Петдесетина здрави момчета, обозначени като бодигардове, направиха едновременно и само за няколко минути национално известни една мина и едно село.

В случая "Чукурово" полицията обяви, че от задържаните 50 охранители за справка 13 се оказали криминално проявени. Освен това само малка част от тях били от охраната на мините, останалите се водели бодигардове на други места, включително и на паркинги. Всички те се намираха в района на с. Габра, за да осигурят транспортирането на инертни материали към рудника, определен за депо на софийския боклук. След инцидента, при който протестиращи от Габра се оплакаха от насилие, полицията обяви, че нито един от тези охранители не е имал право да пази каквото и да е на това място. Самите те пък казали, че се разхождали в района. Бяха пуснати "по живо, по здраво". Образувано е дознание за хулиганство. И толкова.

Случката пак идва да ни покаже, че има нещо сбъркано в държавната политика по отношение на охранителния бизнес. Въпреки приетите закони и подзаконови актове, независимо от всички заклинания, включително и на новото ръководство на МВР.

Изобщо темата за охранителните фирми, за тяхната численост, правомощия, място в обществото и начини за взаимодействие с полиция, пожарна периодично изплава в публичното пространство. Обичайно започва и разискване на проблемите на държавната охрана, нуждата от закон и допълнителни правомощия.

Как държава, в която над 200 000 души се занимават с охрана - на частни и държавни начала, още не се е превърнала в оазис на спокойствието?



В охранителния бизнес в момента работят 130 000 души -



данните са на полицията, която пък ги е взела от Националния осигурителен институт. Според едни данната е завишена, според много други е занижена и става дума за около 170 000 души. В НОИ има данни и за 350 000 души, но в тях се включват и т. нар. звена за самоохрана, които не са в графата охранителни фирми. Но да се спрем на средния вариант - 130 000. В МВР има 29 000 полицаи, които по правило имат задача да охраняват обществения ред, здравето и живота на хората. В тази рубрика трябва да влезе цялото МВР - или общо 60 000 души. Армията, която във военно, но и в мирно време също охранява, е около 40 000. Станаха 230 000. Имаме Национална служба за охрана - още поне 1000 души, прокуратура от 1000 и следствие от още толкова. Близо 4000 разузнавачи и контраразузнавачи. Или общо около 240 000 души. Тук можем да сложим митничари, съдебна полиция, горски полицаи и какви ли още не лица, които имат право да носят оръжие.

На 30 граждани се пада по един охранител - държавен или частен.

С тази армия България трябва не само да цъфти по линия на сигурността на отделните членове на обществото, но направо да връзва. Нищо подобно. Очевидна е битовата престъпност - кражби, джебчии, грабежи, убийства, видим организиран бандитизъм - рекет, взривове, разстрели.

Да оставим настрана въпроса, че десетки хиляди здрави и прави мъже се занимават с охранителна дейност, т.е. не произвеждат никакъв продукт. Разбира се, тук фирмите веднага ще кажат, че продуктът е сигурност за отделните охранявани лица и обекти. Ще сметнат колко много пари се пестят от това, че техните клиенти не са ограбвани, убивани или малтретирани. Но в общи линии на това си вярват само те.

Парадоксът наистина е, че в една малка държава има толкова много хора, които да се занимават с охрана, а сигурност липсва.

И тук проблемите са много. Истина е, че



охранителните фирми се поизчистиха, но едва ли и самите те могат да кажат,



че в редиците им няма и хора, които се занимават със създаването на несигурност. Липсва каквото и да е взаимодействие между охранителните фирми и полицията. Нещо повече. Те бягат като дявол от тамян едни от други. С пълна сила виси и проблемът със звената за самоохрана, чрез които се подминава като малка гара законовият регламент за строг контрол върху лицата охранители.

И така бившите силови групировки и техните босове и новите вече легални огромни икономически мастодонти си решават проблема с охраната, като заобикалят закона и пускат в тази дейност всякакви хора.

Ако на една охранителна фирма й се отнеме лицензът за големи нарушения, следва обжалване - нещо нормално. И тук идва абсурдът - обжалването спира изпълнението на полицейската заповед и фирмата продължава да си работи. Следва нов въпрос. Съмнението, че полицията би могла да действа субективно при даването и отнемането на лицензи. Но ако става дума за драстични, очевидни нарушения, тогава няма как да има такива притеснения. Ето да вземем хората от фирмата, която пазеше погребението на застреляния Дмитрий Минев-Руснака и която се държа грубо с журналисти, взе им дискетата със снимките и ги заплашваше. Беше й отнет лицензът, но тя пак си работи, защото обжалва пред съда. Така може да стане и сега покрай мини "Чукурово".

Да не говорим, че немалка част от подзаконовата база по линия на частния охранителен бизнес я няма. А пък за държавната охрана липсва и законовата дори.

Все пак става дума за въоръжени хора, което пък поставя въпроса за наистина изключително строг контрол върху дейността им.

Разбира се,



по линия на охранителните фирми притесненията са свързани и с



обстоятелството, че в МВР влизат и излизат хора, които имат трайни позиции в бранша. Доскорошният главен секретар и настоящ столичен кмет бе собственик на една от най-големите охранителни фирми - "Ипон". В същото положение е един от новите зам.-министри - Камен Пенков, собственик на друга частна охранителна фирма - "Скорпио". Повече от естествено е да се гледа под лупа кого и какво пазят те и техните фирми.

Изобщо да не говорим, че почти всеки, който бъде уволнен от МВР, отива в охранителни фирми или в звена за самоохрана, или пък в буквално разузнавателни центрове на групировки. За пенсионираните това е почти на 100%. Останалите влизат и излизат в частната и държавната система през няколко години. Съмненията са, че се изнасят тайни.

Но ред в сектора няма. Но дори и те ще усетят скоро натиска на Европейския съюз и на тамошния охранителен бизнес.



за каре



Полицията и охранителите се конкурират



Ситуацията в България значително се е подобрила през последното десетилетие и частният охранителен сектор е може би най-развитият в региона. Това се казва в доклад "Огнестрелните оръжия и частните охранителни компании в Югоизточна Европа", публикуван от Координационния център за контрол над малките оръжия и леките въоръжения в Югоизточна Европа (SEESAC) към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа при съдействието на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Документът проследява състоянието на частния охранителен сектор в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Сърбия и Черна гора и Румъния.

В доклада се сочи, че първоначално секторът е тясно свързан с организираната престъпност, но серия наредби, приети от българското правителство през последните 8 години, значително е намалила влиянието на тази престъпност и е стимулирала професионализма в сектора. Според авторите охранителната дейност сега е напреднала до нивото на навлизане на международни фирми. От друга страна, български охранителни фирми започват да изнасят дейността, включително в Ирак. Има обаче опасения за наличието на нелицензирани оператори на пазара в България, няма законово изискване за проверки за съдимост на служителите в охранителни фирми и съперничеството между полицията и частните фирми остава факт, твърдят авторите на доклада. Според тях полицията не трябва да продължава директно да се конкурира с частните фирми, регулаторните органи трябва по-активно да разследват оплаквания срещу сектора, а парламентът е необходимо да засили своя контрол.