Поради липсата на реален политически дебат в обществото, непримиримо различните СДС и БСП свикнаха през последните 4 години да се държат като непримирима опозиция. Сиреч - като талибани. И както при истинските талибани различията им не са на същностна, а на фундаментална основа. Колко комунисти могат да се съберат на върха на една игла, има ли демокрацията "пъп" и в чие досие евентуално е отбелязан този факт. Много рядко се е случвало началниците на двете най-големи политически формации публично да сближат позициите си. И понеже в реален политически дебат те не предлагат различни цели, напоследък - дори и различни пътища към тези цели, остава усещането за заговор. Хем се дърлят зловещо, хем някак си заговорничат. Състояние, създаващо у страничния наблюдател усещането, което Жорж Ганчев още преди години определи като "червено-синята мъгла". Но ако върху "червено-синята мъгла" има много упражнения, досега рядко се е коментирало
възможна ли е коалиция между БСП и СДС?
Какво различава БСП, СДС или ДПС? Предлагат ли нещо различно? Представляват ли ясно различими групи от българите? ДПС например - сакън да не кажеш, че представляват турците в България. СДС - богатите българи, или пък БСП - пенсионерите. За работническа партия отдавна няма работническа класа - чиновниците на държавна заплата са повече! Според ДПС, бай Сали, дето става в четири и половина да бере тютюн, бил либерал. Остава като либерал да го видим по улиците с плакати "Изкупувайте тютюна по пазарни цени!". Ако СДС е партията на дясната икономика и християндемокрацията, ще рече че наброява по двама-трима набожни бизнесмени в град, които трудно ще наместят "зрелия муравейзъм" в представите за дясна икономика! Че зад 11-те БЗНС не стоят 11 идеи за аграрна реформа и модерно земеделие - коментарите са направо излишни! В момента различията между двата слона на българската политика БСП и СДС са просто незабелижими. Основните им спорове са за това кой е хомосексуалист, кой ченге. Дори в основния дебат, който отличава политическите платформи - за бюджета - нямаше ясно различими позиции.
Единственият, който се открои беше Венци Димитров,
но той винаги се откроява и не с идейните си различия, а с прагматизма на момента. Основните спорове между БСП и СДС се заключават във взаимните обвинения в кражби. Ако имаше истинска политическа воля за невмешателство в работата на съда и прокуратурата, тези обвинения и спорове нямаше да имат политически, а криминален характер. И щяха да се доказват в съда, а не в парламента, където би следвало да се правят закони.
Няма реален спор между "слоновете".
Те или не искат да го водят, или не могат да го формулират. Което е едно и също. Да вземем за пример изтеклата седмица. Политиците и от двата цвята обичат да се обвиняват един друг, че не умеят да формулират "дневния ред на обществото". Самият израз е дълбоко мухлясъл и издава спарени малоценостни комплекси, останали от времето на ТКЗС-ата, когато партийният секретар определя "дневния ред" не само на ТКЗС-то, но и на цялото село. Кой беше "дневният ред на обществото" през изминалата седмица? Новата икономическа политика, бюджета, избирателния закон? Не! Дневният ред бяха ченгетата, педерастите и евентуални промени в начина на избор на президент. При това всички участници в крамолата са наясно, че този парламент няма нито функционалната възможност, нито морала да предлага промени в конституцията? Как и за какво могат да се съберат две-трети депутати, мислещи еднакво?! Това е абсолютгно невъзможно, защото всички те мислят еднакво!
Убеден съм, че е време да се заговори
за предизборна или поне следизборна коалиция между БСП и СДС. Лидерите на двете формации сами ще бъдат изненадани колко лесно може да бъде постигната подобна "слонска сватба", ако бъдат ясно формулирани проблемите за решаване пред българите: безработица, обедняване, корупция, здравеопазване и образование, законодателна и икономическа адекватност на Европейския съюз. И най-вече - ако бъдат ясно поставени на масата и "търгувани" РМД-ата, които хранят и едните, и другите. Пиша всичко това, не за да разобличавам българския политически елит. В тази посока всичко казано отгдавна звучи тривиално. Просто развенчаването на мита за непримиримо различните политически формации, може би най-после ще спре двата хамстера, които от години се гонят в главата на българското обществено съзнание.
Трябва да се каже направо -
коалиция между БСП и СДС е напълно възможна. При това не е необходима обществена свръхзадача, която да я роди. Подобна коалиция ще стабилизира обществото и ще събере в една политическа формация политическия елит, който осъществи промените досега. Добри или лоши, те са факт. Обратно на това, което се казва по сватбите - "младите да се вземат, тя наш`та се видя!", политическата "слонска сватба" е редно да "събере старите". Старите да се вземат, наш`та ще си види след това! ------------------ *Elefantenhochzeit (нем.) "слонска сватба". Термин, с който определят коалиции с участие на най-големите политически сили.
|
|