Георги Саракостов е роден на 14 февруари 1966 г. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения. Специализирал е в областта на данъчното законодателство в Международната данъчна академия в Амстердам. През 1991-1992 г. е работил в Министерството на финансите, отдел "Данъчна политика". Активно участва при подготовката на въвеждането на ДДС в България. В момента е директор в отдела за данъчни услуги на "ПрайсуотърхаусКупърс"-България. Представлява Българската международна стопанска асоциация (БИБА) в Националния съвет по данъчна политика и е председател на Данъчния комитет на БИБА.



- Г-н Саракостов, смятате ли, че проектите на правителството за промени в данъчните закони, които бяха представени наскоро, са реалистични? Те предвиждат намаляване на корпоративния данък до 12.5% и на ДДС до 18%.

- На заседанието на Националния съвет по данъчна политика на 20 април т. г. беше подчертано, че посочените в законопроектите данъчни ставки трябва да се разглеждат като примерни и единствената цел е прилагането на законите да стане по-лесно като техника. Проектите бяха представени като експертни варианти, които все още не са на правителството. Разбира се, изпълними са, но въпросът е какви биха били разходите за тях. Всяка промяна на данъчен закон означава допълнителен разход и за държавата, и за бизнеса.

- Какви ще са трудностите при въвеждането на новите закони?

- За експертите - в изучаването и прилагането на новите подходи, които се предлагат, особено при определянето на облагаемата печалба. Новите проекти се четат по-лесно от действащите закони, но въпреки това пораждат много въпроси по евентуалното им практическо прилагане. Ако бъдат приети, неминуемо ще има нова вълна от публикации, коментари, курсове, консултации, писма до и от данъчната администрация. Всичко това би било разход на време и пари за бизнеса, а и за администрацията.

- Все пак няма ли новите правила да бъдат по-лесни за прилагане от сегашните?

- Не съм убеден, а и повечето колеги, с които съм обсъждал темата, също не ми изглеждат убедени. Действително през последните години имаше значителни трудности при прилагането на действащия закон. Но при всички негови недостатъци вече има изработени общи разбирания, много от които се прилагат ефикасно. Дали точно в този момент трябва отново да се сменя цялостно техниката на определяне на облагаемата печалба? Не съм сигурен...

- Защо да не се облага само чистата счетоводна печалба?

- Данъчният законодател, изглежда, не би поел риска да приеме счетоводната печалба за облагаема. Определени счетоводни разходи - например за провизии или от обезценки на активи - се отчитат от търговеца до известна степен въз основа на собствената му преценка за риска и пазарните условия. Това поражда опасението, че такива разходи могат да бъдат изкуствено завишени от данъкоплатеца, а това не се доказва лесно и би затруднило администрацията. Затова законът отлага данъчното им признаване до момента, когато възникнат по-сигурни доказателства, че разходите са били реални - например когато провизираните задължения трябва да бъдат реално платени или обезценените активи се продават на по-ниските цени. Подобни данъчни ограничения има и в други страни и според мен те не са основното притеснение на бизнеса - за него е много по-важно всички реални разходи за дейността рано или късно да бъдат признати и данъчно.

Инвеститорите се чувстват ощетени, ако присъщ за дейността им разход не бъде признат за данъчни цели никога. За жалост действащият закон, както и предлаганият нов проект не изключват подобна възможност. По този въпрос трябва да се работи още.

- Кои са основните недостатъци на данъчната ни система според експертите на БИБА?

- Те сякаш са не толкова в законите, колкото в практиките по прилагането им. Все още има много индикации, че далеч не цялата икономика декларира данъчно своите реални обороти, заплати и т. н. Това поражда нелоялна конкуренция спрямо тези, които спазват данъчните закони стриктно. Нужни са инвестиции в администрацията и по-целенасочено използване на нейния ресурс. Може би трябва да се извършват по-малко на брой данъчни ревизии, да се изискват по-малко на брой подписи, печати и нотариални заверки, да се инсталират по-малко касови апарати с фискална памет, но по-често да се прави анализ на риска въз основа на цялата информация за данъкоплатеца, а не само въз основа на счетоводните отчети и данъчните декларации, които той представя. Трябва да се съпоставят счетоводни, технически, маркетингови и други данни, за да се види дали те си съответстват. Подозирам, че все още има манипулирани счетоводства "само за данъчни цели", които успешно прикриват реалните обороти и укриват данъци. Това трябва да се пресича. Особено недопустимо е на коректен данъкоплатец да се отказва данъчен кредит, защото някой друг е нарушил закона.

- С кои данъчни условия у нас чуждестранният бизнес свиква най-трудно?

- Вероятно отговорът варира при различните данъкоплатци, но предполагам, че много чуждестранни инвеститори биха посочили данъците при източника върху възнагражденията за технически услуги. Нека обясня: ако закупите от чужбина високотехнологична машина, няма да платите данък за това, нито мито при вноса. Ако обаче закупите високотехнологична услуга - определен специализиран анализ или техническа разработка, - ще трябва да платите 15% "данък при източника", дори когато физически услугата е извършена в чужбина. Данъкът ще се дължи след извършването на услугата независимо кога и дали ще успеете да платите за нея. Това се възприема от чуждестранния бизнес като своеобразно мито, а не като пряк данък. Няма много съществена разлика между една високотехнологична машина и една сложна техническа разработка - и двете могат да бъдат еднакво скъпи и необходими за стопанския успех. Нека не забравяме, че всеки стратегически инвеститор остава зависим от чуждестранните доставчици на специфични за дейността му услуги, за които в много случаи няма алтернатива на местния пазар. Затова преразглеждането на този данък би се възприело положително от много чуждестранни инвеститори - сегашни и потенциални.

- Кои са положителните тенденции в българската данъчна система?

- Те не са малко. Тенденцията за намаляване на преките данъци естествено е важно облекчение за бизнеса. В това отношение Западна Европа сякаш се учи от Източна, въпреки че понякога я критикува. Бяха въведени важни облекчения при облагането с данък при източника за фирми от Европейския съюз. Това също не остана незабелязано. Местни производители успешно използват процедурите за суспендиране на мита, с което реално влияят на митническата политика. Предлага се възможността за групова регистрация по ДДС - това би било съществено подобрение на данъчната среда.

Положително е също, че проектите за нови данъчни закони се публикуват на етап работни варианти на сайта на данъчната администрация. Дори да не бъдат приети конкретните предложени текстове и подходи, дискусиите по тях са предпоставка за по-удачни решения в бъдеще. Очакваме хармонизацията с Европейския съюз да подобри допълнително някои параметри на Закона за ДДС, така че този данък да облага крайното потребление, а не бизнеса. Вярвам, че като цяло се движим в правилната посока, но по въпроса за скоростта и сътресенията по пътя винаги може да има различни мнения.

- Кога се говори за добра данъчна система?

- Някой беше казал, че добрата данъчна система е като чистия въздух - хората бързо престават да мислят за него и да го ценят, докато отново не им стане по-трудно да дишат... Всъщност всяка данъчна система е плетеница от компромиси и е добре данъкоплатците да възприемат засягащите ги правила като разумни и справедливи. Тогава дишането е по-лесно.

Важна предпоставка за една по-добра данъчна система според мен е по-широката и по-смела дискусия по принципите и подходите в облагането - какво да се облага и защо, кои разходи да не се признават данъчно и защо и т. н. Едва след като се оформи по-широк консенсус относно принципните идеи, те следва да се заложат в проектозакони. Мотивите към проектозаконите трябва да бъдат много по-подробни и обстойни от това, което виждаме като практика сега. Когато данъчните закони са убедително мотивирани, данъците имат по-добър шанс да бъдат приети от обществото и прилагани по-ефикасно. Някои наричат тази задача "да се продаде данъчната система на данъкоплатците" - вероятно защото при една успешна продажба плащащият знае за какво дава парите си и е съгласен, че си струва.