|
Съмненията, които онзи ден накараха премиерът Костов да нареди проверка на "Мобилтел" по всички възможни линии - неясни акционери и капитал, нарушаване на условията на лиценза, генериране на фиктивен трафик, съществуват, откакто компанията е създадена. Едва сега обаче
някой "прогледна"
за тях. Затова няма никакъв проблем да се вземе лицензът на мобилния оператор.
Атаката на властта е масирана - тя не е съсредоточена върху едно от нарушенията, удря по всички слаби точки едновременно. Това е ясен признак, че за разлика от предишните "дърпания на уши" сега целта не е просто предупреждение, а пълно задушаване на компанията или поне на акционерите й. Прави впечатление например, че властта се позовава на всички възможни закони, предвиждащи отнемане на лиценза на "Мобилтел" - за мръсните пари, за далекосъобщенията, на Наказателно-процесуални кодекс и т. н.
Обвиненията пък се позовават на доста
разтегливи текстове,
за които трудно могат да се намерят категорични доказателства. Досега не е имало случай да се докаже нечистият произход на капитали, вкарани у нас през офшорни зони. В нито един документ не е формулирано точно и ясно какво означава "заплаха за националната сигурност". А дори БТК призна, че не може да представи в съда доказателства за генериран фиктивен трафик. Така че всичко ще се сведе до логически връзки и до убедителността на властта.
В атаката има още нещо особено - управляващите ползват закони, които не предполагат компенсиране на собствениците на пострадалата компания за направените инвестиции. Законът за мръсните пари предвижда конфискация на предмета и средствата на престъплението в полза на държавата. Все още се спори дали това трябва да стане преди или след съдебно решение по казуса, но и в двата случая временно управляващ в съответната фирма става държавата. До конфискация обаче едва ли ще се стигне.
По-вероятно е да се разиграе сценарият с отнемането на лиценза, макар че и там не е ясна процедурата. Нито в лиценза на "Мобилтел", нито в закона е казано какво ще стане с абонатите при подобно стечение на обстоятелствата, както и с изградените вече съоръжения. Затова едновременно с проверката премиерът Костов нареди на министъра на съобщенията Антоний Славински да внесе поправка в закона, с която да се гарантират правата на потребителите. Безспорно в това има логика - никой не е виновен, че ползва и съвестно плаща услугите на компания монополист, която в един момент е станала неудобна на властта. Все пак обаче Законът за далекосъобщенията, който трябва да бъде променен, е приет от този парламент и от мнозинството на СДС. Защо тогава никой не се замисли за това?
Възможните варианти за защита на правата на потребителите също не са много. Най-вероятно държавата ще поеме задълженията на мобилния оператор по поддръжката, което си е също вид национализация - колкото и управляващите да се стремят да избягат от тази дума.
Интересното предстои оттук нататък. Какво ще прави държавата с тази GSM мрежа? Ще продължи да я обслужва и да събира такси? Или ще обяви нов конкурс за честотата й? И колко време
аванс на собственика на втория GSM
ще даде това, за да навакса той преднината, набрана от "Мобилтел"? Във всички случаи хазната е на печалба, защото в нея ще постъпват свежи пари.
Въпросът е какво ще прави "Мобилтел" с изградените вече съоръжения, ако държавата намери начин да обслужва клиентите й без тях. Единият вариант е да ги запази, докато тече обжалването или ако реши да кандидатства за нов лиценз (по закон това може да стане най-рано след 2 години). Дори и най-перспективната инвестиция не може да си позволи да бъде замразена за дълго време. А и забраната Майкъл Чорни да влиза в България е за срок от 10 години. Каква е гаранцията, че след 2 години лицензът на "Мобилтел" ще бъде върнат? След нещата, които НСС вече разпространи за бизнесмена и които тепърва ще вади при очертаваща се продължителна битка, едва ли ще се намери политическа сила, която да се нагърби с риска да реабилитира спорна личност като Чорни.
Така че най-удачният вариант за собствениците на "Мобилтел" е да продават. Проблемът е, че без лиценз цената на компанията рязко спада. В началото на годината шефът на мобилния оператор Владимир Грашнов обяви, че голяма международна компания е оценила "Мобилтел" на 800 млн. долара. Но дори да приемем, че това е реална цена, тя все пак е за работеща компания.
Има и още една подробност - потенциалният купувач трябва да има сигурни гаранции, че ще получи лиценза отново. Иначе за какво са му съоръженията? А това означава, че трябва
да се договори с правителството,
което би могло да му го даде отново. Това не просто стеснява кръга на евентуалните кандидати, а направо предопределя кой ще е новият собственик - той ще е "одобрен" от правителството (независимо дали ще е фирма от приятелския кръг "Олимп" или дружелюбно настроен чужд инвеститор, турски например).
В този контекст не е случайно, че в орбитата на "Мобилтел" отново се появи миналият за кратко в нелегалност виден посредник Красимир Стойчев. Просто за пореден път който трябва, ще купи каквото трябва, при това без излишни финансови усилия.
Историята с "Мобилтел" ще се точи още доста време. Не само защото по принцип предстои сблъсък в съда, а третата власт не е от най-бързите. Но и защото скандалът е благодатна почва за демонстриране на активност и принципност от всички органи на изпълнителната власт. Което е подходящ фон за започващата отсега предизборна битка.
Процесът обаче не може да продължи до безкрайност. Новият собственик трябва да влезе във владение преди изборите догодина, изходът от които едва ли ще е благоприятен за СДС. Все пак като си положил толкова усилия да свършиш мръсната работа, защо да оставяш дивидентите на наследниците си? Които и да са те!