|
Ще пропуснем досадния бекграунд за избора на патриарх Максим през 1971 г. и обвиненията срещу него от 92 г. насам. Ще припомним само, че през септември 98 г. шестима патриарси и още толкова предстоятели на православни църкви дойдоха в София на всеправославен събор, за да потвърдят, че винаги са смятали дядо Максим за български патриарх, а разколниците, трябва да се покаят. За ВАС това явно е без значение. Неговото решение, както и регистрацията на разколниците в Софийската община, може да бъде полезно единствено за финансовото укрепване на отделни самозвани расоносци. Което изглежда е и целта му.
За много хора
осемгодишната църковна разпра
прилича на сложен и драматично заплетен казус, в който е трудно да се прецени кой е крив и кой прав. Такава видимост създаваха различни държавни институции (правителства, съд, прокуратура) явно загрижени за трайността на разкола.
Няма гениална идея, която да не може да се обясни на осемгодишно дете, твърди Айнщайн. Църковният разкол, без да е гениална идея, също може да се обясни просто. През 91 г. СДС дойде на власт. През пролетта на 92 г. негови висши функционери решиха да овладеят църквата под предлог, че ще я декомунизират. И се започна. Зад операцията във вътрешнополитически план прозират чисто икономически сметки с криминална закваска. В международен план картината е с по-друг ракурс.
Може би вече е време българските власти ясно да кажат дали антиправославната им политика е част от евроинтеграцията, или е резултат от самовъзпроизвеждаща се глупост на различни държавни нива. Кметът Софиянски и Антоан Николов би трябвало да обяснят заради какви стратегически общински интереси разколникът Инокентий е регистриран за софийски митрополит. Според църковния устав тази катедра се заема от българския патриарх, какъвто Инокентий не е. В църковната си дейност засега разколниците са показали предимно изострен нюх и влечение към чуждото. В което общината излиза, че им партнира.
Сериозен въпрос, на който т.нар. международна общност предстои да отговори в обозримо бъдеще е
има ли място за православието в Европа?
В Гърция той би се приел като тежко национално оскърбление, но за други страни май не е точно така. Дискусията на Запад в латентна форма съшествува от много години. Тя вероятно ще се оживи и има индикации, че резултатите няма да бъдат в ущърб на православието. Тогава може да се окаже, че българските власти са се престаравали. (Но това специална тема и ще я оставим за друг път.)
Трагическата вина на патриарх Максим, както няколко пъти е писано, е в това, че е жив. Той гони 90-те в добро здраве и намира сили и воля да брани църквата от държавния произвол. Това няма как да не буди симпатии. Явно овакантяването на патриаршеския престол е предмет на разговор между Негово светейшество и Бога. По всичко личи, че дядо Господ не бърза да прибира светейшия владика и ще продължи дните му на земята, за да изпитва акъла на българските държавници и магистрати.
Странно е, че властите, които не признават патриарх Максим, като че ли се надяват той да покани папата у нас. Многократно и много внимателно на достъпен за българските политици език в пресата е обяснявано, че Негово светейшество папата никога няма да дойде в България, ако не е поканен от Негово светейшество патриарах Максим. Бавно и мъчително те като че ли го разбраха. И очакват Св. синод да му прати покана. На фона на решението на ВАС това очакване е глупаво по обществено опасен начин.
Българските власти вярват, че когато папата посети България, тя ще блесне в световните новини. Папата обаче няма да дойде. Но България пак може да влезе в новините. Ако патриархът тръгне да я съди в Страсбург.
---------
Свещоливницата е църковното Елдорадо
Годишният оборот е над 30 млн лв. Около 20 млн потъват в сенчести счетоводства
Почитателите на Илф и Петров помнят идеала на отец Фьодор от "12-те стола" за просперитет - "собствена свещоливница в град Самара". Този блян тласкаше расофорния непман към различни стопански авантюри. Църковните баталии у нас напълно потвърдиха икономическата правдивост на художествения образ.
Основното перо в приходната част на църковния бюджет винаги са били парите от свещи. През 1961 г. с указ на МС църквата получава монополно право върху тяхното производство. Тънкият замисъл е приходите да бъдат пропорционални на пламъчетата в храмовете. В условия на общонароден атеистичен патос това е логичен ход за бавно финансово задушаване на църквата.
До края на 50-те години всяка епархия си е имала свещоливница, но с въвеждането на църковния монопол тази практика е изоставена. Построен е общ за цялата страна синодален комплекс в Илиянци за производство на свещи, икони, камбани и друга утвар, за да може държавата лесно да следи паричния поток в църквата.
През 1953 г. Третият църковно-народен събор отчита спад в продажбата на свещи. От 100 тона през 1950 г на 80 т. през 1951 и 60 т. през 1952 г. Но в края на 60-те и през 70-те години тези цифри нарастват, което днес трудно се вписва в пропагандните клишета за забраненото ходене на църква. През 80 г. количеството достига 205 т. В следващите години расте плавно и през 1991 г. рязко скача до 805 тона - цифра, която лесно може да мотивира икономически интереси, маскирани под партийното знаме на новата политическа конюнктура.
Църковните свещи са рядко доходен бизнес, защото разходите за производство са незначителни, а себестойността е под 7 % от продажната цена. Разликата се разпределя между Светия синод, епархиите и храмовете. Първата работа на разколниците през лятото на 92 г., малко след като окупираха Синодалната палата беше да щурмуват свещоливницата в Илиянци. През следващите години около този стратегически обект често пламваха скандали. През май 96 г. синодалите опитаха да си върнат имота с методите, по които им беше отнет, но не успяха. Татарчев нареди да се възстанови "фактическото положение", т.е. да се върне свещоливницата на разколниците. Криминалното естество на това "фактическо положение" не го смущаваше. Тогава беше назначена и държавна ревизия, но Пименовите хора отказаха да дадат документацията. Все пак се разбра, че под тяхно управление свещоливницата е трупала предимно пасиви, а активите са усвоявани от частна фирма с ефектното име "Донис" ("синод", четено обратно). Постепенно дейността беше сведена до минимум и в момента там се произвеждат около 100 т годишно т.е.13 % от свещите, продавани в страната.
Още от времето на Филип Димитров за старците около дядо Максим беше ясно, че ги чака дълга битка и за да не бъдат изцяло заложници на санкциониран от държавата произвол, намериха начин да уредят леене на свещи в други градове, сключиха договори с частни фирми, направиха нови предприятия. В трудни моменти внасяха свещи и от чужбина. За 97 г. в Св.синод са отчетени 250 т. свещи. По неофициални, но достоверни данни, употребените в цялата страна са били около 800 тона. За последните две години оборотът е приблизително същият. Като се знае, че в 1 кг имаше 200 свещи по 50 лв, лесно може да се изчисли, че до деноминацията паричната маса за една година в цялата страна е била около 8 млрд лв. От тях не повече от 2,2 млрд лв са били под контрола на Св.синод, а постъпленията в синодалния бюджет би трябвало да са около 40% от тази сума. Останалите 6 млрд лв. са влизали в сенчести счетоводства на разколници и неидентифицирани икономически субекти. Със сегашните цени на свещите същата сметка установява, че при годишен оборот 32 млн лв. (800 т. по 40 лв за кг) около 10 млн. лв. (за 250 т.) се отчитат към Светия синод и 22 млн лв. отиват в чужди на църквата джобове.
Църковният монопол не е отменен, но след 90 г. никой не защитава отстъпените от държавата права на църквата. А няма църковна полиция, която да я пази от пиратски производители, при които цените на свещи на едро падат и до 1 лв. за кг.
Бидейки по конституция отделена от държавата, църквата не фигурира в държавния бюджет и се финансира сама. Държавната субсидия през последните десетилетия не е надхвърляла 4 % и това са били целеви средства за реставрация на църковни сгради с национално значение. Бюджетът на Светия синод за 97 г. е бил 1,5 млрд. стари лв., а за 98 г. - 2 млрд. и включва заплатите на всички клирици (около 1200 свещеници и монаси) и други служители, пълния пансион на учениците в двете семинарии, режийни и други разходи. От 90 г насам бюджетът непрекъснато расте, независимо от резкия спад в приходите от свещи след разкола. (Вж. таблицата) Разликата се покрива с приходи от дадени под наем църковни имоти. До 91 г. делът им е символичен - 0,3 % от синодалния бюджет. Но в момента това перо е около 40%. За някои имоти парите са получени авансово и сумите са значителни.
През октомври т.г. в пресата се появиха публикации как Софийска митрополия депозирала в БРИБ 1,1 млн. долара по сметка на Руската църква и пази в тайна лицата, които могат да теглят пари. Но никой не коментира какво принуждава старците да се държат като емигранти в своето отечество. Те не са забравили как през 1992 г. тогавашният директор на изповеданията Методи Спасов блокира банкови сметки на Софийска митрополия. А може би трябва кротко да занесат парите на Инокентий да им ги пази, понеже софийската община го е припознала за митрополит?
---------
И недвижимите имоти са апетитен залък
Православната църква е наследник на повече от 400 000 дка земи и стотици сгради у нас и в чужбина
По данни на междуведомствена правителствена комисия от 1950 г непокритите църковни имоти в страната са около 400 000 дка ниви, гори, ливади и необработваеми площи. От тях 76 000 дка са обработваеми земи. Това са всички отчуждени земи на храмове, епархийски и ставропигиални манастири. Повечето имат между 30 и 300 дка. Единици са манастирите с над 1000 дка. Цифрите в някои синодални документи от 1950 г. и 1957 г.(тогава са правени статистики) се разминават с данните от МС. Вещи в имотните дела на църквата твърдят, че действителният размер може да се окаже по-голям. Предположенията са за около 500 000 дка.
Малка част от тези земи са върнати и засега не носят сериозни приходи. Доходоносна част от недвижимите имоти са някои по-големи сгради в столицата и други градове, които църквата реституира. За други се водят съдебни дела. Тлъсти църковни имоти в София са сградите на банка "Биохим" и БРИБ, бившата сграда на ТСБанк над "Happy bar & grill", кооперация на "Позитано" 8, жилищна сграда с гараж на ул."Стефан Караджа" 8, магазин на ул. "Княз Борис" 109 и още десетки апартаменти, магазини и парцели. За някои месечните наеми достигат до 20 долара на кв. м.
"Имотите на църквата могат да се върнат по всички реституционни закони, болезненият въпрос е че няма юридическо лице, което да ги получи", обясни преди две години директорът на изповеданията Л. Младенов ("Стандарт" 4 май 98 г.) и добави, че "в отношенията държава-църква не съществува легитимен представител на основното вероизповедание в България". И тогава, както и в други случаи той се изказа без необходимата за високия му пост подготовка. Съгласно чл. 6 от Закона за изповеданията с регистрацията на устава на БПЦ, а той е регистриран, изповеданието и неговите поделения стават юридически лица. Благодарение на това църквата си върна имоти след 91 г., но последвалият разкол предизвика хаос. Практика стана след 92 г. наематели на църковни имоти да не плащат под предлог, че не знаят кой е законният наемодател. Емисари на Инокентий редовно ги обикалят и ги увещават да сключват договори с него за по-ниски наеми. Много често тези похождения са успешни.
Значителни са църковните имоти и в чужбина. През 92 г. българи от Американска епархия опитаха да присвоят сграда за 3 млн долара в Ню Йорк. Последваха дълги съдебни дела, които каноничните църковници спечелиха. Земи и сгради има също в Чехия, Германия, Румъния, Гърция и др. страни. Някои са безвъзвратно загубени, какъвто е случаят с българската болница в Истанбул, построена на място, дарено по времето на екзарх Йосиф на българската община в Цариград за вечни времена.
Църковни имоти влязоха в активите на МОБ "Св. Никола". Светият синод преди шест години отказа да участва в начинанието, но отделни митрополити (Дометиан Видински, Кирил Варненски, Григорий Ловчански и Неофит Доростоло-Червенски) се включиха като физически лица с епархийски имоти. При последвалата ситуация около банката се оказа, че това е бил лекомислен ход. Имало е и други такива ходове. Пари на църковни настоятелства изгоряха в някои фалирали банки. Манастири са давани срещу символични наеми на съмнителни фирми и силови групировки.
Предмет на специален интерес в медиите вече девет години е имотната одисея на Рилския манастир. През 1991 г. игуменът епископ Йоан сключи договор с фирма "Тропик" за даване на манастирски имоти под наем. Особеното тогава беше, че фирмата се задължаваше да докаже собствеността на манастира върху някои от тях. По-късно договорът беше разтурен, а фирмата заличена от регистрите. По-миналата зима народното събрание прие на първо четене закон за имотите на Рилския манастир. Дядо Йоан облъчва депутати от два парламента с този законопроект. Сред мотивите му неизменно присъстваше хрисовулът на цар Иван Шишман, според който на манастира са дадени във владение 19 села с техните ниви, лозя, градини, пасбища, гори, ловища. Аргументацията допълваха и по-късни султански фермани и царски укази. Ако всичко можеше да се върне, манастирът би завладял значителна част от бившия Благоевградски окръг и сигурно владиката би отворил приказка за крепостните селяни. Светият синод тогава обясни, че е по-разумно да се приеме общ закон за манастирските имоти, без да се дава предимство на конкретна обител, но никой не чу. Понякога депутатите имат свои мотиви за едно или друго решение и не е задължително то да е в хармония със здравия разум. Втора година манастирът чака да получи хиляди декари земя (само горите са около 20 000 дка) плюс няколко стопански предприятия, но перспективите за пълна реституция са нереалистични. Днес може само да се съчувства на онези държавни чиновници, които хем не искат да влизат в конфликт с църквата, хем трябва да обясняват на дядо игумен, че правният режим от времето на цар Иван Шишман е безвъзвратно отминал. Но него най го боли заради капанчетата по пътя за манастира, в които кипи алъш-вериш без нищо да влиза в манастирската каса.
Сериозен анализ на църковната икономика не би трябвало да подминава и Ефория "Зограф", която също управлява имоти във и около София. След 91 г. делата и често раждаха текущи църковни скандали. Създадена от цар Борис III през 1926 г. тази организация винаги е била с особен статут. Целта и е да подпомага Зографския манастир на Света гора, а дейността и се контролира от МВнР.
Възстановяването на всички църковни имоти би отнело години, признават посветени в механизмите на реституцията. След национализацията много от документите са унищожени. Други организирано се губят. По данни от пресата "изгубване" на нотариален акт през миналата година е вървяло около 5000 долара.
--------
Таблица
Продажби на църковни свещи, контролирани от Светия синод
1950 г. - 100 т.
1951 г. - 80 т.
1952 г. - 60 т.
1980 г. - 205 т.
1989 г. - 500 т.
1991 г. - 805 т.
1992-93 г. няма данни поради окупация на свещоливницата и синодалната палата.
1994 г. - 170 т.
1995 г. - 200 т.
1996 г. - 176 т.
1997 г. - 250 т.
1998 г. - 249 т.
1999 г. - 251 т.
|