"Никой не чете програми!" от години твърдят онези политици, които или ги мързи да съобщят на населението кои са и за какво се борят, или сами не знаят.

Четем, господа, четем. Грамотни сме. Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро и пр. А четем програмите, за да ви видим доколко сте в час и може ли от вас да се очаква нещо, което поне да не вреди.

На сайта на правителството се появи "Програма", с надзаглавие "Проект", каквото и да значи това. Той, конят, пак е впрегнат зад каруцата - бюджетът се гласува седмици преди да има дори проект на програма - но все пак хората са се напънали да дадат на средния данъкоплатец документ, който им разяснява, какво следва да очакват до 2009 г., както оптимистично си мисли "социално-либералното управление". Да оценим техния труд и се разходим из 89-те страници на документа.

Още на пръв поглед обаче става ясно, че са сбъркали жанра. Вместо програма за управление



имаме просто една извънредно голяма предизборна платформа



Каква е разликата, питате? Предизборните платформи са кратки и затова - общи. Казваш например неща като "ще подобрим", "ще оптимизираме", "ще увеличим" и подобни. Програмите за управление трябва да са големи, защото е редно да са конкретни. От типа: в земеделието има проблеми Едно-Две-Три, ние ще ги решим, като направим Хикс-Игрек-Зет, за да се получи ефект Алфа-Бета-Делта, от което на еди-кои хора ще им е по-добре еди-как.

Няма обаче такива неща в правителствения документ. Дълъг е като програма, но това е за сметка на безкрайните повторения, дължащи се на слаба структура, небрежност и бързане. Вярно, има цел: "Да подобрим жизнения стандарт и осигурим благосъстояние на хората в страната." Как ще стане това? Следват десетки страници, натъпкани с "ще подобрим / подкрепим / насърчим / стимулираме / активизираме / ускорим / създадем оптимална среда за...". Цифрите и конкретните мерки ("ще направим Хикс-Игрек-Зет") могат да бъдат събрани на не повече от 3 (три) страници от 89-те налични.

Истински шок у читателя предизвиква пълното отсъствие на изведени приоритети според "червените" и "жълти" картони от ЕС. Все едно - няма ги, макар на всяка страница да стърчат поне една шепа "ЕС"-та и "хармонизации". В "картоните" на ЕС има съвсем конкретни казуси, които могат да бъдат решени за дни, но те не са дори посочени. Няма например ангажимент да се въведе в законодателството Водната директива от 2000 г. Тази директива е задължителна, но я няма в българските закони, защото тя спира възможностите за чиновническа корупция. А чиновниците си я искат (корупцията, не директивата). Няма ангажименти за вършенето на десетките несвършени неща в производството на мляко и млечни продукти - също императивно, с драматичен тон посочени от ЕС.

Има тук-там вметки за "програмно" бюджетиране на министерствата (т.е. даване на пари за вършене на конкретна работа, която после да бъде оценена) - но без срокове и без механизми. И без обяснение защо програмното финансиране, постигнато от омразното СДС в Министерството на отбраната например беше спряно още от царистите. Обещава се пак обслужване "на едно гише", но без срокове и без обяснение как стана така, че заварените през 2001 г. подобни пилотни системи бяха оставено да отмрат. Говори се за информационни системи и достъп до тях, без да се каже защо и до ден-днешен



митниците отказват да си вържат информационните мрежи с други институции



Сравнително трезви заявки - не са управленски, но поне не са неразумни - има в многочислените раздели за образованието и здравеопазването. Но те пък влизат в пряко противоречие с вече извършени от съответните министри действия. Министър Гайдарски започна не с отпушване на спрялата модернизация на болниците, а със скандални уволнения. Министърът на просветата пък веднага кандиса на екстремистките искания на учителските профсъюзи, вместо внятно да им обясни, че в България има два пъти повече от необходимото учители и че ако тяхното количество се приведе към средното за Европа, те всички ще имат два пъти по-големи заплати.

Има и нелоши неща за интеграцията на малцинствата, но никъде не се обяснява защо всички досегашни правителствени програми не само са се провалили, но дори не са задействани.

Затова пък, ако не ги домързи, което е крайно вероятно, правителствените програмописци ни обещават небивало стратегиране. В програмата



има обещания за над 20 съвсем нови "Национални стратегии",



"Национални програми" и "Национални планове за развитие". Общо взето - за всичко, за което можете да се сетите. А неща, които ги има в законодателството от едно поколение - например, предварителна и последваща оценка на въздействието на планирано законодателство и консултации с неговите адресати (Закон за нормативните актове от 1973 година) - се обещават като свръхмодерни новости.

Положението е: не ни е ясно какво да се прави, но ще ни се изясни, като му направим програма или закон. На принципа, на който всички напоследък искат закони за себе си. Софиянци - за София. Несебърци - за Несебър. Производителите на хляб - за хлебопроизводството. Както е тръгнало, ще се появят законопроекти за чопленето на зъби, рязането на салам и люпенето на семки.

Тревожното е и че макар дълбоко законспирирани, все пак в програмата стърчат - и то на важни места - космати социалистически уши. Чуйте следното: "Политиката на българското правителство ще бъде съобразена с диалога НАТО-Русия и ЕС-Русия." Кой е тук общият знаменател? Не са задълженията, произтичащи от членството в НАТО и ЕС. Русия-Матушка излиза, че е общият знаменател.

Или - следното умотворение, издържано в усложнен ретро-Виденов стил: "Демократичното развитие изисква координация на процеси, протичащи както в самото държавно управление, така и на процесите, движени от обществото и свободния пазар." Демократичното развитие, разбира се, не изисква нищо подобно.

Докога бе, мили хора, ще се обясняваме? Колко още десетилетия ще трябва да въртим един и същ учебен материал?

Все пак, за да сме обективни, има някакъв напредък. Писанието като цяло клони към 3.50 по шестобалната система. Ако въпросният документ беше просто най-голямата предизборна платформа в историята на човечеството, щяхме да заключим, че е по-добре той, отколкото програмата на БСП, в която кипи страхотна борба за социализъм и се клейми капитализмът. Това обаче би трябвало да е програма за управление - един вид, чертежът на условията на нашия живот за четири години напред. Но - не е. Както в декларацията при съставянето на правителството, както и в бюджета, така и в проекта за програма е изпусната възможността за представянето на ясни и добронамерени, обвързани с дейности и ресурси, реалистични и измерими намерения, вкарващи БГ-то в ЕС-то. И не е лошото само това, че заявките са толкова мъгляви, че като граждани нямаме основата да съдим правителството, да стигнем до извода дали то е добро или лошо. Програмната мъгла, пусната от "социално-либералното управление", е толкова гъста, че и на тях ще им пречи да управляват ефективно, дори истински да искат това.