20% от компанията на БТК
Преговорите с дъщерната компания на "Дойче Телеком" - "Де Те Мобил", за покупка на мобилния оператор обаче се провалиха.
Все пак на 21 юни 1996 г. "Мобилтел" заедно с дълговете й бе продадена за 27 млн. марки. 17 млн. са преведени по сметки на негови компании в чужбина, 10 млн. - в БЗК. 92% стават собственост на "Глобус инвестмънт", представлявана от Григорий Лучански, собственик на скандалната международна корпорация "Нордекс". Останалите 8% са на "Теленорд", представлявана от Роза Беренд. По това време "Мобилтел" дължи около 30 млн. марки.
Интересно е още нещо - на 24 февруари 1997 г. Красимир Стойчев дава интервю, в което казва: "Реших да се оттегля от управлението на "Трон", "Мобилтел" и "Стандарт нюз",
за да мога да помагам като консултант на СДС"
Но до хепиенд пак не се стигна. "Глобус" се явява обикновен посредник и целта му е да препродаде "Мобилтел" на италианската "Стет". Условието на италианците обаче е лицензът на "Мобилтел" да бъде преоформен в концесия. Такова предложение е внесено на последното заседание на кабинета на Стефан Софиянски, но юристите на МС са против и то не се приема. Италианците се отказват.
На 26 юни 1997 г. акциите на "Мобилтел" са джиросани обратно на предишните им собственици - "Трон" и "Фърст файненшъл". Според слуховете
Майкъл Чорни е гарантирал кредит на Красимир Стойчев,
с който последният е откупил акциите на GSM-а от "Глобус". Тъй като не е успял да върне кредита, акциите стават собственост на Чорни. По това време в управата на компанията се появява Владимир Грашнов, както и американската инвестиционна банка "Ланденбург Талмън". Идеята е американците да поемат мениджмънта на компанията и да я подготвят за пускане на фондовите борси.
Тези препродажби станаха причина за друг скандал - между бившите съдружници Атанас Тилев и Красимир Стойчев. Шефът на "Дару" обвини Стойчев, че го измамил, като не са му платил 15% от неговия дял. Тилев дори заведе наказателно дело във Виена и поиска 37 млн. шилинга. Стойчев отвърна, че Тилев всъщност никога не е притежавал тези акции. Делото още се точи.
В края на 1997 г. 50% от "Мобилтел" са купени от обявения за швейцарски фонд "Истърн Маркет Телеком" (по-късно се оказа, че той е регистриран на Бахамските острови). Негов представител в България е адвокатът на Чорни Тодор Батков. Останалите 41% са собственост на "Фърст файненшъл", а 9% - на фирмата на Грашнов "Бул Сим".
Грашнов обяснява отстраняването на "Трон" така: "Представителят на "Трон" в "Мобилтел" Стюарт Каралян, използвайки своето положение, гарантира от името на "Мобилтел" заем от 1 млн. долара пред Обединена българска банка, без да уведоми останалите членове на ръководството. Парите се дължат от "Трон", а се оказа, че "Мобилтел" трябва да ги плаща."
По същото време той за първи път признава, че зад компанията стои Майкъл Чорни.
"Чорни е мой приятел
и с такова приятелство аз мога само да се гордея. Ако Чорни и близките до него фирми решат да инвестират в България, страната може да има само полза от това. Съжалявам, че моят приятел има само неприятности в България и тук се тиражират некомпетентни измислени писания по негов адрес. Съжалявам, че не бях в България, когато тук се злоупотреби с неговото име. Смятам, че такива неща не ни правят чест", коментира Грашнов.
През 1998 г. "Фърст файненшъл" окончателно се оттегля от "Мобилтел", като прехвърля дела си на "Бул Сим".
На последното общо събрание преди месец стана ясно, че "Истърн маркет телеком лимитед" държи вече 94,9% от акциите на "Мобилтел", "Бул Сим" има 0,083%, а самият Грашнов като физическо лице има 1 акция. Нов акционер е регистрираното в Кипър "Ем си Джи холдинг", представлявано от доверения човек на Чорни Джоузеф Карам.
За пореден път нов собственик на "Мобилтел" започна да се търси в края на миналата година. Версиите защо се налага това са две - че става по изричното настояване на правителството или че руснакът вече няма изгода да държи компанията при пускането на втори GSM оператор. Говореше се, че към "Мобилтел" интерес са проявили 4 компании - "Телефоника", "Дойче телеком", "Стет"-Италия и "Зееви груп". Първите 3 бързо се отказаха, а преговорите със "Зееви" се проточиха.
Интерес към "Мобилтел" проявяват и приближени до управляващите фирми. Според "Монитор" още в края на 1998 г. премиерът Иван Костов чрез доверен човек сондирал дали може да получи 34% от "Мобилтел". През юли 2000 г. пък Красимир Стойчев се явил като посредник на хонконгска и израелска компании. Той бил склонен да преговаря за цена от 600 млн. долара, като задължително условие е самият той да поеме мениджмънта. "Мобилтел" обаче отказал да продава. Месец по-късно Чорни бил изгонен от България. Красимир Стойчев категорично отрече да е имало подобно нещо, но адвокатът на Чорни Тодор Батков потвърди.
По неофициална информация интерес е проявила и турската компания "Тюрксел".
По официални данни брутната печалба на "Мобилтел" за 1999 г. е 44,3 млн. лв. Приходите са били около 204 млн. лв. (три пъти повече от 1998 г.), а задълженията - 204 млн. лв.