Тази година не бе като другите. През 1999 г. управляващата партия на България бе принудена да поведе война срещу корупцията в собствените си редици. Освен с тежката задача да упражняват власт, сините трябваше да се състезават в местни избори. В последната година на века СДС вече въобще не се опитваше да се бори с корупцията, пред партията нямаше каквито и да е тежки избори, а и изпълнителната власт бе упражнявана сякаш под лозунга: "Колкото - толкова". Ръководството хлопна окончателно вратите на "Раковски" 134, като само от време - навреме Иван Костов се показваше, за да каже на досадните журналисти: "Този въпрос не е в дневния ми ред. Как си позволявате да ме питате?"
През цялата година партията се занимаваше с това, което не искаше да се занимава в началото на мандата си - с вътрешнопартийни проблеми. Пред обществото лидерите създаваха впечатление на заспали хора, но в същото време, вътре в християндемократическата си организация, действаха енергично сякаш са прекалили с витамините. Всичко, което стана в СДС през 2000 г., бе
пряк резултат от рокадите в кабинета
в края на декември м.г. Тогава Командира съкрати от правителството Бакърджиев, Бонев, Божков и други 7 министри, като на изпроводяк обеща на всеки, че няма да бъде забравен, че всеки ще получи достатъчно значимо място в структурите на властта. Валентин Василев трябваше да бъде новият главен секретар на СДС на мястото на Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев щеше да е дясната командирска ръка в НИС, Васил Гоцев бе готвен за шеф на парламентарната комисия по европейска интеграция. И т.н.
Костов не изпълни нито едно от обещанията си и, вместо да лекува партията, реши да разчисти от пътя си всички потенциални конкуренти. В началото на годината Командира прокара тезата за несъвместимостта на постовете в държавната и партийната власт, с която отби от НИС на СДС Муравей Радев, Александър Божков и Надежда Михайлова. Така дойде 11-та национална конференция /26.02/, на която Костов бе преизбран с огромно мнозинство, но неговите хора на практика загубиха мнозинството си в ръководството на партията - НИС на СДС. Синият депутатски фолклор роди моментално крилата мисъл: "Наш'та система е 4-4-2", т.е. в НИС има 4 човека на Костов, 4 на Бисеров и двама на Бакърджиев.
През февруари Костов не успя да победи,
въпреки призивите, които отправи към делегатите на конференцията: "Да изкореним всичко гнило в СДС", "Нов път с нови хора" и "Да освободим първите редици на СДС от политици с нисък морал". С тези думи той не успя да повлияе върху избора на Бакърджиев и Бисеров от НИС, но успя да оклепа партията си, в която имало хора с "господарски манталитет, които са изоставили политическата работа с избирателите за сметка на приватизацията, бизнеса и кадруването, които са злоупотребили с властта, като са устройвали свои за сметка на чужди".
Костов пооправи позициите си в партията в края на март, когато Евгений Бакърджиев подаде оставка от НИС на СДС, за да запази поста си в столичната организация на сините. Бакърджиев бе сменен от спряганата за негов човек Мария Стоянова, която обаче бързо мина в лагера на Костов. Така Бакърджиев загуби влиянието си в ръководството на партията, но със серия от добре планирани ударни изяви успя да се окопае в най-влиятелната синя организация - софийската.
Вторият голям вътрешнопартиен успех на Командира
дойде на 26.10, когато след не дотам премислено искане за оставката на премиера, Христо Бисеров и Йордан Цонев подадоха оставка от партийните и парламентарните си постове. Екатерина Михайлова стана главен секретар, като по този начин системата в НИС 4-4-2 бе трансформирана до 8 срещу 1, като ролята на самотна опозиционерка в момента играе Светлана Дянкова. Така Костов успя да се окопае на "Раковски" 134, довеждайки партията до безпрецедентната ситуация, в която за пръв път никой седесар не е в състояние да оспорва абсолютната му власт.
Командира си осигури зимуването на върха с титанични усилия. Всеки, който се опитваше да се изправи срещу него бе отрязван бързо и категорично. Новият НИС отхвърли грубо искането на Бисеров за нова коалиционна политика, която да включва и по-близко сътрудничество с ДПС. НИС на Костов не пожела да си публикува доходите в Интернет, когато Бисеров направи това. С гордо мълчание ръководството отмина исканията на Бакърджиев правителството да отчете "Програма 2001", а старият и новият НИС да седнат на една маса и приятелски да обсъдят положението в организацията. Бакърджиев обаче успя да свали шефката на официоза "Демокрация" Невен Копанданова.
Костов не само запази властта си на "Раковски" 134, но успя даже творчески да я доразвие. През май
започна да работи т.нар. "Страшен съд" -
вътрешнопартийният Контролен съвет, който следи за уставни нередности в партията. Първата работа на лидера на Страшния съд бе да събира доноси за корумпирани седесари, които са вземали пари под предлог "За нуждите на СДС". Никой, естествено, не се опари от тази атака.
През ноември Костов пробва реакциите на Националния съвет на СДС, като вкара за гласуване Правилник за тълкуване на устава. НС не реагира никак, с което отвори пътя на Костов към бъдещо суспендиране на устава и управление с временни декрети. Без звук "против" мина и искането на Костов, направено на семинар в Пампорово, партията да му засвидетелства вярност в борбата му срещу вътрешнопартийния враг. Засвидетелстваха му.
Костов прокара и размислите си, озаглавени "Харта за ценностите на СДС като християндемократическа партия". Колкото по-самотен стърчеше на синия връх Иван Костов, толкова по-често инкасираше удари. Преди година-две, когато някой замахваше към Командира, калта неминуемо оцапваше някой от обкръжението му - я Бисеров, я Бакърджиев. През последните месеци всеки развален домат попадаше в десетката на Костов.
Ударите по рейтинга му идваха най-вече от съпартийци,
които първо приказваха, а после мислеха. И така ставаха храна за медиите. Костов обикновено защищаваше тези хора, като така ставаше техен съучастник. В началото на годината той застана зад министър Муравей Радев в момент, в който прилежните данъкоплатци се редяха около данъчните служби като крави пред кланица, обезкуражени от бавнодействието на финансовата администрация.
После Костов не пожела да накаже Юлето Берберян, която се изложи като кифладжийка с приказки за парламентарните банички. Без последици бяха отминати и приказките на колоса от Плевенско-Гулянски район все-още-министър Теодосий Симеонов. Този, който упрекна Либия, че не е бяла държава, този, който заплаши журналистите със съд, този, който цапна фоторепортера на "Сега" Александър Михайлов. Костов не санкционира човека, за когото президентът Петър Стоянов каза: "Съвсем сигурно е, че това, което казва Симеонов, е съвършено недопустимо не само за един министър, а и изобщо за един човек, който се занимава с политика".
Рейтингът на властта сериозно пострада и от приказките на Асен Агов в началото на годината, че ще признаем Косово. Парламентът даде приноса си за смъкване на синия рейтинг с цялостното си творчество. Връх в дейността му обаче безспорно остава законът за забрана на комунизма, приет в края на март и дебата по промените в закона за досиетата през декември.
Управляващите си направиха харакири, обявявайки война на вестниците.
Още на 2 юни премиерът отсече, че публикациите в медиите за корупцията във властта са "глупости, простотии, недоказани твърдения". Рейтингът на Костов и компания бе още по-силно ударен от хората, които в различни периоди останаха извън СДС. В един и същи ден през април Богомил Бонев поиска оставката на Костов, а шефът на "Подкрепа" пусна запис на корумпирания държавен служител М.М. После Богомил Бонев уличи като корумпирани зам.-министър Едит Гетова и премиерския съветник Марин Маринов. Той разкри, че контраразузнаването е поискало да се подслушва Андрей Райчев, че СДС се финансира с недекларирани, съмнителни пари и т.н. Тренчев пък казваше, че има информация за двама министри от правителството на Костов, които са били партийни секретари на БКП преди 1989г.
Серия от скандали, като "Парите на Лучански" и "Спестявания от командировки" , дълбаеха пробойна след пробойна в славния син кораб. На 17.04 зетят на Костов напусна кръга "Олимп" след силна медийна атака. Олимпийците на Славчо Христов бяха едни от открояващите се герои на годината. Три месеца след като Националната агенция за безопасност на бизнеса обяви, че 3000 телефонни абоната в цялата страна се послушват
избухна скандалът "Филчевгейт"
В края на ноември шефът на отдел "Общ надзор" във Върховна административна прокуратура ген. Николай Чирипов вкара СДС в нов скандал с твърдението си, че се подслушват Ахмед Доган, Осман Октай и други политици от ДПС, както и шефът на следствието Бойко Рашков. Президентът, който през февруари се кълнеше, че е седесар, бе атакуван нон стоп от хора, приближени до Костов. Светослав Лучников, който основа "гражданско движение за пълна и безусловна подкрепа на СДС" заяви на 25 септември: "Явно, че президентът върви по пътя на Жeлю Желев, и това си е за негова сметка".
През декември пък началникът на премиерския кабинет Николай Вълчев внесе в своята Демократическа партия предложение за промяна на конституцията - държавният глава да се избира от парламента, а не пряко. Всичко това май дълбоко обиди държавния глава, който силно се затвори на "Дондуков" 1. Костов не се впечатли, а отвърна: "Президентът не е възпитателка, която да казва на партиите - вие тук, а вие там".
Серията от скандали отхапаха огромно парче от рейтингът на сините, който сега се е свил някъде около 20-22 на сто. За пръв път от 1997 г. членската маса на СДС спря да расте. Почна да се свива дори твърдото ядро на партията. Костов остана сам срещу всички, но това съвсем не означава, че се е отказал от борбата. Досега основната цел на сините властимащи бе да изкарат мандата си. Сега пред тях е поставена може би по-трудната задача - да спечелят нов мандат с ...трици.
|
|