Възможно ли е да се появи следната информация в световния информационен обмен: "Вече трети ден в предградията на българската столица София бушуват бунтове на второ поколение емигранти от филипински и китайски произход. Те палят десетки коли в знак на протест срещу социалната политика на държавата и за това, че са сегрегирани при кандидатстване за работа"?

Днес звучи като фантастика, но толкова ли е далечно бъдещето, когато ще изглежда реалност? Ако подобни бунтове не са на дневен ред в нашето общество както във Франция, то имиграционната политика на държавата е важно да се постави на обсъждане, и то днес.

В началото на тази седмица няколко новини разбуниха духовете на работния пазар. Българската стопанска камара обяви, че наши фирми ще внасят работна ръка от Филипините, Виетнам и Турция. Освен това стана ясно, че 10 браншови съюза ще предложат на социалния министър Емилия Масларова да се облекчи процедурата за наемане на чужденци от Китай и Турция. Ако форумът в интернет-изданието на в. "Сега" е някакъв барометър, то тази новина печели палмата за най-четената на сезона. Очевидно



страховете от нахлуването на чужденци у нас се разрастват



точно толкова, колкото са страховете от изчезването на българския етнос.

След началото на прехода единствените миграционни теми, които са властвали в българските медии, са за изтичането на младите българи към Западна Европа и Америка и на младите турци - към Босфора. Балканите се пържиха десет години във войни, в Близкия изток те не са спирали, но почти никой от бежанците не се реши да избере България за втора родина. У нас емигрантите са изключително малко на фона на това, което се случва в Европа. Албанците са щипка сол в бизнеса с наркотици; китайците - екзотична и евтина добавка към ресторантьорския бизнес и търговията със стоки на "Илиянци", македонците вземат български паспорти, колкото да избягат по-лесно на Запад; африканците все още са екзотика, а дори българските общности от бившия СССР не ни щат.

Тази картина обаче лека-полека ще започне да се сменя, най-вече поради приемането ни в Европейския съюз. София ще става все по-атрактивна дестинация за много хора. Страната ни обаче няма адекватна



визия как да посрещне очаквания имиграционен натиск



- няма доктрина, няма достатъчно закони дори. Законодателната инициатива към този момент е свързана предимно с нормите, които трябваше да покрием, за да затворим преговорната глава "Вътрешен ред и правосъдие" за ЕС. България взе бързи мерки, за да бъдат пресечени евентуални нови вълни нелегални емигранти. Тези мерки обаче възпират и отлагат потока от хора на Запад, но няма да решат проблема, който ще възникне в страната.

Законите са само едно от условията, който ще ни вкара в хаос.

Рано или късно българският бизнес ще поиска по-евтина и по-чевръста работна ръка. България е обезкръвена. Огромна част от образованите и предприемчиви млади хора вече са в един по-добър свят. Тук зее една гигантска дупка както за нискоквалифицирани работници, така и за висококвалифицирани. За държавни служители няма проблем - в този сектор съвсем скоро място ще се взема с пистолет в ръка.

"Няма обувна фирма в Русе, която да не търси работна ръка. От 2 г. в града се търсят шивачи", допълни Соня Петкова, председател на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, галантерийната и обувната промишленост. Според нея липсата на интерес не е заради ниските заплати, защото в обувния бранш се вземат до 600 лв. месечно.

Същото е положението и в други браншове. В много компании се търсят компютърни специалисти, добри икономисти, свестен персонал за сезонна работа в туризма. За никого не е тайна, че обслужването у нас е най-слабото звено, което подрива и бизнеса на предприемачите, и имиджа на страната като дестинация. Нито един гост на ресторант няма да има претенции с какъв паспорт е сервитьорът, стига да си върши работата съвестно и бързо. Но общо взето, това се отнася за всеки бизнес и всяка дейност в страната. При бързо развитие на икономиката все повече ще се търси конкурентна работна ръка, което ще отклони част от миграцията към нашата страна. Ако този процес бъде оставен да се развива, както по традиция става у нас - либерално, то може спокойно да се готвим за сериозни проблеми.

Възпиращите закони нищо няма да спрат, а само



ще превърнат имиграцията в доходен бизнес за мафията



За пример можем да вземем Гърция и Италия, където въпреки железните закони там живеят и работят нелегално десетки хиляди души. Нещо повече, според доклад на ООН още около 9 млн. души от други страни ще изберат Ботуша до 2050 г. за втора родина. Страната, която само допреди половин век беше най-големият износител на имиграция, сега е заплашена да смени цвета на етноса си.

Ако някой си мисли, че това ще се размине на България, много се лъже. Само че за да се справим с този проблем, той първо трябва да бъде признат, осмислен и след това управляван. Управляването на тези процеси трябва да доведе стабилна икономика и държава. Иначе казано, нека ние си избираме работната ръка, а не тя да ни избира. Противният вариант е това, което се случва в някои западни държави. Във Франция например само 5% от хората, които пристигат в страната, покриват нуждите на икономиката. Останалите попадат в гетата, където с години не работят и генерират престъпност и социално напрежение. Информациите за това вече сте ги чели.