|
Малко по-рано - на 25 февруари т.г., Съветът на Европа призова своите 46 страни-членки, сред които и България, да се борят срещу гетоизацията на ромите. Ако правителството не реши проблема с ромските гета, Eвропа ще си остане мираж за България, каза ЕС на българското правителство още през 2003 г. У нас обаче ромският въпрос винаги се разглежда много по-добре на теория, отколкото на практика, коментират ромски активисти. След като прие Рамкова програма за интеграция на ромите в обществото, на кабинета му трябваха 4 години да сътвори и план за действие по нея. Той си остана само на хартия, а на практика работа беше свършена единствено в областта на образованието.
Същият план беше мултиплициран и в чест на
Десетилетието на ромското включване (2005-2015), където се претвори в "план за действие за десетилетието". Новият план е много добре подготвен, даде оценката си Лало Каменов, доскоро главен експерт към Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси (НССЕДВ), а сега зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация. Има обаче миниатюрен недостатък - в основата му е философията: "Нема пари - действайте!"
Поредната декларация за интеграция на ромите е на по-малко от месец и засега провокира само аплодисменти, но не и действия. На Международния ден на ромите - 8 април, парламентът задължи българските институции да осигурят подкрепа за провеждането на Декадата. "Това е исторически документ за интеграцията на ромите. За пръв път се прави нещо конкретно за малцинството", смята Лало Каменов и препоръчва: "Планът за действие е отворен и ромите трябва да се възползват от възможността да предлагат конкретни решения".
Без заложени средства обаче, колкото отворен и конкретен да е планът, най-вероятно ще си остане
поредният документ с чудесни пожелания
И просто опит за замазване очите на ЕС.
Въпреки че демократичните принципи са на почит в Европа, едва ли грижата за ромите е провокирана само от хуманни подбуди. Далеч по-силна мотивация е страхът на европейците, че ще им се наложи да съжителстват с около 5-те милиона изключително бедни роми от България, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Съществува и риск в съюза да бъде вкаран елемент на социална нестабилност, която може да стане извор на редица други конфликти. Неслучайно при гласуването в Европейския парламент на договорите за приемането ни в ЕС "Шпигел" писа: "ЕС прави жестока грешка като се съгласи да приеме София и Букурещ".
От всички ромски проблеми пък жилищният е сред най-наболелите. Въпросът е "забатачван" години наред, разказва Михаил Иванов, доскоро секретар на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет.
Жилищният проблем не може да се решава изолирано
от другите тегоби на ромите. За да се осигурят жилища, трябва да има и заетост, за да имат ромите средства, с които да поддържат тези жилища. За да им се осигури заетост пък е нужна квалификация и така се навлиза в порочен кръг, от който трудно се излиза.
Програмите за жилища трябва да вървят паралелно с програми за трайна заетост, казва и Антонина Желязкова - директор на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. Как безработен човек без доходи си плаща сметките за ток и вода се разбра преди година в пловдивската Шекер махала. За нула време щастливците, настанени в луксозни мезонети срещу 1 лв. наем на кв. м, натрупаха безкрайни дългове към общината. След като известно време се успокоява с мисълта за съдия-изпълнител, кметството се видя принудено да свали още наема.
Шекер махала бързо се прочу като ромския Бевърли Хилс. Но засега си остава единственото гето с неколкозвездна категория у нас. Според неотдавнашен доклад на Програмата за развитие на ООН, ромите в Източна и Централна Европа живеят в условия, "които са
по-близки до условията в района южно от Сахара
отколкото до европейските". 40% от тях обитават жилища без течаща вода и над 50% нямат тоалетни вътре в домовете си, сочи проучването, цитирано от "Интернешънъл хералд трибюн".
От ПРООН дойде и засега най-мащабното предложение за разрешаване на жилищния проблем на ромите. Организацията предвижда да се построят над 47 000 нови жилища в ромските квартали на 88 български града. Според експертите обаче стратегията едва ли ще види бял свят. Програмата за развитие на ООН изисква държавата да участва със съществена част във финансирането на проекта - 38% или 473 млн. евро за период от 10 години. Това прави по 47 млн. евро всяка година за жилища на роми - бюджет, който е непостижим за каквато и да е жилищна политика у нас. Доколко осъществим е подобен проект може да се съди и по шума, с който беше рекламиран скромният на този фон 1 милион лева, отпуснат за образование на ромските деца.
Още преди 2 години на конференцията в Будапеща, където премиерите от Централна и Източна Европа родиха идеята за ромската Декада, българският министър-председател заяви, че подобряването на живота на ромите е приоритет на българското правителство. По това време управляващите у нас още нямаха отговор как да премахнат ромските гета. Идеи сега - бол, реализацията обаче си е все на същото ниво. Дано поне за ромската декада не се окаже вярна поговорката, че денят се познава от сутринта.
---КАРЕ---
ПРОБЛЕМИТЕ
- Ромските гета в градовете са извън регулация. Затова в тях няма канализация и узаконени връзки за електроснабдяване.
- Голяма част от жилищата в гетата са опасни за живота на хората.
- Ромските квартали в градовете са пренаселени. Пренаселването се дължи не само на висока раждаемост, но и на миграция от селата към градовете. Така се обособява гето в гетото и се стига до допълнително беззаконие.
- В сегрегираните по етнически признак квартали се развива култура на гетото, която откъсва индивидите от обществото. Тези хора започват да се чувстват добре само в гетото.
---КАРЕ---
Възможните решения
Подобряването на обстановката в ромските гета е почти невъзможна мисия. Според становище на строителното министерство и Центъра за териториално развитие, първо трябва да се определят терените, където може да се застроява, обяснява бившият секретар на НССЕДВ Михаил Иванов. Трябва да се прецени кои от сегашните постройки - повечето от които незаконни, могат да останат и кои са за събаряне.
Необходими са и устройствени планове. Едва тогава може да се мисли и за изграждане на социална инфраструктура - здравни, културни, административни сгради и зелени площи.
Много важен е въпросът за придобиването на нови жилища, казва Михаил Иванов. Има три варианта. При южноафриканския жилища се предоставят срещу ниски наеми. Проблемът при него е, че хората не чувстват жилищата като свои и не се грижат за тях, както стана в Пловдив. Втората опция е придобиване на жилища чрез облекчени кредити, но това означава да се въздейства неблагоприятно върху финансовия пазар. При третия вариант, работещ във Великобритания, държавата дава ежемесечна надбавка към дохода, но само докато той е под определена граница. Увеличи ли се доходът, държавата се оттегля. Според експерта това е най-подходящият вариант. Той обаче ще работи най-добре при хората с някакви доходи, а не при най-бедните.
Изграждането на няколко десетки хиляди жилища пък се приема като прибързана идея. От Центъра за териториално развитие предлагат първо да се използва свободния сграден фонд в селата. За да отидат в селата обаче, хората трябва да бъдат привлечени. Това може да стане единствено, като им се предложи поминък. И отново се влиза в порочния кръг жилища-заетост-образование.
Подобна идея дойде и от ромския депутат от НДСВ Александър Филипов. Той предложи роми да бъдат настанени в бивши казарми. Дори са започнали преговори с военното министерство.
В крайна сметка обаче въпросът за благоустройване на гетата е парадоксален, признава Иванов. Според западни специалисти те просто трябва да се разрушат. Ако някой наистина вярва, че това е възможно, нека дойде да го направи, казва обаче бившият шеф на НССЕДВ. Според него единственото реално решение е да се идентифицират свободни общински терени и всяка община да си изработи своя стратегия на базата на своите конкретни условия.
|
|
