|
Сега изведнъж обаче управляващите се сетиха и решиха, че тази институция ще е много полезна. И на 8 ноември т.г. депутатите от СДС Иван Сунгарски, Димитър Абаджиев, Анелия Тошкова, Александър Пиндиков и Иван Димов внесоха проектозакон за омбудсмана. Това става две години след като дори Албания вкара институцията в конституцията си, а преди една година назначи и първият си омбудсман. Затова трудно може да бъде разсеяно впечатлението и съмнението, че управляващите в България се разбързаха, за да могат да назначат на изключително възловия пост свой човек преди изборите. Та ако загубят народния вот, да имат човек, който ще стряска сънищата на взелите властта, защото ще има достъп да изключителна по обем и качество информация и ще може да прави без големи усилия скандал след скандал.
За какво става дума всъщност?
Родоначалник на институцията "омбудсман" е Швеция, откъдето произхожда и самата дума. През 1713 г. по нареждане на краля такова лице е било уълномощено да брани пред администрацията интересите и правата на отделните граждани. Впоследствие шведите включват съществуването й в конституцията си.
Първият парламентарен омбудсман е избран пак в Швеция през 1810 г. Институцията получи своето признание в Европа през последните няколко десетилетия на 20 век като в почти всички държави на континента има омбудсмани или сходни на тях фигури. По определение и правило основната функция и предназначение на народния защитник е да наблюдава административната дейност в държавата и "да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, срещу корупция и произвол, накърняващи правата на човека". Омбудсман или подобна на нея институция съществуват освен в почти цяла Европа, също и в Канада, Аржентина, Коста Рика. Отделните държави използват различни пътища за нейното въвеждане. Едни го правят директно чрез конституциите си, други чрез отделни закони, трети - чрез декрети. През 1985 г. Съветът на Европа приема специална препоръка относно институцията "омбудсман". Подписаният през 1992 и влязъл в сила през 1993 г. Маастрихски договор предвиди европейският парламент да избере омбудсман в рамките на Европейския съюз и това бе направено през 1995 г. Така, че ако искаме да влезем в ЕС, то без омбудсман няма как да минем.
В същото време, както признава главният парламентарен омбудсман на Швеция Клаес Еклунд, в самата идея за народния защитник е заложен парадокс. От една страна той е държавна институция, а от друга, задачата му е да защитава личността от други държавни институции. От трета страна омбудсманът се различава от всички останали държавни органи - не е съд, нито административен орган, и по правило има по-скоро морален характер.
В същото време обаче
в повечето страни той има изключително широки правомощия
Същото положение е залегнало и в проекта за създаването на омбудсман в България. Според него за омбудсман ще се избира български гражданин, който е навършил 40 години и не е по възрастен от 65 г. Той задължително ще трябва да е с висше образование. Освен това "трябва да има познания в областта на националното и международното право" и да "е с високи морални качества и привързаност към идеите на хуманизма и демокрацията". Каквото и да значи последното. Омбудсманът ще се избира от парламента за срок от 5 години и ще има право само на два мандата. Докато заема поста той няма да може да да заема държавна служба, да получава възнаграждения срещу труд, освен от преподавателска дейност и научни публикации. Омбудсманът няма да може да изпълнява и друга обществена функция, както и да членува в политическа партия или синдикална организация. Според проекта предложения за омбудсман ще могат да правят президентът, председателят на Конституционния съд, Висшият съдебен съвет, както и 20 хиляди пълнолетни български граждани. Изборът му ще става с обикновено мнозинство. Вносителите на законопроекта предвиждат възможността общественият посредник да може да бъде отзоваван по предложение на тези, които са го предложили, когато не се справя с работата си. При освобождаването му парламентът отново ще гласува с обикновено мнозинство, след като изслуша омбудсмана. Общественият посредник ще се ползва с имунитета на народен представител, а ще взема заплатата на член на Конституционния съд.
Проектът предвижда много широки правомощия за омбудсмана. Той ще разглежда оплаквания и сигнали срещу органи и лица, осъществяващи публична власт. Ще има право да извършва разследвания и да прави проверки, включително и по собствена инициатива. Ще може да отправя предложения и препоръки до органите за отстраняване на последиците от накърняване на права. Предвижда се възможността да предлага на президента, правителството, главния прокурор, Народното събрание и върховните съдилища да сезират Конституционния съд, когато се налага тълкуване на основния закон или пък отмяна на закони.
Общественият посредник ще има правото да иска и да получава безпрепятствено информация от държавните органи, както и да има достъп до лицата и институциите, които осъществят публичната власт. Той дори ще има възможност да присъства при обсъждането и вземането на решения. Посредникът ще има право и публично да изразява мнение по накърняването на права и свободи на частни лица. Той ще може да уведомява прокуратурата за резултатите от своите разследвания и проверки, когато се натъкне на данни за извършено престъпление. За особено тежки случаи на накърняване и незачитане на права и свободи омбудсманът ще може да информира Народното събрание, както и да подготвя и оповестява специални доклади. Освен това кореспонденцията на омбудсмана с хората, които му се оплакват от съответния държавен чиновник или държавна институция ще е неприкосновена. Тя нито ще може да бъде проверявана, нито ще може да бъде ползвана като доказателствено средство.
В същото време в проекта се предвижда, че общественият посредник няма да може да се занимава с оплаквания и сигнали срещу Народното събрание, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет, прокуратурата, съда и следствието.
Табу за него ще бъдат националната сигурност и външната политика
т.е. всички специални служби и дипломатите. Омбудсманът ще пише всяка година доклад, в който ще посочва разрешените случаи, отчет за разходите, както и мнение за степента на зачитане на правата и свободите на гражданите и правата на юридическите лица.
Предвижда се възможността да подават сигнали и оплаквания
да имат всички български и чужди граждани, както и всички юридически лица и неформални организации.
Оплакването и сигналът, за които няма да се плаща никаква такса, трябва да съдържат задължително единствено данни за подателя и начин за установяване на контакт. По искане на подателя неговата самоличност ще се запазва в тайна, предвижда проектът.
Сигналите и оплакванията ще се подават независимо, че се ползват и други пътища за решаването на проблема - например има дело в съда, административна процедура или нещо друго.
Според проекта няма да се разглеждат сигнали за неща, случили се повече от две години назад. Документът предвижда и възможността омбудсманът да назначава местни обществени посредници за една или няколко съседни области.
Проект на закон за народния защитник внесоха и от БСП
Според вносителите Любен Корнезов и Атанас Мерджанов той се различава значително от този на СДС. Според тях право да се обръщат към институцията трябва да имат само физически, а не и юридически лица. Те предвиждат възможността и защитникът да може да се отзовава ако се съберат 200 000 подписа на пълнолетни български граждани.
В проекта на социалистите е записано, че омбудсманът трябва да има право да присъства винаги в Народното събрание и да взема думата, когато я поиска. Освен това трябва да му се даде възможност и да бъде на заседанията на правителството и в консултативния съвет по национална сигурност при президента. Проектът "Корнезов-Мерджанов" предвижда народният защитник задължително да е юрист и то с най-малко 15 години юридически стаж. В мотивите си социалистите са отбелязали най-големите опасности за институцията. А те са възможността тя да се превърне в "Бюро жалби", хората да й нямат доверие и тя да стане "ненужна декорация на мнима демокрация".
Омбудсманът наистина е нужен в България.
Особено през последните години, в които държавните органи и чиновници решиха, че могат да "колят и бесят" безнаказано. Едва ли има българин, непопарен от държавен чиновник - бил той от общината, областната управа или някое министерство. Но просто не е имало къде да се оплаче. Ако някой все пак си е направил усилие да пусне сигнал до широко рекламираните приемни на президентството, министерски съвет или при кмета, сигурно бързо е установявал, че винаги получава уклончиви отговори, обяснения, че това не е от тяхната компетентност или пък някоя и друга препоръка да си потърси правата по съдебен ред.
Няколкото пилотни проекта за омбудсман - в Севлиево, Копривщица, Пловдив, Варна, Шумен, Разград, Смолян, Стара Загора, Казанлък, район "Младост" в София и др. показаха, че ако институцията бъде въведена със закон, тя ще е сериозна възможност за "озаптяване" на държавните чиновници и на държавните органи като цяло.
В същото време обаче опасността тази институция да се политизира, както между впрочем всяка друга подобна в тази държава, си остава напълно възможна. И фактът, че управляващите изведнъж се сетиха и тръгнаха да приемат закона за омбудсмана преди изборите, дават аргументи все в тази посока. Така те, разполагащи в мнозинство в Народното събрание, лесно ще прокарат своя кандидатура за възловия пост. Дано поне в този случай излезем лоши пророци.
|