|
Едновременното кандидатиране на министъра и главния секретар на вътрешното ведомство от една страна, и повече от очевидните законови проблеми по отношение на най-висшата професионална длъжност от друга, изначално предопределиха това, което е на път да се сбъдне - напрежение, симптоми на хаос, удобна възможност за опозиционни атаки и в крайна сметка поставяне под съмнение на извършваното от МВР през следващите два месеца.
Всъщност всичко започна, още когато дясната опозиция и особено партията на Иван Костов
призоваха президента веднага да освободи ген.Бойко Борисов
После те неочаквано млъкнаха. Затова пък се появи представителката на лявата опозиция Татяна Дончева, която обвини, че настоящият главен секретар на МВР "ще участва в изборите в нарушение на закона" и че като всеки офицер в МВР трябва не да излезе в отпуск, а просто да напусне поста. Веднага след това тя не пропусна и леко да поиронизира за сметка на Борисов: "но тъй като ние сме много толерантни към него и тъй като искаме да му покажем, че да говориш за нещо, което никога не си правил, отстрани и то на едро, не е само проява на не най-добър тон, но е хубаво да го натопиш вътре и той сам да види как изглеждат нещата пък отвътре, пък и публиката да види...".
В тази поза - на главен секретар и кандидат-депутат Борисов е лесно атакуем. А правителството и президентът трябва хубаво да си помислят какво да правят в тази ситуация и дали и те няма да оберат негативите.
От гледна точка на Борисов ситуацията е елементарна - той не правел агитация, пък и официално предизборната кампания не е започнала. След това се обърна към политиците да се учат от него на морал, а не да го гонят. И обви в загадъчност близкото бъдеще, като подметна, че президентът можело и да не иска го освободи.
Ситуацията с Борисов е уникална.
Спорно е дали кандидатирането му ще е законно,
ако излезе само в отпуск и не напусне за постоянно поста. Просто защото законът за МВР дава тази възможност. За разлика от закона за отбраната и въоръжените сили, който изрично указва, че офицер, който се кандидатира за депутат, трябва да напусне веднага и дори министърът е длъжен да го освободи от кадрова служба. Последното обаче за МВР го няма. Има, че е налице несъвместимост чак, когато съответният човек бъде избран за "народен представител или кмет". Дотогава той може да е в платен или неплатен отпуск по избор. Има хипотеза, че такива като Борисов не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическия им неутралитет. Този текст обаче е толкова разтеглив, че трудно ще мине. Така че независимо от всички внушения може би трудно ще издържи тезата, че Борисов трябва да бъде отстранен завинаги.
Тук по-важното е, че управляващите се готвят да направят
нещо, което няма опора в нито един закон
И то е да сложат някакъв временен заместник на Борисов. Съвсем наскоро вътрешният министър Георги Петканов обяви, че до 25 май щял да предложи на правителството конкретен човек и че избирал от десетина достойни кандидатури.
И тук идваме до въпроса дали изобщо е възможно някой да замени Борисов временно. Това няма никаква законова почва.
По закон главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР. Той координира и контролира почти цялата оперативна работа на министерството - разработки, охрана на мероприятия, агенти, операции, съвместна работа с чуждите служби и т.н. Той не може да бъде заменен от никого. Най-малкото защото няма заместници по закон. И никакъв временен човек не може да го направи. Отгоре на всичко неговите правомощия произтичат един път от закона за МВР, втори път от президентски указ.
Разбира се, винаги може да се сложи някой, който да се нарече "заместник на Борисов". Той обаче не може да издава никакви актове, на него министъра не може да делегира свои правомощия и в крайна сметка единственото, което ще може да прави, са оперативките. При всички положения това ще е "бутафорна фигура", който първо ще се притеснява от логичните сравнения с Борисов, второ ще обира негативи от това, че не може да прави нищо конкретно. А накрая и
може да не стане постоянен главен секретар,
ако сегашният стане депутат и напусне поста завинаги.
МВР-шефът Петканов се опита да обясни онзи ден, че е възможно президентът да издаде указ за временен главен секретар и така да преодолее всички тези проблеми. Това обаче ще е правен абсурд, като се има предвид, че ще има главен секретар в отпуск и временен главен секретар. Откъде точно ще му идват правомощия на втория - не е ясно. Това означава ли, че ако през лятото главният секретар излезе в отпуск, всеки път президентът ще трябва да назначава временно негов заместник?
Има и още един негативен ефект от цялата тази работа. И той е, че позатихналите спорове между Борисов и Петканов може да се появат пак. Защото вече се появиха слухове за възможни временни заместници на главния секретар, както и кой кого предпочита. Хипотезата е, че Петканов ще избира измежду директора на националната полиция ген. Илия Илиев, шефа на НСБОП ген. Валентин Петров и директора на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров, а пък Борисов настоявал за шефа на контраразузнаването - Национална служба "Сигурност" ген. Иван Чобанов. Последният междудругото е бил секретар на МВР в правителството на Любен Беров, когато вътрешен министър беше Виктор Михайлов. Тогава тази длъжност беше подчинена на главния секретар и всъщност беше нещо като зам.министър.
Евентуалното
слагане на шеф на национална служба за временен заместник
на Борисов също е странно. Подобен опит имаше преди години, когато се настояваше Атанас Атанасов да съвместява едновременно шефското място в контраразузнаването и секретарското място в МВР. Наложи се тогавашният държавен глава Петър Стоянов да скръцне със зъби и да откаже да подпише, за да се откаже тогавашното правителство от подобен ход.
Безспорен проблем би било и изваждането на човек от шефското място на национална служба и слагането му само за временен главен секретар. Тук идват въпросителни, като това дали той трябва да бъде освободен с указ на президента като директор на национална служба. Защото всички те се назначават, както и главният секретар по предложение на президента и с последващ указ на държавния глава.
Логично е да трябва, тъй като ще изпълняват други функции и няма да има как да си изпълнява задълженията по "главното" назначение.
Спорен е и вариантът да се търси човек извън средите на ръководствата на националните служби, пък било то да е директор на РДВР. Защото кой ще е той, който няма да е назначен с указ на президента, а ще ръководи и координира 6 генерали? И как точно директор на регионална дирекция ще управлява и контролира 6 национални служби?
Изобщо положението не е розово и е повече от интересно как точно ще го изиграе политическото ръководство на МВР и правителството. Поне засега не се вижда полезен ход. Да не говорим какво наддаване ще падне до 25 май кой точно ще заеме поста.
Тук е добре да отбележим, че МВР така и не успя толкова време да намери заместник-директор на НСБОП на мястото на напусналия полк.Венелин Великов, какво остава за заместник на Борисов пък било то и временен.
Кандидатирането на Борисов и Петканов
ще доведе до атаки, че МВР може да се използва за предизборни цели. Подобни подмятания вече започнаха откъм някои по-хард представители на лявата опозиция, но с приближаването на изборите те ще се засилят. Не стига всичко това, но и по избирателния закон бе прието, че всички кандидат-депутати ще бъдат проверявани дали са били сътрудници на бившите и настоящи специални служби. И отговорите в по-голямата си част ще трябва да дойдат от националните служби на вътрешното министерство. В крайна сметка с подписа на министъра на вътрешните работи ще отиват в Държавната комисия по сигурност на информацията, ръководена от Цвета Маркова, а оттам и към лидерите на политическите партии и коалиции.
Отсега може да си представим основателни или неоснователни нападки ще има - че този бил подаден нарочно, друг бил премълчан и т.н.
Неизбежно всяка проява на Борисов и Петканов ще се тълкува и в предизборен план, което не е добре и за тях, но е много опасно за цялото МВР, което в един момент може да бъде схващано като своеобразен застъпник на своите шефове, кандидатирали се за депутати.
Повече от очевидно е, че и правителството, и най-вече държавният глава трябва да излязат с решение от тази почти патовата ситуация. Без значение дали ще слагат или махат. Просто половинчати решения в случая ще са много по-опасни.
Иначе и президентът, и правителството рискуват да обърнат МВР в цирк.
|
