Странни хора обитават СДС - хем знаят кое е добро и кое е лошо, хем неспирно вършат глупости. Как човек да не си помисли, че проблемите са генетично заложени в тази партия?

Ето го - Петър Стоянов - уж мъж на столетието и бивш обединител на нацията, а днес действа така, че скоро синя трева на "Раковски" 134 няма да поникне.

Нефелният опит да бъде денонсирано коалиционното споразумение на СДС с Демократическата партия нагледно доказа, че в синята партия не е останал никой, който може да прави политика. Или ако е останал, той не е в ръководството. Политическият живот може би тече на "Позитано", в централата на НДСВ или при ДСБ, но не и в СДС. Там е като на Марс - живот, камо ли политически. Ето още доказателства за това:

1. Петър Стоянов предприе атаката срещу ДП в деня, в който Националният съвет на сините гласува декларация във връзка със 100-те дни на коалиционния кабинет. Изключително неграмотно съчетаване на новини. Съвсем естествено никой не обърна внимание на декларацията и всички започнаха да коментират поредния син разпад. Очевидно декларацията е била приета, колкото да се отбие номерът, да се направят на опозиция. Нещо като задължителна програма. Историята този вторник изключително напомняше на онзи семинар на СДС в Боровец, на който сини политици обсъждаха задълбочено текущи проблеми, докато накрая Теодосий Симеонов не тресна апарата на фоторепортер и цялото мероприятие отиде на кино.

2. Стоянов посегна не на някаква си Демократическа партия, която я има 100 души членска маса, я не и никой не я брои за жива, а на коалицията Обединени демократични сили. ОДС не е просто име, а символ на победата за дясна България. ОДС е коалицията, която избра същия този Петър Стоянов за президент. И онзи ден Стоянов хвърли камък по нея.

3. Стоянов удари ДП с мъгляви доводи, с приказки от рода на "взаимодействието ни се оказа неефективно". Типично за СДС, където истинските думи обикновено са табу. Тук обяснение няма - последното издание на коалицията ОДС беше заченато по тъмно и очевидно в мрак ще си отиде. Нито беше ясно какво правят тези партии в тази коалиция, нито е ясно защо едни партии трябва да я напуснат, а други да останат. И щом нещата не се обясняват, моментално започват догадките: ами нали само преди седмица Александър Праматарски поиска Петър Стоянов да понесе политическата отговорност за провала на синия кандидат-кмет в столицата? Значи сега Стоянов просто си отмъщава на Праматарски...

4. Може ли да е жив СДС, при положение че приема елементарно решение и не може да го реализира? Във вторник сутринта синият пленум задължи депутатите да изключат тримата си колеги от ДП, а вечерта се сетиха, че партията няма мнозинство в групата, с което на практика да реализира замисъла. По-голямо късогледство от това здраве му кажи.

5. СДС не може да е жива партия, защото от доста време лично Петър Стоянов разправя, че такава партия няма. Той обвърза името на партията със специфична гробарска лексика. Разправяше пред съпартийци за "трупа на СДС", не искаше да влачи тялото на СДС по "Витошка", смяташе, че организацията е умряла и т. н. Е, как да не повярваш на човека, който оглавява тази организация?

6. Краят на СДС личи и по странични белези. Например присъствието на Александър Праматарски наблизо. В този човек няма логика. Праматарски стои в ОДС, а не подкрепи кандидата на ОДС за изборите в София. Мъчеше го носталгия по Мозер, но в същото време твърдеше, че БСП купува депутати от БНС. Нарече "срамен" призива на сините за подкрепа на Бойко Борисов на втория изборен тур, но не спомена, че алтернативата на Борисов бе кандидат на БСП.

7. Дори и в предсмъртна агония да изпаднат, сините пак ще мислят, че са велика партия. Един факт - в действащото споразумение със земеделците, ромите от ДРОМ, ДП и "Гергьовден", бе записано, че решенията в коалицията се взимат с консенсус. В новото споразумение, което СДС ще предложи на Яне, Дилов и Пинчев, е записано, че тая работа ще става с "вишегласие". В СДС все още смятат, че са силни, че са много, че когато решат, могат да напълнят площада пред "Св. Александър Невски". На предизборния митинг преди няколко месеца обаче се видя, че СДС дори не може да плати на достатъчно роми, за да позапълнят площада пред храма. СДС бе голяма партия, когато сините се стремяха членската им маса да е 1 процент от народа. Днес едва ли вишегласието ще ги спаси. Не ДСБ, Яне Янев ще ги претопи, когато разбере, че неговата партия има повече членове от СДС.

8. СДС бере душа. Вижте какво прави Надежда Михайлова. Бившата шефка на сините вече цял месец се заяжда със Стоянов. Побърка го от критики - лош бил, не работил правилно, простотии вършел и т. н., и т. н. И какво направи накрая? Взе, че го предложи за кандидат-президент! Е, това какво е? Все едно е сестра на Николо Макиавели... "Съдбата е жена, която трябва да се завладее със сила", така ли беше?

9. Може ли да е жива партия, която на практика остана без младежка организация, та по едно време се наложи близки и роднини да помагат!?

10. Единственият, който все още вярва, че СДС е жив, май ще се окаже ромът от ДРОМ Илия Илиев. Този човек така и не разбра, че коалиционните партньори са му били шута, и продължи да се надява, че един ден пак ще го заобичат.

След всичко това няма смисъл СДС да бъде поставен даже на командно дишане. Той трябва да бъде кремиран, а прахта му - разпръсната из България. Това е единственият начин синята идея да стигне до малцината останали симпатизанти.