:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,971,250
Активни 172
Страници 1,760
За един ден 1,302,066
Кулинария

Европейският привкус в българския Великден

Празничните традиции, родени някога от религията и културата, днес са в плен на хрантелно-вкусовата и сувенирната индустрия
Дали приближаващото членство на България в ЕС - водещата медийна тема в дните на Страстната седмица - ще промени физиономията на традиционните български празници? Това е въпрос, на който днес трудно може да се даде категоричен и детайлен отговор. По принцип празникът и по-специално празничната трапеза е едно консервативно и някак интимно пространство, в което промените настъпват бавно и трудно. В същото време никоя традиция не е изцяло защитена от външни влияния. Точно поради тази причина са се появили и много от считаните за задължителни днес великденски трапезни атрибути като боядисаните яйца, козунаците или печеното агне. Никоя от тези храни не е официално канонизирана от християнската църква. За великденската трапеза в църковните предписания е казано единствено, че трябва



да бъде богата, блажна и празнична



Никъде не са споменати нито боядисаните яйца, нито козунаците, нито пък поулярният в католико-протестантския свят великденски шоколадов заек. Тези неща са се настанили на трапезата доста след като християнството е станало европейска религия. Някои от тях (боядисаните яйца) изглежда са наследени от дохристиянски обичаи, а други са резултат от някакво хрумване, което скоро след това се е превърнало в мода.

В патриархалното българско село от XIX век първото агне се е колело за Гергьовден, а на великденската трапеза е имало печени пилета и кокошки. Днес агнешкото се приема като нещо почти задължително.

Появата на боядисаните яйца най-често се свързва с античния Рим, където имало обичай по време на пролетни празници хората да си ги разменят като подарък. Приобщаването на яйцето към християнската традиция не би трябвало да изглежда странно. Заради своята характерна форма и даваща живот материя яйцето е универсален космически символ в различни древни митологии. В много от тях за начало на битието се приема разпукването на някакво яйце. На великденската трапеза се смята, че яйцето символизира гробницата, която Христос отворил, за да възкръсне.

Неговата символика е толкова силна, че то с лекота е прескочило



от трапезата в сувенирната индустрия



Около великденските празници се продават рисувани яйца от дърво, порцелан и разни други материали. Изглежда тази мода е родена в края на по-миналия век, когато руският цар Александър III поръчал на френския бижутер Фаберже да изработи яйце-бижу, което да подари на царицата.

За разлика от яйцата, историята на козунаците е доста по-кратка. Твърди се, че този специалитет е измислен от някакъв предприемчив френски хлебар през XVII век. Скоро неговото изобретение се превърнало в европейска мода и изместило традиционните великденски хлябове, баници и други печива. У нас козунаците се появяват към края на XIX век заедно с навлизането на европейската градска култура. В българския език думата "козунак" вероятно е влязла от румънската cozonac (баница с грозде) или от гръцката kuzunaki, която означава звънче и явно е свързана с храктерната форма на гръцките великденски козунаци в миналото.

В историческите извори великденският заек за пръв път е споменат в Германия през XVI в. Вплитането му в символиката на празника се обяснява с особената плодовитост на това животно. Два века по-късно германски и датски заселници пренесли и наложили този специалитет в Америка. Там заекът бил наречен Бъни и не само обогатил празничната трапеза, но и разширил асортимента на сладкарската индустрия.

В Австралия заради екологичната катастрофа, предизвикана от зайците в миналото, шоколадовият заек Бъни днес е нежелан. Неговата роля изпълнява едно торбесто животинче, подобно на мишка, което австралийците са кръстили Билби. Така националното чувство за вредата от зайците е уважено, без да пострадат интересите на сладкарите.

С влизането на България в ЕС изглежда неизбежно и проникването на този невинен



католико-протестантски празничен кич



у нас. Впрочем той вече се забелязва на българския пазар. Шоколадовият заек наднича от рафтовете на супермаркетите заедно с разни плюшени пиленца и други великденски украси.

Произходът и съществуването на отделни традиции и обичаи в миналото обикновено се свързваше с религията, културата и бита. Днес водеща роля в развитието и поддържането на празничните обичаи играят хранително-вкусовата и сувенирната индустрия. Потреблението е основен двигател на прогреса в индустриалното общество. То е задължителна част от празничната сеутня, но в същото време заличава и мистичната дълбочина на празника.

----

Рецепти



Лозови сарми с агнешко месо

Продукти: 650 г агнешка кайма, 100 г краве масло, 1 връзка пресен лук, 100 г ориз, половин връзка магданоз, 10 зърна черен пипер, 1 кофичка кисело мляко, лозови листа, сол.

Ситно нарязаният пресен лук се задушава в част от мазнината с малко вода, измитият и отцеден ориз, агнешката кайма и смления черен пипер, сол и ситно нарязания магданоз. Лозовите листа се попарват с подсолена вода или се измиват в студена течаша вода, ако са от консерва. От сместа се завиват малки сарми, нареждат се плътно в тенджера и се затискат се с чиния. Заливат се с малко топла вода и част от мазнината и се варят на слаб огън. При сервирането се поливат с разбитото кисело мляко и останалото разтопено масло.



Пълнена агнешка плешка

Продукти: 1 агнешка плешка, 2-3 връзки пресен лук, по 1 връзка магданоз и джоджен, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.ч. ориз, 100 г краве масло, сол.

Ситно нарязаният лук се задушава с половината от маслото и малко вода. Прибавя се измитият ориз, разбърква се и се залива с 2 чаши гореща вода. Вари се на тих огън 10 минути. След това се прибавят черният пипер, сол на вкус, ситно нарязаните магданоз и джоджен и по желание сварени и нарязани агнешки дреболии. Плънката се изсипва в направения в обезкостената плешка отвор и се зашива. Месото се посолява, намазва се с останалото масло и се поставя в тава с 1 чаша гореща вода. Покрива се с фолио или с було от агнето и се пече отначало в гореща, а след това в умерена фурна. По време на печенето се полива със соса, а ако трябва се долива и гореща вода.



Шпиковано агнешко бутче

Продукти: 1 агнешко бутче (2 кг), 100 г масло, 3 с.л. брашно, 5 глави лук, 5 моркова, 2 стръка праз, 1 глава чесън, черен пипер, сол.

Измитото и подсушено месо се обезкостява, наръсва се със сол и черен пипер и се набожда от всички страни с остър нож. Във всеки разрез се поставя скилидка чесън, парче морков, парче лук и зърно черен пипер. Шпикованото бутче се завързва с конец и се изпържва от всички страни в горещото масло, след което се изважда. В същата мазнина се задушават ситно нарязани лукът, морковите и празът. Добавя се брашното и се разрежда с малко гореща вода. Подправя се със сол, черен пипер и счукан чесън. Месото и леко задушените зеленчуци се поставят в тава, покриват се с фолио и се пекат около час и половина в гореща фурна. Към края на печенето фолиото се отстранява, за да се зачерви месото. Готовото бутче се реже на филийки и се поднася заедно с прецедения сос от печенето.



Козунак с бадеми и стафиди

Продукти: 1 кг брашно, 8 яйца, 300 мл прясно мляко, 250 г захар, 200 г краве масло, настъргана кора от един лимон, 2 ч.л. лимонов сок, щипка сол, 40 г мая, 2 пакетчета ванилия, 50 г стафиди, 50 г обелени бадеми, 50 г сладко от зелени смокини, 1 яйце за намазване.

Маята се размива в малко прясно мляко с 1 с.л. захар и половин ч.ч. брашно. Оставя се на топло да втаса. Яйцата се разбиват заедно със захарта и се прибавя затопленото мляко. Брашното се пресява, прави се кладенче и вътре се изсипва яйчената смес, лимоновата кора, сока, ванилията и маята. Накрая се прибавя разтопеното, но не горещо масло и се омесва тесто. Оставя се на топло, за да втаса. От тестото се отделя около една трета и се омесва със стафиди и ситно нарязаните зелени смокини. Поставя се във форма и се оствя да втаса. Останалото тесто се раздела на три части, от които едната се омесва със стафиди. Отделните части се разточват на въжета и се оплитат като плитка. Поставят се в предварително намазани с масло форми и се оставят да втасат. Когато набъбнат двойно, се намазват с разбито яйце, украсяват се с обелените и нарязани бадеми и се поръсват със захар. Пекат се около половин час на 200 градуса.

----

Страницата подготви: Ясен Бориславов
2
971
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
01 Май 2005 17:23
Голяма статия.
01 Май 2005 20:10
"Голям" е българският гений Илия Бешков. Прочетете:

Прераждане или Възкресение?
Илия Бешков
Стандарт, 30.4.05

Ако не си поет, или ще се приютиш при догмата, или ще станеш циник, или ще се заемеш да поучаваш поетите...
Понадзърнах в учението на Дънов. Дори една религия, лишена от поезия и свобода, е непоносима. Учителят Дънов е написал стотици книги, които сам е дозирал за първи, втори, трети и тъй нататък курсове. Това са степени на посвещението, разделение на хората според годността им да приемат доктрината. Христос не дели хората. Неговата мярка за тези работи е по-друга: "Който е сложил ръка на ралото и се обръща назад, той не е орач..." Дънов не изповядва възкресението, а прераждането. Най-възвишеното освобождение на духа той поставя под съмнение. Прераждат се кучето, суекът, волът и аз - наред с тях или чрез тях. Достатъчно ли е едно прераждане, ако ти с уверение за друг земен живот ми отнемеш смисъла на възкресението?..
Заченат от словото, човек се осъществява чрез него и то е второто му раждане - по-реално от физическата му реалност. Та Ботев не възкликна ли: "... Какви съм думи изрекъл?..."
Спорят за факта: зачеването и възкресението! Но когато се родят поетическите образи, кой пита поета за тяхната вещественост и достоверност? Възкресението - независимо дали е физически факт, или не е - стана факт в словото. Чрез него то вече е нова реалност и се осмисли. Реалността на словото е по-вярна и трайна от веществената и обективната реалност. Това ми е единственото основание да предпочета първата реалност. Оттук и изкуството има чисто възкресенски смисъл.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД