|
Далавери се въртяха, въртят се и сега
в структури, които под една или друга форма работят с бюджетни средства. Сред тях са министерства, държавни агенции и ведомства, общини, фондове, търговски дружества с държавно или общинско участие, юридически лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество.
От 1997 г. насам финансовите нарушения растат лавинообразно. През миналата година държавата е ограбена с 395 991 000 лв. Сумата е три пъти по-голяма спрямо щетите, нанесени на хазната през предходната 1998 г. и над 12 пъти повече спрямо 1997 г. Сравнение с това какви нарушения са допускани при предишната власт не може да се направи, защото почти липсва отчетност за правените тогава ревизии и резултатите от тях.
Тенденцията на растеж в нарушенията вероятно ще бъде прекъсната през тази година. За деветте месеца Държавният финансов контрол (ДФК) е разкрил виновно причинени вреди за 133 548 541 лв. Сумата е с 36,3% по-малка спрямо констатираното за същия период на 1999 г.
Като цяло обаче числата очертават стряскащ факт - държавата се граби много. И по всевъзможни начини.
Най-много бюджетни средства се източват като се сключват неизгодни договори и се продават държавни и общински обекти и предприятия под себестойност. Вреди на държавата се нанасят още чрез незаконно безлихвено кредитиране, с преразход на горива, суровини и материали, чрез неизгодна продажба на дълготрайни материални активи, от плащане на неустойки, глоби и лихви по просрочия. За да се осигури лесна печалба, се допускат дори незаконно плащане на трудови възнаграждения и премии, липси и престъпления по служба.
Най-стряскащото е, че
повечето нарушения, макар и разкрити, остават безнаказани
Според оценките на държавния финансов контрол едва 2% от източените през миналата година средства ще бъдат възстановени - и то в най-добрия случай. Защото санкциите не са високи, а сумите се връщат най-често след точещи се с години съдебни дела.
Неведнъж финансисти са казвали, че далаверите с държавни средства ще бъдат пресечени ако се запълнят пропуските в законодателството и най-вече ако се въведе превантивен контрол върху харченето на бюджетни средства. Тази теза е лансирал неведнъж и шефът на ДФК Цветан Цветков.
Правителството най-после се вслуша в препоръките. Преди няколко месеца то предложи нов закон за държавния вътрешен финансов контрол. Неотдавна парламентът го прие. Новите разпоредби влизат в сила от 1 януари 2001 г.
Макар и с голямо закъснение, властта явно реши да демонстрира отговорно отношение към проблема и решимост да се справи с него. Законът въвежда горещо препоръчваната система за превантивен контрол върху изразходването на бюджетни средства. Така отговорното харчене на държавни пари най-после
от изключение може да се превърне в нормална практика
Тепърва обаче ще стане ясно как точно ще се прилага тази система.
Законът предвижда Държавният финансов контрол да се превърне от управление в агенция, което да му гарантира по-добра организация на дейността. Агенцията ще проверява, както и сега, всички структури в страната, които разпределят и харчат бюджетни средства. В това число влизат министерства, агенции, общини, разпоредители с извънбюджетни сметки и фондове и др. Ревизорите на ДФК вече ще имат достъп и до Националния осигурителен институт (НСИ), Здравната каса и фонд ПКБ. Те ще контролират и работата на агенциите, които получават и разпределят средства по програми на Европейския съюз.
При проверките в частния сектор законът премахва едни възможности, но разкрива други.
Държавата вече няма да наднича
чрез ДФК в предприятия и дружества, в които има миноритарно участие. Досега ревизии са правеха дори на фирми, в които държавното или общинското участие е символично. В бъдеще ревизорите ще влизат само в компании и обекти, в които държавата или общината държат блокираща квота, т.е. притежават поне 34% от капитала или пък участието им е достатъчно, за да осуетят неприемливи решения за увеличаване, намаляване на капитала или за преобразуване и прекратяване на дружеството.
От новия закон отпада досегашната практика ДФК да проверява частни фирми по предложение на главния прокурор и с възлагане на финансовия министър. Досега по този ред ревизорите влизаха в АД, ООД, командитни дружества, в кооперации, фондации, фондове, благотворителни организации, юридически лица по закона за вероизповеданията. Според експертите на самия финансов контрол тази мярка отпада, защото не било редно държавата да проверява частни лица и да харчи за това бюджетни средства.
Ново изискване в работата на ДФК
е да следи как се инвестират парите, които са отпуснати на страната ни по програми на Европейския съюз. За целта ревизорите ще влизат във всички частни фирми, които са получили средства от ЕС и от държавния бюджет. Те обаче нямат право да проучват какво е финансовото им състояние, имат ли дългове към хазната и осигуряването, каква дейност развиват и с какви партньори. Служителите на ДФК трябва да следят само как са изразходвани парите, дадени от евросъюза и от хазната. Ако някой от предприемачите е нарушил правилата, държавата ще връща парите на ЕС и ще си ги търси след това от съответната фирма.
Дотук с проверките в частния сектор. Законът предвижда в държавните структури и в предприятията с блокиращо държавно и общинско участие да бъде изградена нова система за превантивен контрол. Тя е задължителна за министерствата, държавните агенции и другите структури, които се разпореждат с бюджетни средства, за агенциите, които управляват средства от фондове на Европейския съюз, за ведомства с извънбюджетни сметки и фондове, за общините. Всички те трябва да въведат непознатата досега система на двойния подпис. Това означава, че
всеки разход ще се извършва задължително с одобрението
и подписите на ръководителя на съответната структура и на главния й счетоводител. По същия ред ще се поемат и финансови задължения. Тази система трябва да въведат още Националният осигурителен институт (НОИ), Здравната каса и фонд ПКБ, а също и държавните и общински предприятия, в които държавата и общините имат блокираща квота. Те обаче ще контролират чрез двойния подпис само харченето на средства, които са получили от бюджета.
Досегашната практика предвиждаше, извън периодичните проверки на ДФК, шефовете на агенции и ведомства, а също и министрите, да контролират ръководените от тях юридически лица чрез специални ревизионни служби. Службите, които работеха на пряко подчинение на ръководителите, трябваше да контролират как се разходват бюджетни средства и как се управлява имуществото.
Недостатъците на тази система са няколко. Първо, отговорността се прехвърля от ръководството към подчинени структури. Освен това се залага на последващ контрол, а не на превантивните мерки. Точно тук се открояват особеностите на новата система на двойния подпис. При нея вече ще се изхожда от принципа, че споделената отговорност между ръководителя на ведомството и главния счетоводител е стимул да се затяга дисциплината и да се охлади желанието за незаконни печалби.
В бъдеще при финансови ревизии
ДФК ще следи как работи системата на двойния подпис.
Както и сега ревизорите ще проверяват дали държавните пари се харчат законосъобразно, ефективно и по предназначение, когато са отпуснати целево, как се стопанисва имуществото, как се води счетоводството, спазват ли се изискванията за възлагане на обществени поръчки, изпълняват ли се задълженията към държавния и общинските бюджети. Ще се проследява още какви приходи от приватизация се реализирани и за какво са изразходвани.
При проверките служителите на ДФК отново ще имат право на свободен достъп до служебните помещения на обектите, до документацията. Те могат да изискват сведения, справки, декларации за банкови сметки в страната и в чужбина. Проверяваните нямат право да отказват исканата информация като се крият зад търговска или служебна тайна. Ревизорите на свой ред нямат право да разгласяват получените данни.
Когато при проверка бъдат разкрити нарушения на финансовата дисциплина, които не представляват престъпления, ДФК ще дава писмени указания как те да бъдат отстранени. Контролният орган може да делегира и свой одитор, който на място да следи дали се прилага системата на двойния подпис. Ревизорът може да съветва ръководителя на ведомството и главния счетоводител, без препоръките му да имат задължителен характер. Ако обаче бюджетната структура отново харчи неправомерно, поема неизгодни задължения или пък не спазва процедурите за обществени поръчки,
одиторът може да задължи нейното ръководство да съгласува с него всяко решение.
Министерствата, ведомствата и останалите структури трябва да изградят системата за контрол в срок от 6 месеца след като законът влезе в сила, т.е. до средата на 2001 г. Тук проскърцва една предвидливо оставена от управлението вратичка. Излиза, че финансовата дисциплина ще се затяга едва когато дойде новата власт. Дотогава управници и ръководители на структури, които разпределят и харчат държавни средства, най-вероятно ще си я карат както и досега - на далавера.
Законът отваря и още една вратичка, през която да се измъкват някои "по-специални" нарушители, с твърде странните условия за наказания и възстановяване на щетите. Почуда предизвиква фактът, че лицата, които са си позволили злоупотреби по служба и са припечелили незаконно от тях, ще плащат, както досега, глоби от 200 до 1000 лв. Суми, които в повечето случаи са символични спрямо реализираните облаги. Още по-странно е решението да се съкрати давностният срок, в който може да се потърси имуществена отговорност на виновните. Новият закон предвижда такава отговорност да се погасява до 5 г. от деня на причиняване на вредата или от деня на откриването й. Досега давностният срок бе 10 г.
Според експерти на ДФК промяната няма да се отрази негативно, а ще накара всички ведомства да търсят бързо възстановяване на щетите и вземанията си. Освен това след повече от 10 г. доказването на вина било невъзможно, защото счетоводство и документация не се съхранявали в такъв срок. Пак според експертите ревизии се правят на всеки 3 г., така че нарушенията ще бъдат разкривани навреме.
В действителност това не е така. От новия закон отпада точно този текст, който изисква финансови проверки на юридически лица с държавно и общинско имущество да се правят поне веднъж на 3 г. Агенцията сама ще планира кого и кога да ревизира. В определени случаи това ще й нареждат още кабинетът и финансовият министър. Т.е. проверките по време и място ще се назначават все от субекти на властта. Това означава, че управлението получава законната възможност както да провокира определени ревизии, така и да отлага други. А подобна свобода неизбежно става жертва на злоупотреби.