|
| Мая Манолова |
- Г-жо Манолова, какво мислите за битката, която наблюдаваме напоследък между МВР и митниците?
- Не смятам, че това е битка, по-скоро се търсят възможности за взаимодействие. Може би за първи път толкова явно представители както на МВР, така и на прокуратурата и финансовото министерство застанаха заедно в борбата срещу престъпността. Дори бих казала, че имат вид на участници в един отбор, който води обща битка срещу организираната престъпност.
- С какво помага на борбата с престъпността идеята на главния прокурор хората, които не са си платили данъците, да влизат в затвора?
- Това е едно дискусионно предложение. Според мен не трябва да се вкарват в затвора граждани, които не са си платили данъците. Най-често хората не плащат поради липса на средства. Държавата има механизми да накара гражданите да си плащат данъците. Един от тях са наказателните лихви, които се трупат върху размера на задълженията. Има възможности за принудителни мерки срещу по-големите длъжници, сред които забраната на лица да напускат страната, запориране на движими вещи и банкови сметки, възбрана на имущество. Предложението е спорно и от чисто икономическа гледна точка - по-добре е да си събереш парите от един длъжник, като му дадеш възможност да работи, отколкото да го прибираш в затвора.
- Този месец доста ще се говори за промени в конституцията. НДСВ ви предложи конкретни идеи за промяна. Кои от тях са приемливи за левицата и кои няма да подкрепите в никакъв случай?
- Нужно е политическо решение на най-високо ниво, което да очертае кръга от сферите, в които ще се правят промени. Безспорно е едно - промени ще се правят в главата, която касае съдебната власт и частта за депутатския имунитет. А по отношение на идеята, която засяга финансовата децентрализация, смятам, че е правилно и разумно да се даде право на общините сами да определят размера на местните данъци, но друг е въпросът дали това трябва да се прави сега. Защото с оглед предстоящия мониторингов доклад през пролетта на 2006 г. е необходимо своевременно да финализираме промените, които касаят съдебната власт. Промените трябва да се случат преди следващия доклад на Европейската комисия.
- Какво мислите за съществуващите вече идеи за промени?
- Трябва да уредим промените, които направихме с новия Наказателно-процесуален кодекс. А именно - ясно да бъде казано в конституцията, че следователите извършват действия по разследването в случаите, когато това е предвидено със закон. Тоест да стане ясно, че разследване се извършва освен от следователите и от други органи. Друг е въпросът дали това, че разследването ще се извършва и от дознатели, е удачно да бъде закрепено в конституцията. Смятам, че по-скоро това не трябва да се прави.
- А трябва ли да се свали имунитетът на следователи, прокурори и депутати?
- Лично аз съм за запазване имунитета освен на съдиите и на прокурорите. НДСВ предлага с функционален имунитет да останат само съдиите. Би следвало да имат такъв и прокурорите. За дознателите това не е възможно, тъй като те са служители на МВР. А относно имунитета на депутатите - следва да бъде ограничен, но не и да се премахва изцяло, за да се избегнат евентуални възможности за разправа с депутати. Би могло например да падне тежестта на наказанието, за което да се сваля депутатският имунитет. В момента депутатите имат имунитет за тежки престъпления, което означава такива, които предвиждат лишаването от свобода над 5 години.
- Трябва ли главният прокурор, шефовете на ВАС и ВКС да се отчитат всяка година пред парламента?
- Подкрепям тази идея. Нужно е да има контрол на законодателната власт над прокуратурата и удачният начин за осъществяване на този контрол е чрез ежегодни отчети на главния прокурор за неговата дейност. На този етап е спорен въпросът, който поддържат десните формации - за избор на главния прокурор от Народното събрание.
- Георги Близнашки предложи да има възможност за процедура по импийчмънт на главния прокурор - при крайни обстоятелства парламентът да поиска от КС неговото сваляне?
- Има своите плюсове един такъв механизъм. Склонна съм да го подкрепя, тъй като така ще се засили контролът върху дейността на прокуратурата. Но това е въпрос, който трябва да бъде обсъден, да се прецизират основанията за това. До този момент не сме дебатирали в парламентарната група това предложение.
- А дебатирали ли сте къде е мястото на прокуратурата?
- Промените, касаещи мястото на прокуратурата, трябва да бъдат съобразени с решенията на Конституционния съд, които ограничиха правомощията на обикновеното Народно събрание. Въпросът за мястото на прокуратурата е спорен. Има юристи от левицата, които смятат, че прокуратурата трябва да остане в рамките на съдебната власт. Дискусионен е и въпросът дали тя трябва да бъде ситуирана в изпълнителната власт. За мен това е крайно решение.
- А какви промени в изборното законодателство са нужни? Вашата парламентарна група обеща този път те да бъдат направени доста преди следващите избори.
- В повечето от сферите на правото се върви към кодификация - наскоро приехме на първо четене и Административно-процесуалния кодекс. Има резон да се мисли за кодификация на изборното законодателство. А защо не и за Избирателен кодекс. Несъвършенствата на изборните закони са факт. Те проличаха най-ярко при последните парламентарни и местни избори. Очевидно е, че трябва да се създадат действащи механизми срещу купуването на гласове, срещу изборния туризъм. Нужно е купуването на гласове да се криминализира.
- Една от идеите е трайно живеещите българи зад граница да нямат право да гласуват у нас?
- Не съм привърженик на подобна крайна мярка. С влизането ни в Европейския съюз България ще стане част от глобалния свят и все повече българи ще живеят и работят в чужбина. Това няма да са български граждани, откъснати от процесите, които се случват в страната, и не бива да им се отнема правото на избор.
- А смятате ли, че бързата скорост, с която сега се приемат много закони, оказва влияние върху качеството им?
- Безпокойството е основателно, защото често от бързане се внасят закони, които не са достатъчно прецизни. Многобройни бяха промените, които направихме в НПК, в Закона за правната помощ и други. Такъв бе и случаят с предложения проект за изменение на Закона за адвокатурата, който правната комисия отхвърли. Има обаче и други случаи. Например Административно-процесуалния кодекс, който е един от добрите законодателни проекти. Върху него са работили едни от видните представители на правната доктрина. Въпреки че има и неща, които не приемам.
- Например?
- Противник съм на идеята за създаването на регионални административни съдилища, което е една от основните идеи на този кодекс. Създаването им ще ограничи достъпа на гражданите до правосъдие. Идеята е да има 10 или 12 административни съдилища на територията на страната, които да разглеждат административни дела. От една страна, разширяваме кръга на актовете, които могат да бъдат обжалвани пред съд, от друга, ограничаваме гражданите да го правят. Защитата в регионален съд ще бъде трудно достъпна за хората - като пътни разноски, такси за вещи лица и за свидетели, наемане на адвокат от друго населено място. Предложението ми е: обособяване на административни отделения към окръжните съдилища.