Ако приемем, че приватизацията е част от държавната политика във време на преход и преструктуриране на икономиката, може да се каже, че напоследък България е зациклила на едно място. Ако приемем и че приватизацията е покана към инвеститорите, защото държавата не иска повече да управлява лошо своята собственост, още по-смело може да се каже, че правителството в момента не излъчва подобни сигнали. Въпреки точно обратните си публични заявки.

Най-пресният пример е случаят с "Бояна филм", при който сделката хем е на финала, хем временно е замразена. А както знаем, в България няма нищо по-постоянно от временното. Достатъчен е бърз преглед на сагата с тютюневия холдинг "Булгартабак", който от близо 10 години все е на път да се продаде и все си остава държавен. За оправдания служат неудачни стратегии, синдикални протести, зли помисли на кандидат купувача... А истината е просто в ангажиментите на ДПС към собствените му избиратели, свързани с тютюнопроизводството. Дори и в бюджета за догодина е залегнала солидна субсидия за губещия отрасъл, макар че икономическият министър Румен Овчаров готви поредната нова стратегия за холдинга. А бюджетът най-ясно отразява правителствената политика.

При последния опит за продажбата на три цигарени фабрики на "Булгартабак" се чакаха 250 млн. евро. Няколко месеца по-късно, за подобна сума само можем да мечтаем.

Сега



държавата е на път да загърби и 12 млн. лв. за Киноцентъра,



както и обещаните 30 млн.лв. инвестиции от американската "Ню имидж", спечелила с най-добра ценова оферта конкурса за "Бояна филм".

Сделката, която бе оповестена в деня преди парламентарните избори от стария шеф на Агенцията за приватизация, бе потвърдена от наследника му Тодор Николов. В средата на август той парафира договора с купувача. Месец и половина по-късно бе отнет и основният коз на основните критици - гилдията на режисьорите и продуцентите, които лобираха за класиралата се втора "Бавария филм" с аргумента, че изпускаме възможността престижна европейска филмова компания да развива киноиндустрията у нас. В края на септември "Ню имидж" постигна споразумение с "Бавария" за съвместна дейност в студиата на Киноцентъра.

Въпреки че и Върховният административен съд отхвърли жалбите срещу сделката, повече от три месеца след парафирането й тя все още не е внесена за одобрение в Надзорния съвет на АП, без което не може да приключи. Като оправдание за нелогичното забавяне сега се изтъква опасението, че купувачът ще започне да разпродава земята на "Бояна филм", вместо да строи нови студиа, както обещава.

Казусът със земята, тръгнал отново от режисьорската гилдия, бе подхванат и от сегашния министър на културата Стефан Данаилов. Малко след като зае поста, той призна, че държавата няма възможност да развива киноиндустрия. Това обаче не му пречи да



притиска Агенцията за приватизация непрекъснато да поставя нови условия пред купувача,



може би с тайната надежда най-накрая на "Ню имидж" да им писне и да се откажат.

Културният министър като човек от артгилдията лансира идеята за концесия на Киноцентъра. И то при правна невъзможност това да се случи, тъй като в сега действащия закон за концесиите ясно е регламентирано кога и за какво може да се използва тази форма. Затова и в момента юристи се мъчат да аргументират искането на министъра, подхванато кой знае защо като рефрен от друг неуспял кандидат-купувач на Киноцентъра - британската "Ийлинг студиос", която преди месеци се отказа да обжалва избора на "Ню имидж".

Официалното обяснение на шефа на АП Тодор Николов за спряната сделка за "Бояна" е, че пред купувача се поставят нови изисквания при вече одобрен договор - ипотеката на земята на Киноцентъра да се увеличи от сегашните 10 на 20 г., като за същия срок да не се променя предметът на дейност. Тази дълга ипотека щяла да е "нещо като наем, концесия и продажба", обясни Николов. Нито по Търговския закон, нито по закона за приватизация или по закона за концесии е предвидена такава смесена форма. Затова тя е на път да се превърне просто в един нерешим казус, който ще е от полза единствено за тези, които не искат да продават.

Вторият мотив за спиране на сделката, по думите на Николов - недоволството на обществени организации - е, меко казано, абсурден. Първо, така наречените обществени организации - синдикати, браншовици и т.н., по принцип винаги са недоволни от бъдещи сделки, защото със сигурност статуквото им ще се промени. Недоволни от приватизацията впрочем са и държавните чиновници, защото излизат от бордове, губят контрол и т.н.

В тези случаи винаги



основна роля е играла политическата воля



Когато има ясно решение дадена сделка да се завърши, правителството го изпълнява и поема отговорността въпреки натиска на така наречените обществени организации. Достатъчно е да си припомним нестихващите дни наред синдикални протести в "Стомана" и "Кремиковци", които не успяха да се наложат на държавата.

А и практиката досега показва, че зад всеки "обществен натиск" се крие политическо или икономическо желание.

Спомняме си и сравнително скорошния обществен отпор срещу сделката за ТЕЦ "Бобов дол", където синдикати и браншова камара се обединиха срещу гръцката компания, избрана за купувач, защото нямало да ползва въглища от едноименната мина. Оказа се, че зад протестите стои едър бизнесмен с интереси в минната промишленост и енергетиката. И логично, сега вече се заговори за обща приватизация на мината и ТЕЦ-а.

Извън опасенията, досега не са представени убедителни аргументи, че американската компания, която от години работи под наем в Киноцентъра, го купува с идеята да търгува със земите. В същото време държавата, която сама определи правилата, по които "Ню имидж" спечели процедурата, сега се чуди как да ги промени.

И като че ли никой не ще да си замисли за лошия имидж, който ще си навлечем при провал на сделката с "Ню имидж". И не защото компанията е американска и не трябва да ядосваме САЩ, както смятат някои министри. А защото инвеститорите все още оценяват и ще продължат да оценяват правителствата по тяхната коректност.